Решение № 2056 от 02.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2056 гр. Пловдив, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330204809 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. С. А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4803448 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е посочена информация за срока за обжалване по съдебен ред на ЕФ, което счита за съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б. оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен и размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч от измерената скорост в полза на водача. Моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от И. С. А., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.08.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 18.08.2022 г. поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея основания, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 19.01.2021 г. в 09:56 часа по републикански път II-64 на км 30+624 в посока север жалбоподателят И. С. А. управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № ***, като се движил със скорост от 93 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управляваното МПС била 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. номер 11743 CA. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 96 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 93 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя А. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4803448, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В електронния фиш било прието, че на посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

2

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИ/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство ARH CAM S1 с фабр. № 11743 CA е преминало последваща проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху него. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-2231/20.01.2021 г. се установява, че на дата 19.01.2021 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с номера от 0446845 до 0447619, с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа 18:30 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 30+ 624 в посока от юг към север.

От снимка № 0446973 от радар с № 11743 CA се изяснява, че е измерена скоростта на движение на товарен автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 96 км/ч, а заснемането е извършено на 19.01.2021 г. в 09:56 часа.

От писмо с вх. № 72876/15.09.2022 г. от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 15 от делото) се изяснява, че към дата 19.01.2021 г. пътният участък на км 30+624 от републикански път II-64 Карлово – Пловдив в посока север се намира извън населено място и на около 100 метра преди табелата за начало на с. Чернозем. Изяснява се още, че няма поставен пътен знак В26, с който да е сигнализирана разрешена максимална скорост от 60 км/ч, като по искане на Община Калояново има поставен пътен знак В26 (50 км/ч) „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, важащ за движението в населеното място, но пътният участък на км 30+624 от път II-64 се намира извън обхвата на действие на този знак.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на ***.

От декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от В.И.П. се изяснява, че същата писмено е декларирала пред ОДМВР-Пловдив, че на 19.01.2021 г. в 09:56 часа процесният автомобил с рег. № *** е бил предоставен във владение на жалбоподателя И. С. А.. Изяснява се още, че декларацията е подадена на дата 11.05.2021 г., а с нея е представено копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя А..

От справка от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив от АИС АНД (лист 12 и 13 от делото) се установява, че първоначално издаденият за същото деяние Електронен фиш серия К № 4624284 против В.И.П. в качеството й на представляващ собственика на автомобила „Тойота Хайлукс“ с рег. № *** е анулиран, както и че ЕФ й е бил връчен на дата 29.04.2021 г.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 19.01.2021 г. в 09:56 часа по републикански път II-64 на 3 км 30+624 в посока север жалбоподателят А. е управлявал товарен автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *** със скорост от 93 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък разрешената максимална скорост за движение за водачите на пътни превозни средства да е 60 км/ч.

Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е наказан за нарушение, квалифицирано по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП за това, че при движението си на описаните в ЕФ време и място при избиране на скоростта си на движение е превишил разрешената скорост, чиято стойност да е била сигнализирана с пътен знак В26. От приетата като писмено доказателство по делото справка от стопанина на пътя – Областно пътно управление гр. Пловдив, се установява, че на процесния пътен участък няма въведени забрани с пътен знак В26 и не са предвидени ограничения на скоростта на движение. Установява се и че интересуващият делото пътен участък се намира на около 100 метра преди началото на населеното място с. Чернозем, в което да има поставен пътен знак В26, но въведената с него забрана да е за движение със скорост, повисока от 50 км/ч, а не както е прието в ЕФ – 60 км/ч. Процесният участък на км 30+624 от път II-64 обаче попада извън обхвата на действие и на този пътен знак съгласно справката от ОПУ – Пловдив.

Следователно за пътния участък, посочен в електронния фиш като място на извършване на нарушението, не се установява да е имало въведени забрани или ограничения на скоростта с пътни знаци. Щом в този участък от пътя поведението на водачите на ППС при избирането на скоростта им на движение не е било регулирано от пътен знак, който да определя разрешената максимална скорост, то деянието не нарушава правилото по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на разрешената максимална скорост за водачите се е определял според общото правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на превозното средство, факта на осъществяваното движение извън населено място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било общото ограничение от 90 км/ч.

По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят А. не е извършил административното нарушение, вменено му във вина с обжалвания електронен фиш. Фактическите изводи в обстоятелствената част на фиша досежно действащото ограничение на скоростта са необосновани, като неправилно е прието, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч. В резултат от погрешно установената фактическа обстановка неправилно е приложен и материалният закон, като жалбоподателят е санкциониран за свое деяние, което в действителност не осъществява състав на административно нарушение. Това налага обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Съдът намира, че именно предоставената от Областно пътно управление – Пловдив към Агенция „Пътна инфраструктура“ информация се ползва с доказателствена стойност за това дали към даден момент на определен участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен 4 пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;

2. за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и сигнализацията с пътни знаци и маркировка. По тези съображения информацията относно организацията на движението по процесния републикански път от втори клас, предоставена от директора на ОПУ – Пловдив като стопанин на пътя, се цени от съда като определяща и достоверна.

Макар в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. да се твърди да е имало пътен знак В26, сигнализиращ максимално разрешена скорост от 60 км/ч, и така да съществува протИ.речие между отразеното в протокола от една страна и в справката от стопанина на пътя, отговаряща на проекта за организация на движението, от друга страна, това разминаване е възможно да се дължи на различни причини: