Определение № 593 от 01.10.2024, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Кюстендил, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500327 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Ф. С., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, срещу разпореждане № 1368/17.05.2024 г., постановено от РС Дупница по гр.д.

№ 659/2024 г., с което е прекратено производството по делото поради неговата недопустимост.

Жалбоподателят аргументира виждане за неправилност на обжалваното определение.

За необоснован се приема извода на районния съд, че липсва ясна конкретизация на твърденията на ищцата – жалбоподател в настоящото производство, които да сочат допустим ред за защита. Атакуваното разпореждане, според жалбоподателя, представлява отказ от правосъдие и недопустимо десезиране на съда. Жалбоподателят сочи, че подадената искова молба е редовна, съдържа всички изискуеми реквизити, за което подробно се аргументира.

Прави се искане за отмяна на атакувания акт и връщане делото на районния съд за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Районният съд е сезиран с искова молба от ищеца Н. Ф. С. срещу ответника „Топлофикация“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.59 вр. чл.55 от ЗЗД.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че въз основа на подадено срещу ищцата заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, като съдът е разпоредил Н. Ф. С. да заплати на „Топлофикация“ АД, ЕИК 113012360, сумите както следва: 562.88 /петстотин шестдесетт и два лева и осемдесет и осем ст./ лева главница, сумата от 458.18/ четиристотин петдесет и осем лева и осемнадесет ст./лева, явяваща се законна лихва за забава от 30.06.2009 г. до 26.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съд а- 15.05.2018 г.

1 до изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 25 /двадесет и пет лева/ внесена държавна такса и 50 /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение. Като основание за дължимост на горепосочените суми било отбелязано обстоятелството, че са за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 28.02.2011 г. включително за топлофициран имот, находящ се в гр. Перник, кв. „Тева“, /26/А/14. Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение бил издаден изпълнителен лист от 31.07.2018 г., който бил приведен в изпълнение, като било образувано изпълнително дело под № 20207430400881 по описа на Частен съдебен изпълнител Елица Христова, рег. № 743, с район на действие Кюстендилски окръжен съд. По така образуваното изпълнително дело за м. февруари 2024 г. на ищцата била удържана неправомерно сума в размер на 130.81 /сто и тридесет лева и осемдесет и една ст./ лева. Изложени са твърдения за липса на договорна обвързаност между ищцата и ответното дружество, по силата на която последната да се явява длъжник за незаплатена топлинна енергия. На следващо място, в условията на евентуалност, е изложено, че претендираните суми по издадената заповед за изпълнение може да са дължими въз основа на наследствено правоприемство от починалата сестра на ищцата, като е застъпено становище, че съгласно ТР № 4/18.06.2014 на ОСГТК на ВКС, ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне спрямо неговите наследници.

Въз основа на изложеното ищцата е заявила следните искания: обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, прекратяване на образуваното изпълнително производство и възстановяване на неправомерно удържаната в производството по принудително изпълнение сума.

Районният съд е приел, че исковата молба е нередовна и е дал следите указания на ищцата: да посочи дали оспорва, че въобще в полза на ответника не е възниквало вземане срещу нея за сумите по процесната заповед за изпълнение или признава, че такива са възникнали, но поради обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение задълженията й са погасени или след влизане в сила на заповедта за изпълнение е узнала нови обстоятелства, респективно снабдила се е с нови доказателства, които не са й били известни или с които не е могла да се снабди до изтичане срока за подаване на възражение.

В указания от съда срок е постъпила молба от ищцата, с която заявява, че оспорва вземанията на заявителя „Топлофикация-Перник“ АД, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1344/2018 г. по описа на РС-Дупница. Отрича да има облигационни отношения с ответника, както и качеството си наследник на С.Ф.А..

Позовава се на удостоверение за отказ от наследство, вписан на 16.02.2024 г. Счита за недопустимо проведеното производство срещу починал длъжник. Поддържа изтекла погасителна давност за задълженията още при образуване на заповедното производство.

Районният съд е приел, че указанията не са изпълнени, при което с атакувания акт съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. В мотивите си е посочил, че исковете срещу „Топлофикация-Перник“ АД са недопустими. Изложил е, че ищцата не се е възползвала от облекчената възможност да осъществи защитата си срещу издадената заповед за изпълнение по предвидените от закона способи и същата е влязла в сила, а доколкото ищцата не се позовава на нововъзникнали обстоятелства, в който случай би била допустима исковата защита по чл.424 и чл. 439 ГПК, то съдът е прекратил производството като недопустимо.

Атакуваното разпореждане е правилно.

