Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 925 от 22.10.2025, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 2626/2025
Вид
Решение № 925
Подписан
22.10.2025
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. Перник, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20251720102626 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.439 от ГПК- от Б. С. П. ЕГН: ********** гр.ПерникЧрез адв. Д. М. Пернишка адвокатска колегия, с адрес: гр. **** Срещу:

„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2, чрез пълномощника Зорница Николова Димитрова - в качеството член на Съвета на директорите, на упълномощена от Мариуш Григлицки и Мариуш Клоска - в качеството им на представляващи Дружеството,

Чрез пълномощника си юрисконсулт Соня П.а, преупълномощена от Зорница Николова Димитрова,

Съдебен адрес за кореспонденция: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ 21, Бизнес център „Люлин – 6“, ет. 2

„Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД ЕИК:202423225 Със седалище и 1 адрес на управление: Гр. София, бул „Панчо Владигеров" № 21, Бизнес сграда Люлин - 6, ет. 2

Искът е с правно основание: чл. 439 ГПК

Цена на иска: 10 538,64 лева

Видно от петитума на исковата молба, от съда се иска да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК:202423225 спрямо Б. С. П. ЕГН:

********** не съществува, изпълняемо право (право на принудително изпълнение за сумите, както следва:

9 763, 12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2013г до окончателно изплащане на вземането, сумата 640, 52 лева юк. възнаграждение,

85 лева арбитражна такса и 50 лева, такса в производството по издаване на изп. Лист., които са предмет на издаден изпълнителен лист по търговско дело № 2322/2014г по описа на Софийски градски съд, и е образувано изпълнително дело № 1250/2025г по описа на ЧСИ Ст. Б.

- поради новонастъпили факти - погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист

Молят да им се присъдят и направените разноски в настоящото производство.

По делото са приложени данни от търг. Д. № 2322/2014г по описа на СГС

С исковата молба е направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ: на основание чл. 389 ГПК да се допусне обезпечение на предявеният иск чрез спиране производството по изпълнително дело № 1250/2025г по описа на ЧСИ Ст. Б.

Обезпечението е допуснато от съда с определение рег. № 2175/ 08. 07.2025г.

2

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 ГПК, с който ПРИЗНАВА ИЗЦЯЛО предявения иск по изложени подробно съображения Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

По искане на дружеството „Профи кредит България" ЕООД спрямо ищеца е било образувано търговско дело № 2322/2014г по описа на Софийски градски съд.

По посоченото дело и на основание Решение № 1977/28.08.2013г по вътрешно арбитражно дело № 1977/2013г по описа на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ е издаден изпълнителен лист от 08.05.2014 г, с които длъжникът е осъден да му заплати суми както следва: обща сума -10 538,64 лева - от която :

Сумата 9 763, 12 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2013г до окончателно изплащане на вземането, сумата 640, 52 лева юк. възнаграждение, сумата85 лева арбитражна такса и сумата 50 лева, такса в производството по издаване на изп. лист.

Въз основа на горепосоченият изпълнителен лист дружеството ответник е образувало изпълнително дело № 1746/2014г по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № 856, с район на действие Софийски градски съд.

Последното валидно действие по делото е от 07.10.2016г Въз основа на същият изпълнителен лист на 28.04.2025г е образувано изпълнително дело № 1250/2025г по описа на ЧСИ Ст. Б. с район на действие пернишки окръжен съд.

По делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и настоящ ищец.

3

Същевременно в молбата за образуване на делото е посочено, че на 08.08.2018г „Профи кредит България” ЕООД е цедирал своето вземане на Кредит инкасо инвестмънтс БГ" ЕАД

С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.

14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Действията извършени по изпълнително дело № 2302/2020г са извършени след като задължението е било погасено по давност.

Ответното дружество в отговора на исковата молба, с който ПРИЗНАВА ИЗЦЯЛО предявения иск , е въвел следните данни -

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД придобива вземанията по Договор за кредит № **** срещу Б. С. П. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.08.2018г., сключен с цедента „Профи Кредит България“ ЕООД.

Изпълнителният титул, в който са обективирани вземанията на кредитора, е Изпълнителен лист издаден от СГС по арб.дело № 1977/2013г.

По основателността на иска: предявеният иск е основателен, както и е налице признание на иска по реда на чл.237 ГПК изцяло 4

Първоначалният кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД, клон България е образувал изпълнително дело № 1746/2014 по описа на ЧСИ Б. Б., с рег. № 856 към КЧСИ с молба за образуване от 2014г.

Общата 5-годишна погасителна давност на вземанията, обективирани в Изпълнителен лист издаден по арб.дело № 1977/2013г., е изтекла на 26.06.2020г.

По настоящия казус, от образуване на изпълнително дело № 1746/2014 г. по описа на ЧСИ Б. Б. от 2014 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.

Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015.

Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност би била 26.06.2020 г.

„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД спрямо своя предмет на дейност извършва обработка на огромен брой просрочени задължения, за които са образувани съответни изпълнителни дела.

Предвид това обстоятелство проследяването на сроковете по всяко отделно задължение представлява техническо предизвикателство, поради което изтичането на законоустановените срокове по задължението не е навременно установено и не са предприети съответните мерки за прекратяване на изпълнителното производство.

Ищецът не е упражнил своите права по изпълнително дело № 1746/2014г. по описа на ЧСИ Б. Б., изразяващи се в депозирането на молба за прекратяване на изпълнителното дело преди депозирането на исковата молба по гр.д. № 2626/2025 по описа на РС-Перник.

Вместо гореописаните действия длъжникът чрез своя процесуален представител избира да натовари съдебната система и ответното дружество с разноски, които с оглед на описаните обстоятелства се явяват излишни и в пряка връзка с бездействието и ненавременната реакция на самия ищец.

От значение е и обстоятелството, че давността не се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, следователно няма пречка кредиторът да предприема действия по събиране на вземането и да изисква от длъжника плащане, ако последният не се е възползвал от възможността си да се позове на изтекла погасителна давност.

Това обосновава образуването на ИД № 1250/2025 по описа на ЧСИ Ст. Б. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в качеството ни на взискател по изпълнителното дело.

Нещо повече, дори след позоваване кредиторът може да кани длъжника 5 да изпълни доброволно задължението, тъй като релевирането на института на погасителната давност затваря единствено пътя за удовлетворяване на кредитора по принудителен ред.

По аргумент от чл. 118 ЗЗД дори длъжникът да изпълни и кредиторът да получи плащане след изтичане на давностния срок, то плащането е дължимо и не подлежи на връщане.

Това е още един довод в подкрепа на твърдението, че с изтичане на давността длъжникът не спира да дължи изпълнение на кредитора си, а напротив – вземането продължава да е дължимо, материалното право съществува, но вече като естествено такова

В този смисъл е налице и вече константна съдебна практика :

Решение от 19.03.2015г. по гр. дело № 56536/2014 по описа на СРС, I ГО, 31-ви състав;

Решение от 27.04.2015г. по гр. дело № 64939/2014 по описа на СРС, I ГО, 31-ви състав и пр.

Следователно, съдът следва да постанови решение съобразно признанието на иска на основание чл. 237 ГПК, като се вземе предвид разясненията, дадени в

Решение № 20 от 07.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о., ГК, а именно:

„Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен.

То има за предмет субективни права и е несъвместимо с оспорване на иска, за разлика от признанието на факти – юридически или доказателствени, което е доказателствено средство /чл. 175 ГПК/, и е съвместимо със защита срещу иска: ответникът може да отрече въведения от ищеца правопораждащ факт /факти/, а ако го признае – да противопостави съответни възражения.

Съгласно ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.