Определение № 2503 от 27.08.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2503 гр. София, 27.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20268002900232 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ленсфьоршекрингар Скараборг взаимно застраховане, дружество, регистрирано в Кралство Швеция, гр.

Шьовде, с рег. № 566000-6866, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 982 от 15.07.2025 г. по в. гр. д. № 1176/2024 г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 84 от 24.11.2023 г. по гр. д. № 109/2022 г. по описа на Врачанския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати, както следва: в полза на Т.

Т. А. - сумата от 144 478.52 лв., в полза на К. Н. П. - сумата от 144 478.52 лв., в полза на А. Т. М. - сумата от 154 478.52 лв. и в полза на М. Т. М. - сумата от 154 478.52 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.12.2017 г., причинило смъртта на Т. М. А.ов (син на Т. А., фактически съпруг на К. П. и баща на А. М. и М. М.), заедно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 21.04.2018 г. до окончателното им заплащане.

В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията са, че съдът не е тълкувал приложимото чуждо право така, както то се тълкува и прилага в Кралство Швеция: при стриктно съобразяване с изяснените по делото съдържание и критерии на чуждото законодателство и практиката на шведските съдилища по сходни казуси въззивният съд е следвало да констатира, че на всяко от увредените 1 лица е било определено и изплатено от Шведския гаранционен фонд нормативно определеното справедливо обезщетение за неимуществени вреди от по 30 000 шведски крони; Акцентира се, че съгласно решение на СЕС от 05.09.2024 г. по дело С-86/23 разпоредбата на чл. 52 ЗЗД не може да се счита за особена повелителна норма, нито са налице изискуемите по чл. 16 от Регламент „Рим II“ предпоставки за приложението , поради което на основание чл. 4 от Регламент „Рим II“ по отношение на обема на деликтната отговорност на застрахования виновен водач приложимото право е това на Кралство Швеция и предвиденото с него обезщетение, а присъдените над тази сума обезщетения от съда са завишени. Моли се за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявените искове в цялост.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд: 1. Шведското право не следва ли да се тълкува и прилага така, както то се тълкува и прилага в Кралство Швеция? Не следва ли да се съобрази шведската съдебна практика? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение не следва ли да се прилагат критериите за това - както съгласно шведското материално право, така и съгласно шведската съдебна практика и правна доктрина?; 2. Не следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Допустимо ли е въззивният съд да изключи с решението си приобщени към делото доказателства, ако преди това не са давани указания на ползващата се от тях страна, че следва да ангажира други доказателства за фактите, до които те се отнасят?; 3. В хипотезата на приложимост на шведското право възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право? При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение следва ли да се прилагат критериите, приети от българското материално право, и съгласно българската съдебна практика? Адекватно и логично ли е при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, съгласно шведската нормативна уредба и съдебна практика по прилагането и тълкуването , да намерят приложение критериите за справедливост, приети и наложени в българската съдебна практика? и 4. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД на Република България представлява ли „особена повелителна норма“ по смисъла на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007? В хипотезата на приложимост на шведското право и приетата правна квалификация на иска по чуждото материално право, възможно ли е да намерят приложение разпоредбите на българското право, в частност ЗЗД? Следва ли при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съгласно шведската нормативна уредба и съдебната практика по прилагането и тълкуването да намери приложение чл. 52 от българския ЗЗД, респ. критериите за справедливост, които са приети и наложени в българската съдебна практика?

Допълнителните селективни критерии за достъп до касационен контрол по 2 чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ ГПК са обосновани с позоваване на следните съдебни актове, в противоречие с разрешенията по които се твърди, че се е произнесъл въззивният съд: решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 05.09.2024 г. по дело № С-86/23, решение № 156 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 336/2019 г. на ВКС, II г. о. и решение № 233 от 22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, II т. о. Бланкетно се поддържа, че поставените въпроси са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и самостоятелното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В постъпилия съвместен писмен отговор ответниците по касация Т. Т. А., К. Н. П., А. Т. М. и М. Т. М., чрез процесуалния им пълномощник, изразяват становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, както и на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

За да достигне до обжалвания краен резултат, след изясняване на фактическата обстановка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съдебен състав е приел за установено, че: на 04.12.2017 г. в Кралство Швеция, на път RV 26, в района на Бекхамар, община Кристинехамс, е възникнало ПТП между л. а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № SYN584, управляван от Т. А.ов, и л. а. „Ауди Авант“ с peг. № HDR286, управляван от Й. Ф., като последният навлязъл в лентата за насрещно движение, в резултат на което последвал челен удар с л. а.

„Фолксваген Пасат“; водачът Т. М. А.ов получил тежки, несъвместими с живота травми и починал непосредствено след настъпване на пътнотранспортното произшествие; С присъда от 13.11.2019 г. на съда в гр.

