Решение № 31 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Варна, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.ов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100601143 по описа за 2024 година

Предмет на въззивното производство е присъда № 52 по НОХД № 922/2022 год. по описа на ВРС, постановена на 05.03.2024г, с която подсъдимият С. Я. Д. е признат за виновен в това, че на 22.08.2020 г. в с. Голица, обл. Варна, се заканил с убийство на Я. Ж. Я. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, за което и на основание чл.144, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.54, вр. чл.66, ал.1 НК, му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок ТРИ ГОДИНИ.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гр.ищец и ч.обв.Я. Ж. Я., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв., причинени в резултат от престъплението по чл.144, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване – 22.08.2020 г, до окончателното плащане, като за разликата до претендираната сума от 10 000 лв., е отхвърлена като неоснователна.

В тежест на подсъдимият са възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважения гр. иск. Срещу първоинстанционния съдебен акт е депозиран протест на прокурор от ВРП и постъпили въззивни жалби от подс. С. Д., чрез адв.

А. Д. от ВАК и от ч.обвинител и гр. ищец Я. Ж. Я., чрез повереника адв.П. В. от ВАК.

С жалба на адв.Х. по същество се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, постановена при допуснати съществени процесуални 1 нарушения. Отправя се искане, постановената присъда да бъде отменена и оправдан подсъдимият. В условията на алтернативност за връщане на делото поради процесуални нарушения.

Във въззивната жалба на адв.В. се сочи за несправедливост на наложеното наказание с искане за неговото увеличаване и уважаване на гр. иск в пълен размер.

В протеста на представителя на ВРП и допълнението към него се излагат съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.54 от НК, като се счита, че наложеното наказание не може да осъществи целите на закона. Предлага се изменение на присъдата и налагане на наказание на подсъдимият за срок от една години и шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът от ВОП счита, че присъдата следва да бъде изменена и увеличен размера на наказанието съобразно искането в протеста.

Процесуалният представител на пострадалия заявява, че обжалваната присъда е правилна и мотивирана, като следва да бъде уважен предявеният гр. иск в пълен размер.

Защитата на подсъдимият, счита заявява, че изцяло поддържа депозираната от него жалба и посочените в същата основания срещу първоинстанционната присъда. Излага съображения за допуснато съществено процесуално нарушение и за недоказаност на обвинението.

В последната си дума, подсъдимият желае да бъде оправдан.

Въззивната инстанция, като взе предвид доводите на страните и се запозна със събраните материали на ДП и в хода на първоинстанционното и въззивното съдебното следствие и при служебната проверка на присъдата по реда на чл. 313 и чл.314 НПК установи, че възраженията за неправилност на първоинстанционната присъда не следва да се разглеждат по съществото, тъй като са налице съществени нарушения на процесуалните правила, от категорията на посочените в чл.348, ал.1, т.2 от НПК, допуснати от първоинстанционния съд, неотстраними от настоящата инстанция, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото на първостепенния съд, като съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е приключило с атакуваната присъда, с която подс. Д. е признат за виновен по така възведеното му обвинение. При провеждане на съдебното следствие първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване правото на защита на подс. Д..

В съдебно заседание на 27.07.2024г. са прочетени показания на свидетелите Я. Ж. Я., П.Ж., А. Я. и С. Д. които са били дадени пред орган на досъдебното производство.

Процесуалното действие е осъществено на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК по искане на прокурора със съгласието на защитника, повереника на частния обвинител и гр. ищец, но без съгласието на подс.Д. и това на частния обвинител и гр. ищец.

2

Според посочената разпоредба показанията на свидетел дадени пред орган на ДП, могат да се прочета със съгласието на подсъдимия и неговия защитник, гр.ищещ, частния обвинител и техните повереници. В случая в нарушение на чл.281 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е прочел показанията на свидетелите без изричното съгласие за това действие на подс. Д. и на ч.о. и гр.ищец Я. и да предупреди подсъдимият, че четените показания ще се ползват при постановяване на присъда

Пренебрегната е императивната законова разпоредбата чл.281 ал.7 от НПК чиято процедура изисква и задължава съда преди да пристъпи към прочитане на показания със съгласието на страните да разясни на подс. Д., че така четените показания ще се ползват при постановяване на присъда, преди той да даде своето съгласие.

