Определение № 1613 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 18.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500868 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е възоснова на три частни жалби, обединени в една въззивна преписка, подадени от Етажната собственост на Съпритежателски дом „Граф Игнатиев“ № 41 и 41 а, представлявана от домоуправителя В. Н. П. с ЕГН ********** с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – *** , **********, срещу:

Определение № 18105 от 26.09.2025 г. постановено по гр.д. № 1887 по опис на СГС за 2024г., с което исковото производство по предявен от Етажната собственост Съпритежателски дом „Граф Игнатиев“ № 41 и 41 а, представлявана от домоуправителя В. Н. П. с ЕГН ********** срещу Г. Д. С., осъдителен иск с цена 41 074 е прекратено, на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, Определение № 24764 от 05.12.2025 г. постановено по гр.д. № 1887 по опис на СГС за 2024г., с което по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК съдът е допълнил горното определение, като е присъдил разноски в полза на ответника в размер на 4000 лева, и

Определение № 4396 от 24.02.2026 г. постановено по гр.д. № 1887 по опис на СГС за 2024г., с което съдът е оставил без уважение молба с вх. Рег. № 150427 от 12.12.2025г. за отстраняване на очевидна фактическа грешка в определение № 24764 от 05.12.2025 г. и е оставил без разглеждане молба за изменение на същото определение в частта за разноските, на основани чл. 248, ал.1 от ГПК.

Настоящият състав на САС приема частните жалби за допустими, като подадени от страна в исковото производство, обосновала правен интерес от въззивно произнасяне по частно правни спорове и насочени срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Не се установяват нередовности на частните жалби свързани със сроковете за иницииране на частното въззивното 1 производство, както и такива свързани с формата и съдържанието, надлежното администриране.

Във въззивната жалба с вх. Рег. № 120639/16.10.2025 г., с която се иска отмяна на прекратителното определение № 18105 от 26.09.2025 г., представляващият ищеца - Етажната собственост, а именно нейният домоуправител излага, че е изпълнявал всички указания на съда и поддържа тезата, че предявения срещу ответника Г. Д. С. е осъдителен за нанесени вреди на етажната собственост от негови противоправни деяния, изразяващи се в неотчитане в касата на етажната собственост приходите от наеми. Излага, че е посочил цена на иска и няколкократно е уточнявал претенцията по години и по размер. Моли за отменя на обжалваното определение и връщане на исковото производство, за продължаване на производствените действия.

В писмен отговор с вх. Рег. № 130936 от 05.11.2025 г. пр. представителна ответника оспорва частната жалба като неоснователна, като излага тезата, че обстоятелствената част на исковата молба е многократно уточнявана и въпреки това, волята на ищеца е останала неясна. Моли, частната жалба да бъде оставена без уважение.

Разгледана по същество частната въззивна жалба е основателна.

От фактическа страна: За да прекрати исковото производството съдът е приел, че представляващия етажната собственост е подавал многократно искови молби, но въпреки това в съвкупност, процесуалните му действия не са били достатъчни за да покрие изискванията на чл. 127, ал.1 т.4 и т.5 от ГПК. В словесно изражение, съдът е приел, че въпреки уточненията, обстоятелствената част на исковата молба е останала неясна и липсва петитум. Същевременно констатира, че с всяка уточняваща иска молба, ищецът допълва нови обстоятелства и изменя своето искане (петитума). Сочи, че това процесуално поведение, представлява пречка за ответника да организира защитата си в срок и по същество, защото е принуден да отговоря на всяка молба, която съдържа различни обстоятелства изложени по различен начин.

Процесуалните действия извършени от представляващия Етажната собственост, се свеждат до предявяване на първоначалната искова молба с вх. рег. № 17723 от 15.02.2024г., която е написана на български език, посочен е съда адресат на търсената защита, името и адреса на ищеца и ответника, ЕГН на ищеца, цената на иска – 60 000 лева, допълнително уточнена с молба с вх. рег. № 29225 от 13.03.2024 г. на 41 079 лева, изложени са обстоятелствата, на които се основава осъдителната претенция и те са следните:

Въведено е фактическо твърдение, че ответникът е изпълнявал задълженията на касиер в Етажната собственост в продължение на 17 години и 9 месеца. Периодът на осъдителната претенция обхваща времето от 2019 – 2024г. вкл. След като етажната собственост е поискала отчет за този период и не е получила такъв, Общото събрание на етажната собственост е взело решение да претендира връщане на сумата от 41 079 лева, определена като имуществена вреда от получени, но неотчетени и непредадени на Етажната 2 собственост приходи.

В срок е платена и дължимата държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

В този вид, исковата молба е приета от съда като редовна и е разпоредено връчване на препис на ответника, който в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК е възразил срещу редовността на исковата молба, а по същество отрича да е изпълнявал функциите на касиер след 2019 г. и да е събирал суми от и за сметка на етажната собственост.

С определение № 13357 от 29.08.2024 г. е изготвен доклад по реда на чл.

140 от ГПК и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 16.12.2024г. В откритото съдебно заседание, съдът констатира нередовност на исковата молба, която касае обстоятелствената ѝ част и петитум и дава указание, представителят на етажната собственост да уточни, от какви действия или бездействия произтичат имуществените вреди и как ги формира по размер етажната собственост.

С молба с вх. рег. № 141942 от 20.12.2024г. представляващият етажната собственост уточнява, че неотчетените суми са събрани в периода от 2002 г. до 2019 г. вкл., а претенцията от 41 079 лева се формира като разликата между приходите и разходите в отчета за същия период.

Представя в табличен вид неотчетените суми, като иска от съда да допусне ССч.Е и разпит на двама души свидетели.

С разпореждане № 78 от 03.01.2025г. съдът повторно е изискал от Етажната собственост да уточни по вид (вероятно се има предвид основанието, на което е извършвано плащане в полза на Етажната собственост) събраните, но неотчетени суми.

С молба с вх. рег. № 9389 от 27.01.2025 г. указанията на съда са изпълнени.

С разпореждане № 2379 от 28.01.2025 г. съдът е приел исковата молба като редовна и разпоредил да се връчи препис на ответника.

В срока за отговор от ищцовата страна е представила допълнителни писмени доказателства.

Възраженията на ответника, обосновани в писмен отговор с вх. Рег. № 32477 от 17.03.2025 г. касаещи редовността на исковата молба са приети от съда и са възпроизведени разпореждане № 1088 от 25.04.2025 г. Съдът е изискал от ищеца да изготви нова искова молба с препис за насрещната страна.

В срок, представляващият етажната собственост е изготвил нова искова молба, в която излага, че цената на иска е 41074 лева и се формира от неотчетени в касата на етажната собственост приходи от наемна два магазина, изплащани в периода от 2002 до 2019 г. в общ размер от 193 869 лева (разбити по години и по обекти отдавани под наем). В нея се сочи, че претенцията на етажната собственост се отнася освен до сумата от 41 074 лева, формирана като разликата между приходи и разходи, и до законна лихва върху тази сума, 3 считано от 18.12.2024г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

Препис от „новата искова молба“ е връчена на ответника, който е отново е поискал от съда да върне исковата молба като нередовна, а в условията на евентуалност да отхвърли претенцията като неоснователна на възраженията изложени до момента и такива(Становище с вх. рег. № 69686 от 09.06.2025 г.)

Съдът е разпоредил да се връчи препис от това становище на ищеца, като не е ясно каква е целта на това процесуално действие, след като не е било обвързано с процесуално задължение на ищеца.

Един месец по-късно, съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че въпреки многобройните уточнения на исковата молба, изпълнение на указанията на съда, вкл. и след съставяне на нова искова молба, нередовностите на исковата молба не са отстранени, поради което и на основание чл. 129, ал.3 от ГПК производството е прекратено.

С определение № 24764 от 05.12.25 г. постановено по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, съдът по искане на ответника е осъдил представляващия етажната собственост да заплати разноски в полза на ответника в размерна 4000 лева, представляващи адв. Възнаграждение.

Осъденият е поискал съдът да поправи това определение по реда на чл.

247 от ГПК, като съобрази, че страна в исковото производство е Етажната собственост, а не нейният управител и да измени своето определение, като го отмени или ги намали. Искането за пререшаване на въпроса за разноските е оставено без разглеждане, а искането за поправка на очевидна фактическа грешка е оставено без уважение

От правна страна, настоящият състав на САС приема, че при наличие на обилна съдебна практика по въпроса: „Какво следва да е съдържанието на указанията, които съдът дължи на ищеца при нередовна искова молба, нито едно от разпорежданията, с които исковата молба е оставяна без движение не съответства на задължението на съда да даде защита и съдействие в разумен срок, които се дължат на ищеца. Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и не следва да изчаква възраженията на ответника за да извърши преценка относно редовността на исковата молба. Съдът указва на страната, в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тази нередовност може да бъде отстранена и определя срок за поправката.

Нито едно от указанията на съда насочени към ищеца, не поставя конкретни въпроси за изясняване на обстоятелствената част на исковата молба. Представляващият Етажната собственост отговоря своевременно на общите констатации за нередовност на исковата молба, по начинът, по който ги разбира. Процесуалните действия на съда, за отстраняване нередовности на исковата молба следва да са изчерпателни, последователни и ясни, когато се изисква уточняване на фактическите твърдения.

Към момента на постановяване на прекратителното определение, Етажната собственост като самостоятелен субект на права и задължения е 4 била надлежно представлявана от нейният управител, който е доказал пред съда представителната си власт. Предявен е осъдителен иск с цена, която е уточнена преди връчване на препис от исковата молба на ответника, поради което и претендираната за връщане сума от 41 079 лева, вместо първоначалния размер от 60000ливо, не представлява изменение на иска по чл. 214 от ГПК, а уточнение, на което ищецът има право докато съдът не приеме исковата молба за редовна. Допустимо е ищецът да има колебливо поведение относно фактическите твърдения, на които основава осъдителната си претенция. То се преодолява, чрез точни и ясни въпроси поставени от съда, отговорите, на които имат за цел да го ориентират относно правната квалификация на иска (исковете).

Прекратителното определение е необосновано, защото в него не се посочва на кои указания, дадени от съда ищецът не е отговорил, а е мотивирано върху броя на уточняващите отговори, които по съдържание не са удовлетворили ответника.

Върховният касационен съд е дал отговор на въпроса, кои са предпоставките за приложение на чл. 129, ал.3 от ГПК в Определение № 5080 от 06.11.2025г. по дело № 2313/2025 г. докладвано от съдия Х.Мъърдичян. В него се акцентира на указанията на съда. „При наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни“; „..исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени“; „…указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности.