Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1096 от 23.06.2020, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 495/2020
Вид
Определение № 1096
Подписан
23.06.2020
В сила
13.07.2020
Състав
ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА, МИЛУШ РУМЕНОВ ЦВЕТАНОВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ

Цитирани разпоредби

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ 1096 23.06.2020 г. гр. Хасково

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО ………………………………………………………. отделение на двадесет и трети юни ……………………………………. две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕОРГИ

ГОЧЕВ

МИЛУШ ЦВЕТАНОВ секретар …………………………………………………………………………………………. прокурор ………………………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от съдия Пейкова…….………………………………………..

Вчг. дело № 495…........... по описа за 2020 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от адв. Р.Мутафова, пълномощник на П.Ш.Ю. от гр. Харманли / пълн. От 07.01.2020 г. -л.11/.

С Определение № 414 от 27.05.2020 г., постановено по гр.д. № 306/2020 г., РС Харманли е отхвърлил като неоснователна подадената от П.Ш.Ю. молба за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски в производството по гр.д. № 306/2020 г. по описа на съда.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който, чрез пълномощника си адв. Мутафова обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд определение е неправилно. Съдът не обсъдил представените по делото доказателства – декларация за имуществено и гражданско състояние, видно от която било ,че не притежава доходи и недвижимо имущество. Ищецът притежавал само един лек автомобил, с ниска остатъчна стойност и мотоциклет, с който претърпял произшествието и който не бил в движение. Твърди още, че ежемесечно правел разходи за закупуване на лекарства на стойност около 80 лв. Моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на РС Харманли и постанови друго по същество на спора, с което да освободи ищеца от заплащането на такси и разноски в производството.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна.

РС

Харманли е сезиран с искова молба, с която

П.Ш.Ю. е предявил против „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД гр. София обективно съединени искове за присъждане на сумата от 24 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на ПТП настъпило на 05.04.2016 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и на сумата от 15.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 21.06.2019 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ и разноски в производството, към която молба не са приложени доказателства, относими към това искане.

С разпореждане № 847 от 10.03.2020 г. РС Харманли е оставил без движение исковата молба и указал на ищеца да внесе ДТ. С молба вх. № 4149/22.05.2020 г. ищецът отново е заявил искане за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството и е представил декларация за имущественото и гражданско състояние.

С Определение № 414 от 27.05.2020 г., предмет на настоящата жалба, съдът е отхвърлил като неоснователна подадената от П.Ю. молба за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски в производството по гр.д. № 306/2020 г. по описа на съда. Съдът е приел,че единствено и само въз основа на представената декларация за имуществено и гражданско състояние, която декларация не е представена с исковата молба, а с последваща молба, по повод разпореждането на съда от 10.03.2020 г., не може да бъде направен извод,че дължимите в производството такси и разноски са непосилни за ищеца, което би било основание да бъде освободен от заплащането им. Този извод на съда е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Ищецът П.Ю. е декларирала, че е несемеен, няма доходи и че притежава само 1 бр. лек автомобил BMV, година на производство 1994 г. и 1 бр. мотоциклет Я*, година на производство 2001 г., който след претърпяното ПТП не бил в движение. В декларацията е посочено още, че страда от заболяване, което изисква допълнителни периодични разходи за лекарства в размер на около 80 лв. месечно. Към молбата няма приложени доказателства, установяващи пазарната стойност на притежаваните МПС и доказателства,че някое от тях е спряно от движение. Няма представени доказателства за налично заболяване на ищеца и доказателства за сторени разходи във връзка с закупуване на лекарства за лечението му / рецепти, рецептурни книжки, амбулаторни листове и др./ Ищецът е в трудоспособна възраст, декларирал е,че не е семеен, не живее на семейно начала и няма данни да има задължение за издръжка за друго лице. Очевидно е,че липсата на доходи не е пречка за ищеца да притежава и поддържа две МПС, да заплаща данъци, застраховки и др. разходи за тях. Следва да се отбележи и това,че ищецът е в трудоспособна възраст, няма данни за заболявания, които да му пречат да полага труд и по този начин да реализира доходи.

С оглед на това и като взе предвид,че дължимата ДТ, с оглед цената на исковете, е в размер общо на 1030лв. – 980 лв. ДТ по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди 50 лв. – по иска за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди , съдът намира, че ищецът разполага с възможност и имущество, с помощта на което да набави необходимите средства за внасяне на дължимата ДТ. С оглед на изложеното подадената от него молба за освобождаване от заплащането на ДТ и разноски в производството е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Като е достигнал до този извод, първоинстанционния съд е постановил правилно по същество определение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 414/27.05.2020 г. на РС Харманли, постановено по гр.д. № 306 по описа на съда за 2020 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едноседмичен срок от връчването на съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ : 1/

2/