Решение № 5 от 21.01.2025, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Търговище, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20243500500324 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 449 от 14.10. 2024 г., по гр.д. № 522/ 2024 г. на РС – Търговище, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК и чл. 410 ГПК, от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от Пл.

Ст., Я. Д. и Р. И., действащи чрез юрк. Е. П. М., против „ИНТЕР РЕСТОРАНТ – ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК 125513887, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, вх. В, ап. 11, представлявано от управител Т. Й. Я., чрез пълномощник – адв. П.

М. М. от АК - *******, съдебен адрес: гр. *********, бул. „*********“ № ****, ет.****, офис ****, иск за установяване съществуване на вземане за сумата от 306,89 лв., представляваща главница на неизплатени задължения за ел.енергия и мрежови услуги по фактури, издадени в 1 периода от 13.10.2023 г. до 13.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 8,31 лв. представляваща обезщетение за забава от падежа на фактурата до 05.01.2024 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №30/18.01.2024 г. по ч.гр.д. № 67/2024г. по описа на РС-Търговище, като неоснователен. Осъжда „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, да заплати на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ - ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК 125513887, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, сумата в размер на 419,82 лв., представляваща направени разноски.

Срещу това решение е постъпила жалба от юрк. М.. Решението било неправилно и незаконосъобразно и затова моли да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което въззивният съд да уважи изцяло предявения иск. Обръща се внимание на фактите, свързани с това откога ответникът следва да се счита за потребител, на датата на договора за наем, както и на това, че ответникът е бил наясно с практиката на дружеството за фактуриране на междинните периоди на потребление при смяна на потребителя. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. В съд.зас. жалбата се поддържа от юрк. М..

В законния срок е постъпил отговор от адвокат П. М., пълномощник на ответника. Той оспорва жалбата и счита, че решението е правилно. Той също обръща внимание на това откога доверителят му е станал потребител по смисъла на ЗЕ и и ОУ за доставка на ЕЕ на ищеца.

Същият не е изпълнил задълженията си да отчете енергията при подписване на договора на 11.09. 2023 г. и фактурира потреблението, като издаде фактура на ответното дружество. Няма как фактурата да е издадена на друго юридическо лице, с което ответникът няма нищо общо и няма как да отчете и разходите за търговската си дейност. С оглед на всички изложени съображения се иска решението да бъде потвърдено и да бъдат заплатени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съд.зас не се яви, но постъпи молба, в която поддържа отговора на жалбата, като посочва, че не се явява заради служебна ангажираност.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи 2 следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на РС – Търговище, по отношение на установените факти и правните изводи.

В допълнение въззивният съд излага следните мотиви, свързани с оплакванията в жалбата и с отговора по нея:

На първо място страните не спорят, ответникът е сключил с ищеца договор на 11.09. 2023 г., когато придобива качеството потребител на ел. енергия, за имот в гр. Варна, който е нает за упражняване на ресторантьорска дейност. Искът е установителен, след проведено заповедно производство, за заплащане на задължение, установено с фактура, издадена на 13.10. 2023 г., а периодът на потребление е за месец септември 2023 г. В заявлението по чл. 410 от ГПК е посочен № на документ ФП********** с дата 13.10. 2023 г. Самият документ не е представен.

В исковата производство, с исковата молба се въвежда твърдение, че ответникът има клиентски номер ********* за абонатен номер ********* и абонатен номер ********* – за ресторант и бистро в гр. Варна в м. „Св.Св. Константин и Елена“. Отново се сочи същият документ като основание за възникване на задължението. Представя се и същата фактура. В нея като получател е посочено „Ейч ди сървисис груп“ ООД, с клиентски номер ********. Представена е справка за потреблението на този потребител за периода от месец декември 2022 г. до месец септември 2023 г.

Ответникът в отговора си посочва, че задълженото лице по фактурата няма нищо общо с него. Посоченият там клиентски номер не е негов. Неговият е *********51, за което представя доказателства. Счита, че ищецът не е изпълнил задължението си да издаде фактура на потребителя съобразно приетите от него общи условия по договорите за доставка на ел. енергия. Независимо от това, че клиентът е длъжен да плаща потребеното количество енергия дори и без да е получил фактурата, то нейното издаване е задължително. Клиентът, който в 3 случая е търговско дружество, няма как да плати фактура, която не съдържа неговата идентификация като търговски субект. На основание чл. 90, ал. 1 от ЗЗД ответникът може да откаже плащането, докато другата страна по договора не изпълни свое насрещно задължения. Освен това е посочено, че ищецът не сочи каквито и да било доказателства за това, че фактурираната енергия действително е потребена от ответното дружество и затова искът не е доказан по размер. Не е установено колко от енергията за месец септември е потребена именно от „Интер ресторант Янакиев стил“ ЕООД.

Установено е, че ответникът е сключил договор за наем на помещенията, за които е начислената ел. енергията. Договорът е сключен на 01.09. 2023 г. Между страните са установени договорни отношения на 11.09. 2023 г.

В съд.зас. ответникът отново посочва, че дори и да знае, че дължи нещо, то производството е започнало като заповедно за дължимост на сума по точно определена фактура и тя не е издадена на негово име. Няма как да се плаща по такава фактура.

Както вече се посочи, съдът възприема правните доводи на районния съд. Що се отнася до това каква била практиката на ищеца при смяна в ползването на имота и това, че нямало как да се издаде фактура на новия потребител, съдът намира, че ако това действително е така, то това пряко накърнява интересите на потребителите. Такава практика е недопустима, защото счетоводните записвания трябва да отговарят на точното състояние на отношенията. Такива практики са недопустими от гледна точка на равнопоставеност на страните по договора. Ако бяха регламентирани изрично това щяха да са неравноправни клаузи по договора и следователно нищожни. След като това са практики, то те също противоречат на ЗЗП.

От друга страна, след като ответникът е оспорил размера на задължението с отговора на исковата молба, ответникът е следвало да представи първичните счетоводни документи, от които да се установи кога и на кои дата е била отчетена потребената енергия, какви са били 4 количествата. В тази връзка ищецът не е представил на подобно оспорване за количеството на енергията, то ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване в тази насока, но същото не е направено.

С оглед и на тези съображения, въззивният съд намира, че искът не е доказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на това решението на РС – Търговище, което е в същия смисъл, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По разноските. Същите следва да се присъдят в полза на въззиваемата страна, в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 449 от 14.10. 2024 г., по гр.д. № 522/ 2024 г. на РС – Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от Пл. Ст., Я. Д. и Р. И., действащи чрез юрк. Е. П. М. ДА ЗАПЛАТИ на „ИНТЕР РЕСТОРАНТ ЯНАКИЕВ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК 125513887, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, вх.В, ап.11, представлявано от управител Т. Й. Я., сумата 300 лв. – направени разноски ПРЕД ВТОРА ИНСТАНЦИЯ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

6