Решение № 64 от 27.05.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. К., 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Боян Б. Ешпеков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600037 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Присъда № 59/27.10.2023 г., постановена по НЧХД 136/2023 г., Районен съд – К. е признал Ф. И. М. от гр. К. за виновен в това, че на 07.08.2022 г. в гр. К. причинил на Р. Й. А. от с. Ш., общ. К. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно - контузна рана на лигавицата на долната устна, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал.1, вр. с чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Ф. И. М. да заплати на Р. Й. А. сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление по чл. 130, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 07.08.2022 г. до окончателното й изплащане, и е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 10 000 лв., като неоснователен и недоказан. С присъдата подсъдимият Ф. И. М. е осъден да заплати на Р. Й. А. сумата от 1462 лв., представляваща направени разноски по 1 делото, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К. сумата от 80 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Съдът е постановил също така, след влизане на присъдата в сила, вещественото доказателство – компакт диск, съдържащ аудиозаписи и снимки на електронни картони на приети повиквания, постъпил с писмо от 03.05.2023 г. на РЦ 112 – К., да остане към делото.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия Ф. И. М. – адв. Г. Б. от АК – К., във връзка с която е образувано настоящото производство. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Прави се искане атакуваната присъда да бъде отменена, както и да бъде отхвърлен гражданския иск в уважения му размер. В представеното допълнително писмено изложение по въззивната жалба се конкретизира искането на жалбоподателя, а именно – да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде оправдан и гражданския иск отхвърлен в уважения му размер. В допълнителното писменo изложение се твърди, че първоинстанционния съд немотивирано е приел за установено и доказано авторството на деянието от страна на подсъдимия. Сочи се, че не са обсъдени в пълнота всички гласни, писмени и веществени доказателства, както и заключенията на двете съдебномедицински експертизи, потвърждаващи наличието на телесни увреждания както на тъжителя, така и на подсъдимия.

Според жалбоподателя по делото са събрани доказателства, от които по категоричен начин се установява, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е обвинен. Твърди, че е налице противоречивост на мотивите на съда, както и пренебрегване на доказателства, които са в подкрепа на защитната позиция на подсъдимия. Жалбоподателят прави анализ на събраните доказателства, като посочва, че от свидетелските показания не се установява подсъдимият да е удрял тъжителя, и последният да е имал наранявания, дори и от показанията на св. Б. Д., която е била пряк очевидец на случилото се. Посочва също така, че решаващият съд неправилно е кредитирал показанията на св. З. Д. – майка на Б. Д., в частта, в която посочва, че заедно със съпруга й, с тяхната кола отишли и прибрали тъжителя от полицията, както и че последният е останал да пренощува у тях, предвид 2 противоречието с показанията на св. Б. Д., че тъжителят Р. А. се е прибрал в дома им малко след нея. Вследствие на това жалбоподателят е достигал до извода, че първоинстанционният съд следвало да оправдае подсъдимия, поради недоказаност на обвинението по несъмнен начин.

В съдебно заседание подсъдимият Ф. М. се явява лично и със защитника си – адв. Г. Б. от АК – К.. Последният поддържа въззивната жалба и допълнителното писмено изложение. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия твърди, че при анализа на доказателствата по делото първоинстанционния съд е допуснал грешка, като преимуществено е дал вяра на свидетелски показания, които не се припокриват с други доказателства по делото, а нещо повече – противоречат на останалия доказателствен материал.

Излага накратко част от фактическата обстановка, като посочва, че е неясно защо решаващият съд е дал вяра на показанията на свидетели, които са в близки отношения с тъжителя, и свидетели, които откровено не съобщавали истината, а и логиката на събитията сочела, че изводите на съда не били обективно изградени, както и че не били в съответствие със събрания доказателствен материал. Посочва, че ако тъжителят наистина е имал физически наранявания, не е имало причина да не съобщи за това на пристигналите на мястото на инцидента полицаи, като се твърди, че отивайки в полицията да пишат обяснения, отново тъжителят не е съобщил, че е наранен или че е имало някакво физическо въздействие върху него.

Подсъдимият Ф. М. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание частният тъжител Р. А. не се явява. За него се явява адв. С. А. от АК – П.. Последната оспорва въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен. В хода на съдебните прения посочва, че св. З. Д. непосредствено след разпитите прибрала зет си (частния тъжител Р. А.) от полицията и е констатирала нараняванията на последния. Посочва също, че нанесените травматичните увреждания на тъжителя не са от такова естество, че да е имал кръв по цялото лице или уврежданията да са видими. Счита, че съдът правилно е кредитирал показанията на св. З. Д..

