Определение № 100 от 05.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Пловдив, 05.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20255000500187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 248 от ГПК.

След постановяване на Решение № 131 от 10.07.2025г. по настоящото в.гр. дело № 187/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, от ищеца И. И.

Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.“ №28а е направено искане за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирано в подадена от ищеца частна жалба вх.№8184/08.10.2025г., уточнено с молба вх.

№9256/06.11.2025г., като бъде намален размерът на присъдения в полза на ответното дружество като разноски по делото адв. хонорар за въззивното производство от 9000 лв като прекомерен

Съдът намира, че подадената от ищеца молба по чл.248 ГПК е допустима, тъй като е постъпила в срока за обжалване на въззивното решение.

В законния срок, от ответника ”СЪНИ ХОЛИДЕЙС” ЕООД, ЕИК 5843388, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, п.к. 4004 р-н Южен, ул."Череша" №2 е подаден отговор по молбата на ищеца по чл.248 ГПК, с който се изразява становище за неоснователност на същата.

По същество на молбата, съдът намира следното:

Производството пред настоящата инстанция е приключило с изцяло позитивен за ответника ”СЪНИ ХОЛИДЕЙС” ЕООД изход, поради което и същият има право на присъждане на сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. От пълномощника на ответника са представени и 1 приети в проведеното по делото на 02.06.2025г. открито заседание договор от 29.05.2025г. за правна защита й съдействие с клиента му, в който е уговорен хонорар от 9000 лв, който е записано, че е платен в брой деня на сключване на договора, както и списък на разноските по чл.80 ГПК.

Във връзка с изложените в молбата по чл.248 ГПК доводи, следва да се обсъдят възраженията на ищеца, че така платеният от ответника адв. хонорар е значително завишен и не отговаря на фактическата и правна сложност на проведеното въззивно производство, нито на извършените от процесуалния представител на насрещната страна процесуални действия по същото.

Въззивното производство е инициирано по жалба на ищеца, с която първоинстанционното решение е обжалвано изцяло. Действително, при завеждане на делото, материалният интерес, на база на който е определена цената на иска, е определен на база данъчна оценка на спорния имот за 2023г., която е в размер на 390 730 лв. По делото пред първата инстанция обаче е представена впоследствие и данъчна оценка на процесния имот за 2024г. в размер на 512 788 лв. Независимо че тази по-висока данъчна оценка не е послужила като основание за увеличение на цената на иска, тя е обективен източник относно размера на материалния интерес по делото, който е относим и следва да се вземе предвид при преценката за прекомерност на платения от ответната страна адвокатско хонорар за въззивното производство. Въз основа на тази по-висока данъчна оценка, минималният хонорар по действащата към датата на образуване на въззивното производство, както и към тази на сключване на договора за процесуално представителство между ответника и адвоката му редакция на №аредба №1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е 25 165,52 лв. Дори при интерес от 390 730 лв, минималният хонорар по наредба №1 от 9 юли 2004 г. е 20 279,20 лв. Тези числови стойности сочат, че платеният от ответника адвокат за въззивното производство е повече от 2 пъти по-нисък от минимума по посочената наредба. Няма спор, че последната не е задължителна за съдилищата, но независимо от това, минимумите по същата са обективен източник за виждането на адвокатското съсловие за размерите на възнагражденията за извършен адвокатски труд при съответния материален интерес. Без съмнение, въззивното производство в настоящия случай се е развило бързо от процесуална гледна точка, в едно заседание, без събиране на нови 2 доказателства. Доколкото обаче предметът на делото пред въззивната инстанция е същия, разгледан и от първоинстанционния съд, то доколкото в настоящото производство спорът също се разглежда по същество, правната му и фактическа сложност е не по-малка от тази при гледането делото пред въззивната инстанция. В случая, от упълномощения от ответника адвокат е подаден пространен отговор на въззивната жалба на ищец, в който, освен анализ на правнорелевантните факти по спора и относимите правни норми, адвокатът на ответникът е обсъдил подробно и направените във въззивната жалба възражения, излагайки насрещни доводи срещу същите. Също така, от адвоката на ответника е депозирана до въззивния съд и частна жалба против определение на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Адвокатът на ответника се е явил и в проведеното по настоящото дело открито заседание, в което е поддържал подадените отговор на ВЖ и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК. Следва да се отбележи, процесуалната специфика на гражданското съдопроизводство, концентрираща дейността по събиране на доказателства в първоинстанционното производство, както и процесуалните ограничения за навеждане на нови твърдения и за ангажиране на нови доказателства пред въззивния съд, в повечето случаи води до липсата или най-малко до извършването на значително по-малко процесуални действия пред въззивната инстанция. По същество обаче, това не променя сложността (правна и фактическа) на правния спор, а само интензитета на процесуалната активност на страните и продължителността на въззивното производство. В случая, това обстоятелство очевидно е намерило отражения и в по-малкия размер на уговорения между ответника и адвоката му адвокатски хонорар от 9 000 лв, в сравнение с този, уговорен и платен за първоинстанционното производство (22 000 лв).

В обобщение на изложеното, настоящата инстанция счита, че платеният от ответника адвокатски хонорар за въззивното производство от 9 000 лв не е прекомерен нито с оглед материалния интерес по делото, нито предвид фактическата и правна сложност на спора, поради което и не следва да бъде редуциран. Ето защо, молбата на ищеца И. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В.“ №28а за изменение на Решение № 131 от 10.07.2025г. по настоящото в.гр. дело № №187/2025г. по описа на Апелативен съдПловдив, в частта за разноските, чрез намаляване на размера на адвокатския хонорар, който е осъден да заплати на ответника за въззивното производство, 3 ще се остави без уважение.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца И. И. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.“ №28а, инкорпорирана в частна жалба вх.

№8184/08.10.2025г., уточнена с молба вх.№9256/06.11.2025г., за изменение на Решение № 131 от 10.07.2025г. по в.гр. дело №187/2025г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта за разноските, чрез намаляване размера на адвокатския хонорар, който ищецът е осъден да заплати на ответника за въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4