Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 98 от 13.05.2021, Административен съд - Ямбол

Съд
Административен съд - Ямбол
Дело
Административно дело 85/2021
Вид
Решение № 98
Подписан
13.05.2021
Състав
ВЪЛКО ДРАГАНОВ ДРАГАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 106, ал.2, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 106а · Закон за автомобилните превози
  • чл. 106а, ал.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 107, ал. 1, предл. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 12б, ал. 11 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 145 и сл. · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • § 1, т. 2 · Закон за автомобилните превози

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 98/13.5.2021 г. гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав На пети май 2021 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

Секретар

В. Митева

Прокурор като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 85 по описа на 2021 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на 107, ал. 2 от

Закона за автомобилните превози /ЗАвтПр/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на М. Д.Б., ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, чрез адв.

М.К. от АК-Ямбол против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

/ЗПАМ/ № РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,

„б“, „в“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Сочи се, че на 24.02.2021г. Б. била помолена от свои съселяни да ги откара до болницата в гр. Тополовград с личния си автомобил и на връщане били спрени за проверка от служители на РУ-Тополовград, пред които дала обяснения и била освободена. Впоследствие в дома на оспорващата в с. Устрем са пристигнали служители на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, които са свалили предната регистрационна табела и са отнели свидетелство за регистрация на личния й автомобил, както и СУМПС и контролния талон към него. Твърди се, че оспорващата е на 70 години и не е извършвала превозваческа дейност по смисъла на ЗАвтПр, а село Устрем е отдалечено на около 25 км от град Тополовград, липсва редовен обществен превоз и този случай-някой да помогне на съселянин да го откара до града, е редовна практика за всички. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващата, редовно призована се представлява от адв. К., който поддържа жалбата и направеното искане.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения ДПЗС.

Ответникът по делото - директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище счита оспорената заповед за законосъобразна и прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

ЯАС, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

В представената от адм. орган преписка се съдържа докладна записка с рег. № ЗМ-20/24.02.2021г. по описа на РУ-Тополовград от Г.Х.Г. –мл. ПИ „ТП“ до началника на същото управление в която дословно е записано следното: „ Докладвам Ви, че на 24.02.2021г. за времето от 14,05 да 14, 30 часа извърших неотложно следствено действие разпит на свидетел. Разпитах ПИ ПК Р.Н.Д., който е служител на РУ-Тополовград и установих, че в 09:45 часа е спрял проверка на лек автомобил „****“ с per. № ****, с водач М. Д.Б. с

ЕГН: ********** *** и пътуващи лица: П.Т.М. с ЕГН: **********, В.Й.К. с ЕГН: **********, М.И.И. с ЕГН: ********** и Х.Г.М. с ЕГН: **********, след получен сигнал в РУ- Тополовград за извършване на нерегламентиран превоз на пътници. По време на проверката до тях е спрял лек автомобил Мерцедес с водач Ж.М.Ж. от гр. Стара Загора и му е заявил, че той е подал сигнала за нерегламентирания превоз. Докато е извършвал проверка на лекия автомобил му е било разпоредено от ОДЧ да посетят възникнало ПТП на път II-76 със служители на ГПУ- Елхово. На водача и пътниците са снети писмени сведения в сградата на РУ- Тополовград, където признават, че са заплатили на М. Б. за нерегламентиран превоз от с. Устрем до гр. Тополовград и обратно до с. Устрем. Предвид горното докладната записка да се заведе в Дневник образец 1 ведно с протокола за разпит на свидетел, както и седем броя писмени сведения да се предадат на РП при РУ - Тополовград за БП №20/24.02.2021год. по чл. 234 г. ал. 1 от НК.“

От представените материали по делото не се установява по какъв начин и на какво основание процесната докладна записка е изпратена на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, но на 24.02.2021г. последният въз основа на същата и допълнително снети обяснения по реда на чл. 44 от АПК от две лица е издал оспорената заповед с която с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“, „б“, „в“ и т.

4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка/ПАМ/ - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че Б. е извършила обществен превоз на четири броя пътници срещу заплащане и икономическа облага, видно от снети обяснения на лицата В.Й.К. с ЕГН: **********, М. Д.Б. с ЕГН: ********** и Ж.М.Ж. ЕГН: ********** с моторно превозно средство с per. № ****, за което няма издадено Удостоверение за Обществен превоз на пътници на територията на Република България или копие на Лиценз на Общността, не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, като не са изпълнени и изискванията по чл. 12б, ал. 11 от ЗАП.

Препис от заповедта е връчен на оспорващата на 02.03.2021г., видно от отбелязването върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена директно до ЯАС чрез адм. орган с вх. № 661/16.03.2021г. и с пощенско клеймо от 15.03.2021г.

По делото е приета административната преписка, представена от адм. орган с писмо с вх. № 766/25.03.2021г. в която се съдържат единствено копия от сведения от В.Й.К. с ЕГН: ********** и от оспорващата М. Д.Б., приподписани от Г.П. и Д.Х.

- инспектори в отдел „Контрол“ при РД „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора по реда на чл. 44 от АПК и сведение от лицето Ж.М.Ж..

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка

№ РД-14-718/24.02.2021г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“,

„б“, „в“ и т. 4, буква „б“ и ал. 2, т. 1 и т. 3 от Закон за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация № ****** на лек автомобил „****“ с per. № **** и принудителна административна мярка-отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство с № **** и контролен талон № **** на М. Д.Б. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона, като липсата на някоя от тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Съдът намира, че оспореният акт е валиден, като постановен от компетентен орган, съобразно правомощията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 107, ал. 1, предл.

2 от ЗАвтП и приложените

Заповед №РД-01-43/23.01.2020г., с която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил директорите на РД "АА" да издават заповеди, с които налагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП и Заповед № 1308/30.07.2020г., с която А.С.С. е временно преназначен на длъжността директор на РД „Автомобилна администрация“ гр.Стара Загора.

Заповедта е издадена в законовата писмена форма, съдържа задължителните реквизити посочени в разпоредбата на чл. 59 от АПК като в нея са изложени и фактическите и правни основания, обосновали административния орган да приложи ПАМ.

Независимо от изложеното съдът счита, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от вида на съществените такива и е достатъчно основание за отмяна на същата. В случая адм. орган е допуснал нарушение на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Както бе посочено адм. орган се позовава на процесната докладна записка в която се сочи, че в автомобила на оспорващата към момента на проверката са пътували четирима пътници, като в настоящото производство е представено сведението само на един от тях – на В.Й.К., от което обаче не може да се направи еднозначен извод за извършен обществен превоз срещу заплащане. Не става ясно, какво е съдържанието на сведенията снети от останалите пътници в автомобила. Административният орган е пристъпил към прилагане на ПАМ, без да изясни действителните взаимоотношения между водача на автомобила и пътниците в него, а оттам и характера на констатирания превоз. Органът не е събрал чрез регламентираните в АПК способи и средства надлежни доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин търговския характер на превоза. При този подход административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от значение за случая , както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед.

Налице е и друго нарушение на регламентирана в ЗАвтП процедура за издаване на заповеди, с които се налагат ПАМ, от вида на оспорените в настоящото производство. Съгласно чл. 106, ал.2, т.1 от ЗАвтП налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви "б" и "в". В ал. 3 на същия текст законодателят изрично е регламентирал, че в случаите по ал.