Решение № 1189 от 29.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330202329 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

/НП/

№

360000921/07.12.2022г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК 160064229, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И.С.Ш., на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 22, ал.1 от ЗАвПр.

Дружеството жалбоподател „Детелина Дрита“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. П. по съображения изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна,

Директор на

РД

„АВТОМОБИЛНА

АДМИНИСТРАЦИЯ“ – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не дава писмено становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона 14-дневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

С оглед извършена тематична проверка по писмо с peг. № 50-00715/10/24.10.2022г. от служители към РД „Автомобилна администрация“ гр.

Пловдив, сред които и свидетелят Б. И., на длъжност „инспектор“, установили, че на 30.09.2022г. в **, седалището на управление на „Детелина 1

Дрита“ ЕООД, същото, като лице с предмет на дейност обществен превоз на пътници на територията на Република България, притежаващо лиценз на Общността № 1169, извършва следното нарушение: превозвачът извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия, по направление гр.

Казанлък – Шипка, от Републиканска транспортна схеам, възложена с договор № Д06-25/10.02.2022г. със срок на действие 07.02.2023 г. и маршрутно разписание по направление гр. Казанлък – Шипка, допуска да не се изпълнява маршрутно разписание в частта си неизползване на автогара Казанлък, като начална спирка, видно от пътен лист № 242530/30.09.2022г. и копие на дневник /Приложение 9 от Наредба № 33/1999г./ За тези констатации бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. № 327486/18.11.2022г. срещу „Детелина Дрита“ ЕООД за извършено нарушение по чл. 22, ал.1 от ЗАвПр. Актът бил съставен и предявен на упълномощено от дружеството-жалбоподател лице, което го подписало с изричното отбелязване, че има възражения.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление. Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото, както и от гласните доказателства показанията на актосъставителя Б. И.. Свидетелят в разпита си признава авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че нарушението е извършено в гр. Казанлък, но седалището на фирмата е в гр.

Пловдив, както и че същата имала няколко офиса. Констатирали при проверката, че автобусът не тръгва от автогарата от дневника и пътния лист на водача, от там е видно, че автобусът не влиза в автогарата. В пътния лист трябвало да има заверка от автогарата, че курсът е започнал оттам, а в дневника се отбелязвало номера на автобуса и името на водача. Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, обективни, логични и в съответствие с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: При извършената служебна проверка съдът намира, че процесното Наказателно постановление следва да бъде отменено като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, при следните съображения:

В конкретния случай, дружеството-жалбоподател е наказано за извършено нарушение по чл. 22, ал. 1 от ЗАвПр, тъй като в отклонение на задължението му да осигури използване на автогара Казанлък като начална спирка по маршрутно разписание за междуселищна автобусна линия по направление гр. Казанлък – Шипка. Изпълнителното деяние на вмененото противоправно поведение се състои в бездействие, поради което и мястото на извършване на нарушението е мястото, където е следвало да се извърши дължимото действие, а именно град Казанлък. Напротив в описателната част, както на акта, така и постановлението погрешно е посочено, че мястото на нарушението е гр. Пловдив. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН – досежно АУАН и 57, ал.1, т.5 от ЗАНН – досежно НП, задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е точното и безпротиворечиво посочване на точното място на нарушението – индивидуализиращо всяко едно нарушение. В този смисъл, въпреки 2 установеното извършено нарушение по чл. 22, ал.1 от ЗАвПр, погрешното посочване на мястото на нарушението още в хода на административнонаказателното производство, при определяне рамките на административното обвинение, съществено е нарушило правото на защита на наказаното лице и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

Допуснатият порок е изцяло неотстраним на съдебна фаза, чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от съда на релевантното място на извършване на нарушението.

Ето защо, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора - отмяна на процесното НП, жалбоподателят има право на разноски. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 27.04.2023г., платено в брой. Материалният интерес в случая е 500 лева, като възнаграждението е поискано на основание чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата /след измененията с ДВ бр.88 от 2022г. според датата на договора за правна помощ/.

Ето защо, съдът намира претенцията на жалбоподателя за разноски за основателна до пълния размер от 400 лева, като следва да се осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за тази сума. В тази връзка съгласно т. 6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата, на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Мотивиран от гореизложеното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 36-0000921/07.12.2022г., издадено от и.д. директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - гр. Пловдив, с което на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК 160064229, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И.С.Ш., на основание чл. 102, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 22, ал.1 от ЗАвПр.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ ДА ЗАПЛАТИ на „Детелина Дрита“ ЕООД, ЕИК 160064229, със седалище и 3 адрес на управление: **, представлявано от И.С.Ш., сумата от 400 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4