От съдебния протокол е видно, че това не се е случило или, ако не е отразено правилно това се приравнява на липса на протокол. Още повече за да изведе крайния си решаващ изводи за извършено от подсъдимият престъпление по чл.144 ал.3 т.1 вр. ал.1 от НК при постановяване на присъдата си първостепенният съд се е позовал основно на показания на св. Я. Ж. Я., които изцяло кредитирал. Така допуснатото от съда процесуално нарушение е довело до ограничаване процесуалните права и не само на подс. Д., като страна в съдебното производство и представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

Отделно от това, въззивният съд констатира, че атакуваната присъда не съдържа мотиви, съобразно съдържанието им посочено в чл.305 ал.3 от НПК което е самостоятелно основание за отмяна на присъдата.

Макар и формално в присъдата да са изложени мотиви, по същество същите страдат от пороци, приравняващи ги до липса на мотиви. Така изготвените мотиви на първата инстанция не отговарят на процесуалните изисквания относно доказателствения анализ, въз основа на който се възприема установеното. Не съдържат нито изброяване, нито анализ на събраните доказателства.

Съдът е изложил приетата от него фактическа обстановка, като е декларирал формално и лаконично, че същата е установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност на всички събрани доказателства, но не е посочил въз основа на кои доказателствени материали е сторил това и при липса на техния анализ.

В случая са нарушени изискванията на чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК досежно обсъждането и оценката на всички доказателствени материали. Първоинстанционният съд не е анализирал и обсъдил всички събрани по делото гласни доказателства и експертизи поединично или при съпоставката им с другите такива.

Нещо повече извън вниманието на първата инстанция и без всякакъв анализ и коментар са останали гласни доказателствени средства и заключение на вещо лице.

В мотивите на атакуваната присъда изцяло отсъства анализ и оценка на показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели П.Ж., А. Я., А. Т. и Г.Й., но и на 3 приобщената по делото съдебно - аудиотехническа експертиза на в. л. В.. Липсва и доказателствен анализ и на всички събрани по делото материали.

За да постанови своя осъдителен за подс. Д. съдебен акт съдът се е позовал единствено на показанията на пострадалия Я., които кредитирал и тези на свидетелите С. Д. и Д. Д. които не е кредитирал. Мотивите са заместени със съдържанието на заключения на съдебно – психиатрична експертиза на в.л.д-р. Б., съдебномедицинските експертизи на в.л. д-р.К.а на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на в.л. д-р.К. и в.л. Г.а, като не са обсъдени по никакъв начин техните заключения, и от там не са изложени и аргументи дали се кредитират или не. Наред с това в мотивите липсва и оценка на изслушаната в хода на съдебното следствие съдебно-аудиотехническа експертиза, която ВРС е приел и приобщил към доказателствената маса по делото.

Като инстанция по фактите, въззивната инстанция не е ограничена по служебен почин или по искане на страните да попълни делото с доказателства от значение за изясняване на делото и анализ на тези доказателства. Пропускът на първостепенния съд обаче е неотстраним, тъй като въззивният съд не може да го замести по отношение първоинстанционния анализ на доказателствата, нито да предполага по какъв начин е достигнал до вътрешно убеждение за вината или съответно виновността на предаденото на съд лице.

Посочените по-горе нарушения представляват съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2 от НПК и са непреодолими при решаването на въпросите от въззивния съд в рамките на неговата компетентност.

Констатираната липса на доказателствен анализ, води до липса на правосъдна воля, която не може да бъде отстранена от настоящата въззивна инстанция. В този смисъл са Решение № 66 от 7.03.2012 г. на ВКС по н.д. № 28/2012 г., III н.о.; Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. №121/2014 г., III н.о. и Решение № 225 от 19.05.2011г. на ВКС по н. д. № 1330/2011г., I н.о.

Въззивният състав намира, че макар и формално в присъдата да са изложени мотиви, по същество страдат от пороци, приравняващи ги до липса на мотиви. Посочените процесуални нарушения са от категорията на съществените, не са отстраними на фаза въззивно производство, поради което и обосновават отмяна на първоинстанционния акт и връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

Предвид горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл. 348 ал. 3 т.1 и т.2 от НПК, РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 52 от 05.03.2024г. постановена по НОХД № 922/2022 год. по описа на Районен съд – Варна и ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5