Окръжен съд – К., като съобрази доводите в подадената въззивна жалба 3 и в допълнително писмено изложение по въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, след собствен анализ на събраните в хода на производството доказателства и служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 319, ал.1 от НПК от легитимирано лице – защитник на подсъдимия, и срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата във връзка с повдигнатото на подсъдимия Ф. М. обвинение, като е събрал всички възможни и необходими, искани и сочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило събирането на доказателства във въззивното производство. Въз основа на събраните доказателства в хода на първоинстанционното съдебно следствие, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Ф. И. М. е роден на **.**.**** г. в гр. К., живее в гр. К., български гражданин е, с висше образование, женен и неосъждан, ползващ се с добри характеристични данни по местоживеене.

На 07.08.2022 г. около 23.30 часа частният тъжител Р. А. се намирал в гр. К., ул. „С.“ № *, пред входа на жилищната сграда, в която живеел. По същото време пред посочения адрес с автомобил преминал подсъдимият Ф.

М. и като видял частния тъжител, намалил скоростта и отправил реплики към тъжителя. След това продължил и паркирал автомобила на паркинг до сградата на ОД на МВР – К., която била в близост до мястото, на което се намирал частния тъжител. Отношенията между двама били влошени. В този момент св. Б. Д. паркирала автомобила си в гараж, намиращ се на същия адрес. Чула частния тъжител да се обръща към нея с думите „Ела да видиш кой е тук, този син на курва пак е тук“.Тя му отговорила, че няма значение кой бил тук и решила да се прибере, тъй като не искала да става свидетел на поредната тяхна разправия. Р. А. решил да заснеме поведението на подсъдимия, който слязъл от колата и тръгнал към него. Между двамата започнал спор на висок тон, като си оправяли взаимно обидни реплики, и 4 приближавайки се подсъдимият Ф. М. нанесъл удар с ръка в лицето на тъжителя Р. А.. Последният успял да заснеме случилото се, но подсъдимият му взел телефона и тръгнал да бяга. Междувременно св. Б. Д. чула виковете, притеснила се, че може да се случи нещо и се върнала. Видяла, че двамата се гонят и тя тръгнала след тях, като ги молела да спрат. Тъжителят настигнал подсъдимия на стълбите, намиращи се пред входа на ОД на МВР – К., където продължили да се карат, обиждат и да се дърпат взаимно. Подсъдимият Ф. М. хвърлил телефона на тъжителя на земята и той се счупил. Приближавайки се към тях, св. Б. Д. ги умолявала да спрат, и когато вече се е намирала достатъчно близо до тях, тъжителят Р. А. й казал да се прибира и посегнал да я удари, като в този момент подсъдимият Ф. М. го хванал с ръце, за да предотврати удара. След това подсъдимият се обадил на тел. 112 и поискал съдействие от полицията, като съобщил, че някакъв човек искал да му направи клип с телефон, но той му го взел. На мястото на инцидента бил изпратен полицейски екип в състав - свидетелите С. Р. и К. Н.. Полицейските служители установили частния тъжител Р. А., подсъдимия Ф. М. и св. Б. Д., след което ги поканили в РУ – К. за снемане на обяснения. И тримата били транспортирани до РУ с патрулни полицейски автомобили. В писмените си обяснения тъжителят Р. А. посочил, че е бил бит от подсъдимия Ф. М..

На 08.08.2022 г. в 09.30 часа частният тъжител Р. А. бил прегледан от съдебен лекар, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 202/2022 г. В същото са описани установените при прегледа наранявания, а именно: лек оток на дясната половина на долната устна, тъмночервено кръвонасядане с размери 1/1.5 см по лигавицата й в тази й част, цепковидна рана с фино неравни ръбове и дължина 0.8 см в централната му част; овално синкаво – мораво – червено кръвонасядане с диаметър 1.5 см. в дясната горна част на гърдите, синкаво – мораво – червено кръвонасядане с размери 6/3.5 см. на 5 см. встрани от дясното гръдно зърно. Посочено е, че меките тъкани в тази област са умерено оточни. Видно от заключението на съдебномедицинското удостоверение, установените телесни увреждания – разкъсно – контузна рана, оток и кръвонасядане на лигавицата на долната устна; оток и кръвонасядания на дясната гръдна половина са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а именно – че бил бит с юмруци от познато лице. Посочено е още, че разкъсно – контузната рана на 5 лигавицата на долната устна е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание.

Вещото лице, изготвило съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 118/2023 г. е направило същите констатации, посочени и в съдебномедицинско удостоверение № 202/2022 г. В съдебномедицинска експертиза е отразено, че оздравителния процес при такива травматични увреждания е с продължителност около 10 дни.

На 08.08.2022 г. в 08.45 часа подсъдимият Ф. М. също бил прегледан от съдебен лекар, за което било издадено съдебномедицинско удостоверение № 200/2022 г. В същото са описани установите телесни увреждания, а именно: овално синкаво–мораво-червено кръвонасядане с диаметър 2 см. в долната част на дясната половина на тилната област на главата; вертикално разположено ивицово синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 6/1 см. по вътрешната повърхност на лявата мишница, в средната й трета.

Посоченото е, че уврежданията са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са възникнали така, както е съобщил освидетелствания, а имено – че бил бит с юмруци от познато лице.