Присъда № 399 от 30.06.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 399/30.06.2025 г. по НОХД 5456/2025 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд обвинителен акт, с който обвинява М. Г. Й., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 194, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 07.07.2023 г. в гр.София, от покрива на лек автомобил марка „Волво ХС 60“, с peг.№ *********, паркиран в ж.к. „С.“ на ул. „А.“ № 88, срещу вх. Б, отнел чужди движими вещи - 1 бр. чанта за лаптоп от гумирана материя на стойност 24,00 лв. (двадесет и четири лева), съдържаща 1 бр. преносим компютър (лаптоп) марка „Apple“, модел MacBook Air 13 Retina - MGN63 Nov2020, SN:C02J62ZVQ6LR на стойност 1962,60 лв.

(хиляда деветстотин шестдесет и два лева и шестдесет стотинки), 1 бр. кутия с два броя безжични слушалки марка „Apple“, модел „AirPods Pro new 2nd gen“ на стойност 319,98 лева (триста и деветнадесет лева и деветдесет и осем стотинки), 1 бр. кожен портфейл на стойност 54,00 лв. (петдесет и четири лева), парична сума в размер на 100 (сто) евро, с левова равностойност 195,58 лева (сто деветдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки) и 5 (пет) броя ключа на единична стойност 3 (три) лева, на обща стойност 15,00 лева (петнадесет лева), всички вещи на обща стойност 2 571,16 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки) от владението на И. Б.лавов М., без негово съгласие, с намерение протИ.законно да ги присвои.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият М. Г. Й. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът като намери, че признанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното признание, без да събира доказателства за изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В съответствие с постановеното определение не е проведен разпит на свидетелите и вещите лица, посочени в приложението към обвинителния акт.

В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М. Г. Й., като е изложено, че деянието е доказано по безспорен начин. С оглед на това, от съда се иска да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, доколкото последното се счита като такова, което би изпълнило целите на наказанието, предвидени в НК, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

1

Служебният защитник на подсъдимия – адв. И. К. – САК, моли на подсъдимия Й. да бъде определено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства предвид чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието, както и това, че деянието не се отличава с по – висока обществена опасност от другите деяния от този вид. Присъединява се към становището на прокуратурата, че са налице всички основания за отлагане на така наложеното наказание по смисъла на чл. 66 от НК, тъй като и целите на чл. 36 от НК счита, че биха били изпълнени с подходящо условно наказание.

Подсъдимият М. Г. Й. поддържа изцяло заявеното от неговия защитник.

В гарантираното му право на последна дума моли за по – леко наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият М. Г. Й. е роден на****************, ЕГН **********.

На 07.07.2023 г. през деня свидетелят И. Б. М. паркирал управлявания от него лек автомобил марка „Волво ХС 60“, с рег. № *********в гр. София, на адрес в ж.к. „С.“, на ул. „А.“ № 88 срещу вх. Б. Слизайки от автомобила свидетелят И. М. оставил личните си вещи – чанта за лаптоп от гумирана материя и съдържащите се в нея преносим компютър (лаптоп), марка „Apple“, модел MacBook Air 13 Retina - MGN63 Nov2020, SN:C02J62ZVQ6LR, кутия c два броя безжични слушалки марка „Apple“, модел „AirPods Pro new 2nd gen“ , кожен портфейл, парична сума в размер на 100,00 (сто) евро и пет ключа върху покрива на автомобила, след което започнал да разтоварва багаж от автомобила, тъй като същия ден се бил прибрал от чужбина. След като разтоварил багажа, свидетелят М. го взел със себе си и се прибрал в дома си, като забравил оставената върху покрива на лекия автомобил чанта за лаптоп с намиращите се в нея и описани по – горе вещи.

Междувременно покрай автомобила марка „Волво ХС 60“, с рег. № *******преминал подсъдимия М. Г. Й., който забелязал забравената на покрива му чанта. Виждайки същата, подсъдимият се приближил до автомобила и след като се уверил, че не е наблюдаван от никого, взел чантата и намиращите се в нея вещи, след което се отдалечил в неизвестна посока.

Около 18:40 часа на 07.07.2023г. подсъдимият Й. решил да се разпореди с част от отнетите вещи, собственост на свидетеля И. М., като продал на свидетеля Б. А. П. чантата за лаптоп от гумирана материя и намиращия се в нея преносим компютър (лаптоп), марка „Apple“, модел MacBook Air 13 Retina - MGN63 Nov2020, SN:C02J62ZVQ6LR, за сумата от 100,00 лева, а 2 останалите вещи, които се намирали в чантата, подсъдимият Й. задържал при себе си и се разпореди с тях по неустановен начин.