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

След изтичане на срока по чл. 414, ал.2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е недопустим. В този смисъл сравни определение № 318 от 09.07.2019 г. по ч.гр.дело № 2108/2019 г. на ВКС. В случая в срока по чл.414, ал.2 ГПК ищцата – длъжник в 2 заповедното производство не е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което като последица е довело да нейното стабилизиране.

При това положение редът за защита на длъжника би бил чрез възражение по чл.423 ГПК или по исков ред – чрез предявяване на един от двата отрицателни установителни искове – по чл.424 ГПК или по чл.439 ГПК.

Оспорването по исков ред на вземането по заповедта за изпълнение в хипотезите по чл.

424 ГПК е допустимо при наличието на две кумулативни предпоставки. Първата от тях е заповедта за изпълнение да се ползва със стабилитет, която настъпва като последица от неподаване на възражение от длъжника по чл.414 ГПК /каквато хипотеза е налице в случая/, оттеглянето му или влизане в сила на решението по чл.422 ГПК за установяване на вземането по заповедта. Втората предпоставка е свързана с императивното изискване оспорването на ликвидността и изискуемостта на вземането да е основано на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на длъжника и последният да не е могъл да ги посочи или да се снабди с тях в срока по чл. 414 ГПК.

От своя страна искът по чл.439, ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнилнително дело, като изискването на чл.439, ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене, респективно след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Правилно районният съд е приел, че в случая изложените от ищцата твърдения за липса на облигационна обвързаност между страните, както и за изтекла погасителна давност на вземането още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не могат да се квалифицират като новонастъпили факти по смисъла на чл.439 ГПК, нито като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.424 ГПК.

Удостоверението за вписан отказ от наследство едва през 2024 г. също така не може да се квалифицира като нововъзникнало обстоятелство, респективно като ново доказателство, доколкото ищцата е могла да се снабди с него до изтичане срока за възражение срещу заповедта.

Заповедното производство е уредено като съдебна процедура пред съд, която цели заявителят /кредитор/ да събере по бърз начин вземането си, по опростен ред, поради липсата на правен спор по него. Ако в двуседмичен срок длъжникът не подаде възражение, тoва значи, че той не оспорва задължението си и въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на заявителя. Допустимостта за последващо оспорване на задължението законът свързва с наличието на законоустановени предпоставки, липсата на които прави оспорването недопустимо.

Установителният иск е субсидиарна форма на защита и се прилага само тогава, когато не съществува друг ред за защита на спорното право.

В случая, за вземането, чиято недължимост ищцата претендира, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предвид това и доколкото законът предвижда специално производство за оспорване вземането по издадената заповед за изпълнение, а именно чрез възражение по чл. 414 ГПК, то депозирания отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК се явява процесуално недопустим.

Ищцата не е упражнила правото си на защита чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК, след като заповедта за изпълнение й е била връчена надлежно.

За пълнота на изложението и яснота на страните следва да се посочи, че неправилно е 3 позоваването на жалбоподателката на ТР № 4/18.06.2014 на ОСГТК на ВКС, както и на цитираното в частната жалба определение № 597/09.06.2022 г. на ОС – Благоевград, по в.ч.гр.д. № 315/2022 г. Според разбирането на жалбоподателката, ако смъртта на длъжника предхожда подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тя е пречка заповедното производство да възникне спрямо неговите наследници. Ясното и точно съдържание на посочените съдебни актове сочи, с тях е възприето разрешение на поставения въпрос точно в обратния смисъл. С цитираното е образувано срещу ищцата, което обстоятелство е добре известно на същата, предвид и горепосоченото обстоятелство за надлежно връчена й лично заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с изричното указване за възможността да подаде въражение по чл. 414 ГПК, определение на ОС – Благоевград е отменено прекратително определение на първоинстанционния съд и е уважено искане за издаване на заповед за изпълнение срещу наследника на починалия преди подаване на заявлението длъжник. С тълкувателното решение е възприето, че няма пречка да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу универсален правоприемник. Недопустимо би било подаване на заявление срещу длъжник, чиято смърт е настъпила преди това, като в този случай не може да се приложи чл. 227 ГПК, т.е. във висящо заповедно производство срещу починал длъжник да се конституират универсалните му правоприемници. .Подобна хипотеза обаче в случая не е налице, тъй като заповедното производство е образувано срещу жалбоподателката като длъжник,а не срещу починалата й сестра. Това обстоятелство е добре известно на същата, тъй като именно лично на С. е връчена издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и й е указана възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК за оспорване на вземането, което същата не е сторила в указания й срок.