Вермланд по н. д. № В3656-18 подсъдимият Й. Ф. бил признат за виновен в причиняването на смърт по непредпазливост при управление на МПС, следователно произшествието е настъпило в резултат на неговото противоправно поведение и застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите следва да покрие отговорността на водача за причинените от него неимуществени вреди; към датата на ПТП по отношение на л. а. „Ауди Авант“ била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна компания „Lansforsakringar Skaraborg“ („Авус България Регулиране на щети“ ЕООД е представител на застрахователя за територията на Република България); на 21.02.2018 г. била предявена доброволна претенция за определяне и плащане на обезщетение на ищците за причинените им вреди, като била образувана щета № BGS-00128/18, с писмо изх. № 0541/02.05.2018 г. „Авус България - Регулиране на щети“ ЕООД уведомило ищците, че отказва да плати обезщетение за вредите, причинени им от горепосоченото ПТП, като препратило преписката към НББАЗ; след 3 продължителна кореспонденция с Шведското автомобилно бюро последното уведомило ищците, че ще им бъдат заплатени по 30 000 шведски крони (5 521.48 лв.).

По основния спор между страните - относно приложимото материално право - въззивният съдебен състав е посочил, че съгласно чл. 4, пар. 1 от Регламент № 864/2007 г. на ЕП и на Съвета от 11.07.2007 г. приложимото право към извъндоговорните задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт, а съгласно решение на СЕС от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 чл. 4, пар. 1 от Регламента трябва да се тълкува за целите на определяне на приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от ПТП, в смисъл че вредите, които са свързани със смърт на лице при такова произшествие, настъпило в държавата членка на сезирания съд, и които са претърпени от негови близки роднини с местопребиваване в друга държава членка, трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие. Въз основа на това въззивният съд е определил като приложимо право към настоящия казус правото на Кралство Швеция. Доводите, че е приложимо българското право, тъй като непозволеното увреждане е по-тясно свързано с държавата по местожителство на ищците, са счетени от съда за неоснователни по съответно изложени съображения.

Относно конкретното съдържание на така приетото за приложимо към спора шведско право и въз основа на направената съдебна поръчка до Министерство на правосъдието на Кралство Швеция съдът е приел за установено, че обезщетение при ПТП за лични и материални щети, настъпили в резултат на движение по пътищата на МПС, се предвижда от застраховка на превозното средство съгласно Закона за пътнотранспортните обезщетения; ако МПС, което е в движение, бъде повредено, обезщетение се изплаща, ако щетата е причинена от друго МПС и е възникнала вследствие на неправилно управление или техническа неизправност на другото превозно средство съгл. чл. 10, ал. 2 от Закона за пътнотранспортните обезщетения; на лицата, които имат право на обезщетение при ПТП, ако телесната повреда е довела до смърт, се изплаща обезщетение съгласно чл. 9, т. 3 от Закона за пътнотранспортни обезщетения за лични вреди, причинени на лице, което е било в особено близка връзка с починалия (глава V, чл. 2, ал. 1 от закона); такива лица са съпруг, регистриран партньор, лице, живеещо на съпружески начала, дете или родител; обезщетението за смърт на близък роднина е за телесна повреда, която се изразява в психически шок или други психически разстройства, които са медицински доказани; когато някой загуби живота си вследствие на действие, пораждащо право на обезщетение, смъртта обикновено настъпва внезапно и неочаквано, често по насилствен начин и по тази причина е естествено близките да изпитват психически страдания; в такива случаи не трябва да се изисква от близките да доказват психическите 4 страдания чрез медицински свидетелства или подобни документи; доказателствената тежест е от особено значение, когато близък роднина претендира обезщетение за психически страдания, ако те надхвърлят обичайната степен, която се наблюдава в подобни случаи, в който случай се изискват специални доказателства за това, че психическите отклонения са били изключително дълготрайни или необичайно интензивни; може да се установи, че пострадалият има право на обезщетение за специфични неудобства, причинени от страданията, за което следва да се извърши специално разследване и да се докаже причинената вреда; ако водач или пътник в МПС, което е в движение, пострада, се изплаща обезщетение от застраховката на превозното средство съгл. чл. 10, ал. 1 от Закона за пътнотранспортни обезщетения.

С оглед на обсъдените доказателства въззивната инстанция е формирала извод, че е налице противоправно деяние, причинено по непредпазливост от водач на застрахован лек автомобил в Кралство Швеция, който е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на настъпване на събитието, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя на лекия автомобил на виновното лице, в случая тази на ответното дружество Lansforsakringar Skaraborg. Въз основа на приложимото право на Кралство Швеция съдът е установил, че ищците са правоимащи лица, тъй като телесната повреда е довела до смърт, и на основание чл. 9, т. 3 от Закона за пътнотранспортни обезщетения имат право на обезщетение за лични вреди, причинени на лице, което е било в особено близка връзка с починалия (глава V, чл. 2, ал. 1 от закона).