Малко по – късно същия ден свидетелят И. Б. М. потърсил в дома си чантата за лаптоп, в която се намирали собствените му преносим компютър (лаптоп), марка „Apple“, модел MacBook Air 13 Retina - MGN63 Nov2020, SN:C02J62ZVQ6LR, кутия c два броя безжични слушалки марка „Apple“, модел „AirPods Pro new 2nd gen“, кожен портфейл, парична сума в размер на 100,00 (сто) евро и пет ключа, установил, че е забравил същата на покрива на автомобила си и незабавно отишъл при последния, за да вземе вещите си, където установил липсата им. Непосредствено след това свидетелят М. чрез мобилно приложение проследил мястото на последна активация на преносимия си компютър и на безжичните си слушалки, посетил района на последната им локализация, но не ги намерил.

За случилото се били сигнализирани органите на реда.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия М. Г. Й., депозирано по реда на чл.

371, т. 2 НПК и подкрепящите го събрани в хода на досъдебното производство и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И. Б. М. (л. 50 – л. 51 от ДП, л. 53 от ДП, лист 56 от ДП); Б. А. П. (л. 57 – л. 58 от ДП, както и лист 89 от ДП), Д. Х. Х. (л. 59 от ДП), Р. Деспинов К. (л. 62 от ДП, л. 81 от ДП); Л. Р. И. – М. ( л. 86 от ДП), Р. К.

М. (л. 87 – л. 88 от ДП), сервизна карта и касов бон (л.54 – л. 55 от ДП), протокол за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум (л. 90-93 от ДП), протокол за доброволно предаване (л. 1 и л. 3, т.II от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с албум (л. 5 – л. 10, т.II от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с албум (л. 11 – л. 14, т.II от ДП), протокол за следствен експеримент, ведно с албум (л. 15 – л. 21, т.II от ДП), фактура (л. 61, т. II от ДП), заключението на съдебно – оценителна експертиза (л. 103 - л. 105 от ДП); заключението на допълнителна съдебно – оценителна експертиза (л. 97-л. 99 от ДП), заключението на видео – техническа експертиза (л.110 – л. 112 от ДП), оптичен носител – диск (л. 115 от ДП), справки за съдимост на подсъдимия и бюлетини за съдимост.

По делото, по отношение на фактическата обстановка и начина на извършване на престъплението от страна на подсъдимия няма протИ.речия между доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме за установена описаната фактическа обстановка, която е възпроизведена в обвинителния акт и която подсъдимият призна изцяло.

Съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 НПК съдът счита, че събраните по делото доказателства по категоричен начин подкрепят 3 направеното от подсъдимия М. Г. Й. признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Показанията на разпитаните по делото свидетели са непротИ.речиви, като в пълнота описват осъществилата се на инкриминираната дата фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. В процедура по реда на чл. 371, т. 2 НПК, при която подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, след като съдът обяви, че самопризнанието му се подкрепя от събраните по делото доказателства, не е необходимо в мотивите към присъдата да се анализират подробно доказателствата, които подкрепят обвинението, още повече, когато липсва протИ.речие между тях. В този смисъл не следва да се прави подробен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност.

С оглед на това и на основание чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът в настоящите мотиви приема за установени фактите, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на посочените доказателства, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, без да извършва подробен доказателствен анализ, какъвто е смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, относно изискуемото съдържание на мотивите към присъдата, при проведено съкратено съдебно следствие по чл.

372, ал. 4, вр. 371, т. 2 от НПК. Разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК обосновава извод, че не се налага извършването на доказателствен анализ при провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

Явно е, че законът е въвел отделно и различно от общото изискване за съдържанието на мотивите към присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата разновидност. Разпоредбата, предписваща изискуемото съдържание за мотивите на присъдата, постановена по дела от общ характер, разгледани по общия ред (чл. 305, ал. 3 НПК) създава задължение за съда да посочи установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали ги е приел за такива и да изложи съображения при протИ.речие в доказателствените материали защо приема едни от тях, а отхвърля други. За разлика от нея, разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК предписва единствено, че в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

Логиката на закона е ясна: за да постанови присъда по този ред съдът следва да е отчел липсата на значими и съществени протИ.речия в доказателствата, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия. Смисълът на разрешението по чл. 373, ал. 3 НПК следва да се съзре в необходимостта съдът да реши въпроса за това кои доказателства (и достатъчни ли са те – по вид и съдържание) подкрепят самопризнанието на подсъдимия с определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Доказателственият анализ е немислим и защото съдът не може да анализира протИ.речия в доказателства, които не е събрал сам въз основа на принципите на устност и непосредственост. В диференцираните процедури е 4 допуснато отклонение от тези принципи, но при ясно определени условия – когато доказателствата, събрани в досъдебното производство подкрепят самопризнанието на подсъдимия и позволяват извеждането на несъмнен извод за подкрепеност на фактите, които е признал, при наличието на които не се дължи доказателствен анализ.

Все в тази връзка следва да се посочи единствено, че заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се потвърждава по категоричен начин от приобщената доказателствена съвкупност, в това число от показанията на св. И. Б. М., от които се установява, че последният е установил липсата на процесните вещи по – късно пред деня на 07.07.2023г., след като бил забравил същите върху покрива на автомобила си, където ги оставил, докато разтоварвал друг багаж.