Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4356 от 03.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 103/2025
Вид
Решение № 4356
Подписан
03.12.2025
В сила
08.04.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4356 гр. Варна, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110100103 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „* Б.“ ЕАД, ЕИК *, действащ чрез юрисконсулт М. К., срещу Б. А. М., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 245. 64 лева по договор № 504561680 от 24.06.2019 г, формирана, както следва:

1./ 38.12 лева, начислена по рамковия договор с партиден номер М5012980 е подписано Приложение 1 на 01.10.2019 г. за услугата фиксиран интернет № 101001740581 (част от пакетна фиксирана услуга фиксиран интернет № 101001740581 + фиксирана телевизия № 201001740580 + фиксирана телефонна услуга № 054970991) с план * за срок от 24 месеца, за периода от 09.06.2021 г. до 08.12.2021 г. и формирана от месечни такси.

2./ 114.07 лева, начислена по рамковия договор с партиден номер М5012980 е подписано Приложение 1 на 01.10.2019 г. за услугата фиксирана телевизия № 201001740580 (част от пакетна фиксирана услуга фиксиран интернет № 101001740581 + фиксирана телевизия № 201001740580 + фиксирана телефонна услуга № 054970991) с план * за срок от 24 месеца, за периода от 09.06.2021 г. до 08.12.2021 г. и формирана от месечни такси.

3./ 5.60 лева, начислена по рамковия договор с партиден номер М5012980 за такса за събиране на дължими суми за периода от 09.09.2021 г. до 08.10.2021 г.

4./ 10.10 лева – мораторна лихва, начислена върху сумата от 38.12 лева, претендирана за услугата фиксиран интернет № 101001740581 за период на забава от 02.08.2021 г. до 10.05.2024 г.

5./ 29.94 лева – мораторна лихва, начислена върху сумата от 114.07 лева, претендирана за услугата фиксирана телевизия № 201001740580 за период на забава от 02.08.2021 г. до 10.05.2024 г.

6./ 1.43 лева – мораторна лихва, начислена върху сумата от 5.60 лева, претендирана за такса за събиране на дължими суми за период на забава от 03.11.2021 г. до 10.05.2024 г.

7./ 23.19 лева – мораторна лихва, начислена върху сумата от 100.00 лева, 1 претендирана като неустойка представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за услугата фиксирана телевизия № 201001740580 за период на забава от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.

8./ 23.19 лева - мораторна лихва, начислена върху сумата от 100.00 лева, претендирана като неустойка представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router за услугата фиксиран интернет № 101001740581 за период на забава от 26.01.2022 г. до 10.05.2024 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 157.79 лева, считано от датата на образуване на ч. гр. д. № 1296/2024 г. Районен съд – Шумен до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4478/13.08.2024 г., по ч. гр. д. № 7715 по описа за 2024 г. на РС-Варна.

Ищецът твърди, че между страните е сключен рамков договор № 504561680 от 24.06.2019 г., въз основа на който на ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги - фиксиран интернет, телевизия и фиксирана телефонна услуга. Начисляването на дължимите суми е извършвано по една партида с № М5012980. По настоящото дело не се претендират суми за фиксираната телефонна услуга.

За отчетния период от 09.06.2021 г. до 08.12.2021 г. ответникът е натрупал и не е заплатил в сроковете по договора сума в размер на 157.79 лева, представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги.

Сочи се, че в хода на заповедното производство, в което първоначално е претендирана сума в размер на 357.79 лева, ответникът е върнал предоставено оборудване, за което са били начислени неустойки в размер на 200.00 лева. Поради това в настоящото производство ищецът поддържа иск само за разликата – 157.79 лева. Посочено е, че вземането е формирано въз основа на издадени фактури, както следва:

1./ № 433434726/12.07.2021 г. – 29.08 лв.,

2./ № 434961471/12.08.2021 г. – 29.35 лв.,

3./ № 436480810/13.09.2021 г. – 29.35 лв.,

4./ № 438009781/13.10.2021 г. – 36.05 лв.,

5./ № 439532741/12.11.2021 г. – 30.97 лв.,

6./ № 440990652/13.12.2021 г. – 2.99 лв. (след извършено кредитиране в размер на 27.98 лв.).

Моли за осъждане на ответника, да заплати направените разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултското възнаграждение, изчислено съгласно наредбата за заплащане на правната помощ.

Ответникът оспорва предявените искове, счита ги за неоснователни и недоказани.

Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора, сключен с ищеца, като се позовава на разпоредбите на чл. 143 и чл. 147, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, както и на практиката на Съда на Европейския съюз по дела С-26/13 и С96/14 (Van Hove). Твърди се, че клаузите не са съставени по ясен и разбираем начин, и че липсва прозрачност относно механизма на формиране на дължимите суми и тяхното икономическо отражение за потребителя.

Твърди, че през периода 09.06.2021 г. – 08.12.2021 г. не са му предоставяни услуги по рамков договор № М504561680 от 24.06.2019 г. и приложенията към него, включително при посочените параметри и качество. Освен това, ответникът заявява, че не е бил уведомяван за наличието на неизплатено задължение към ищеца.

Сочи, че договорът с партиден номер М504561680 от 24.06.2019 г. е прекратен едностранно от ищцовото дружество на основание т. 54.12. от общите условия за взаимоотношенията между „* Б.“ ЕАД и абонатите на техни услуги, съгласно която договорът на потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на *, в случай че забавата за плащане на дължимите суми е продължила повече от 124 дена. Твърди, че от представените по делото доказателства не се установява такова забавяне, поради което основанието за прекратяване на договора на основание т.54.12. от общите условия не е настъпило. Излага становище, че ищецът неоснователно е прекратил договора и като последица от това, неоснователен се явява и иска за неустойка за неизпълнен договор.

2

Ответникът оспорва дължимостта на претендираната мораторна лихва в размер на 46.33 лева, начислена върху сумата от 200 лева, представляваща неустойка за невърнато оборудване (цифров приемник) по ценова листа. Възражението е относно начислението на лихвата за периода от 10.01.2022 г. до 10.05.2024 г.

Ответникът поддържа, че е недопустимо едновременното начисляване на законна лихва и неустойка за забава върху едно и също парично задължение. Твърди, че при наличие на договорена неустойка за забавено изпълнение, тя дерогира приложението на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което кредиторът може да претендира само договорената неустойка, както и евентуално обезщетение за по-големи вреди по чл. 92, ал. 1, изр. второ ЗЗД.

Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност относно предявените вземания, като поддържа, че същите представляват периодични плащания по смисъла на чл.

111, б. "в" от ЗЗД и се погасяват с тригодишен давностен срок.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по делото разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 31.10.2025 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове както по основание, така и по размер .

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява лично в о.с.з.

Представлява се от адв. Н. Б., чрез който пледира исквоете да бъдат отхвърлени като неоснователни. С молба от 24.10.2025 г. ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че в периода от 09.06.2021 г. до 08.12.2021 г. по силата на рамков договор № М504561680 от 24.06.2019 г. са му били предоставени процесните електронни съобщителни услуги фиксиран интернет, телевизия и фиксирана телефонна услуга.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 7715 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото исково производство по чл. 422 от ГПК, срещу която е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. Видно е още, че с определение № 101/06.01.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 7715 по описа за 2024 г. на РСВарна, съдът е обезсилил заповедта по чл. 410 от ГПК, в частта, в която на ответника е разпоредено да заплати в полза на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща начислена неустойка по договор с партиден номер М5012980 за услуга 201001740580, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер и сумата от 100,00 лева, представляваща начислена неустойка по договор с партиден номер М5012980 за услуга 101001740581, представляваща цена на невърнато оборудване по ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер.

От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено по несъмнен начин, че между ищеца и ответника е сключен Договор за електронни съобщителни услуги № 504561680 от 24.06.2019 г. Между страните по рамковия договор е подписано Приложение 1 на 01.10.2019 г. за услугата фиксиран интернет № 101001740581 (част от пакетна фиксирана услуга фиксиран интернет № 101001740581 + фиксирана телевизия № 201001740580 + фиксирана телефонна услуга № 054970991) с план * за срок от 24 месеца срещу промоционална месечна такса в размер на 16.99 лева.

По делото се констатира, че за ползваните услуги ежемесечно са били издавани фактури, които са представени по делото /л. 11 и следв./.

Ищецът също така се позовава на Общите условия, които са приобщени към материалите по делото /л. 17/ и приложими в отношенията между него и потребителите на услугите по сключените договори, включително и по отношение на ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Не се спори по делото, а и от приобщеното ч. гр. д. № 7715 по описа за 2024 г. на РС3 Варна, ГО, 9-ти съдебен състав е видно, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на претендираните вземания, срещу която е постъпило възражение и в изпълнение указанията на съда заявителят -ищец в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство по чл. 422 от ГПК и неговата допустимост.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и да бъдат уважени акцесорните вземания по чл. 86 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи по несъмнен начин кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на предявенит е искове, а имемно твърдяното облигационно отношение между него и ответника, учредено въз основа на договора за мобилни услуги; изправността си – предоставянето на уговорените мобилни услуги за отчетния период; изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; уговорката за заплащане на неустойка, върху която е начислена и се претендира мораторна лихва; размера на предявените граждански притезания; че предявените вземания са предмет на издадената заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора, а именно погасяването на сумите за предоставените мобилни услуги и мобилен апарат.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги, който е конкретизиран и допълнен с подписаните приложения.