Решение № 529 от 25.04.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 232/2023
- Вид
- Решение № 529
- Подписан
- 25.04.2023
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 529 гр. София, 25.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20231000500232 по описа за 2023 година
Разгледа в съдебно заседание на 20.03.23г. /с участието на секретаря Христова / въззивно гражданско дело № 232/23г. и констатира следното:
С решение на СОС от 02.12.22г. по г.д. № 204/21г. са уважени /частично – до размера на сумите 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 2 480, 9 лева – обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва върху първата сума за периода след 13.07.20г. и върху втората сума за периода след 20.07.20г./ искове по чл. 49 от ЗЗД на В. Д. против „Лидл България ЕООД енд Ко КД“.
Решението на СГС се обжалва /частично/ от В. Д. – в отхвърлителната му част, касаеща иска за неимуществени вреди /ищцата претендира да й бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на 20 000 лева/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.
Събраните в процеса /пред СОС/ доказателства /писмени, гласни и експертни преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ установяват, че:
На 13.07.20г. ищцата е претърпяла /при подхлъзване и падане на земята в магазин на ответника/ физическо увреждане /травма/. С оглед това: В. Д. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД/ имуществената отговорност на ответника /заради претърпените вследствие на инцидента физически болки и психически страдания – неимуществени вреди/.
Съдържанието на разменените пред САС книжа /въззивна жалба и отговор към същата – преценени в контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извода, че: към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищцата. Ответникът не оспорва 1 обстоятелството, че предпоставките по чл. 49 от ЗЗД са надлежно установени по делото /че носи имуществена отговорност за процесния деликт/.
Досежно размера на иска /единственото спорно към момента обстоятелство/:
От една страна /принципно/:
В случая /и във всяка подобна хипотеза – при претърпяна телесна травма/ наличието на физическа болка и психическо страдание /неимуществена вреда/ следва да се презумира /обратен извод не може да бъде защитен житейски/.
От друга страна /конкретно/:
Събраните от първоинстанционния съд доказателства /писмени – медицински документи, гласни – свидетелски показания и експертни – медицинска експертиза, в това число и обясненията на вещото лице от съдебното заседание/ удостоверяват всички релевантни за /и относими към/ размера на иска обстоятелства, а именно: вида и естеството на претърпяното от ищцата увреждане /травма/, предприетото медицинско лечение /в това число и оперативна интервенция/, възстановителния период, перспективата за пълното възстановяване /лечение/ на В. Д., фактът, че пострадалата не е могла да се обслужва сама за определен период след инцидента /имала е нужда от чужда физическа помощ/, възрастта на ищцата, останалите след операцията белези, проведените след хирургическата интервенция рехабилитационни и физиотерапевтични лечения, наличие на ограничение в движението на ставата на ръката в областта на китката във всички посоки /което ще остане и за в бъдеще/, наличие на ограничаване на захвата на ръката.
Всички изброени обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават /по смисъла на принципното правило на чл. 52 от ЗЗД/ определяне на обезщетение /за неимуществени вреди/ в размер на 15 000 лева.
С оглед изложеното: решението на СОС следва да бъде отменено /изменено/ частично /в полза на ищцата следва да бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на още 5 000 лева/.
С оглед изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /и за двете инстанции/ следва да бъде преразпределена.
Възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: заявеният от ответника адвокатски хонорар надвишава минимума по Наредба № 1. С оглед това – претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до размера на сумата от 2 640 лева с ДДС и присъдено съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на СОС от 02.12.22г. по г.д. № 204/21г. в частта, с която искът по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени вреди на В. И. Д. против „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ е отхвърлен за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева и в частта, с която В. И. Д. е осъдена да плати на „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ съдебни разноски над.1 140 лева.
ОСЪЖДА /на основание чл. 49 от ЗЗД/ „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ да плати на В. И. Д. ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5 000 лева /допълнително към вече присъдените от СОС 10 000 лева/ заедно със законната лихва върху посочената главница за периода от 13.07.20г. до цялостното й изплащане.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК/ „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ да плати на В. И. Д. 100 лева – съдебни разноски /за производството пред САС – съразмерно на уважената част от жалбата/ и още 583 лева – съдебни разноски /за производството пред СОС – съразмерно на уважената част от иска/.
ОСЪЖДА „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ да плати на адвокат Р. Р. 550 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА за производството пред САС /изчислен по правилата на 2
Наредба № 1 – съразмерно на уважената част от жалбата/.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/ В. И. Д. да плати на „Лидл България ЕООД енд Ко КД“ 1 980 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.
ПОТВЪРЖДАВА решение на СОС състав от 02.12.22г. по г.д. № 204/21г. в останалата част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3