Решение № 132 от 13.03.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Горна Оряховица, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20224120100619 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ***, Варна Тауърс Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Д.Д., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500073792, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, на адрес: град Г.О. ул.... Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 22.12.2021г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу В. Ц. и е образувано е ч. гр. дело № 2362/2021г. Твърди, че към момента 1 на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 289,78 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в град Г.О. ул..., с абонатен номер ***. Твърди, че в общата сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 224,25 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура № 0272973882/13.11.2018 г., с падеж 03.12.2018 г., за сумата 96,23 лв., дължима за периода от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., 2) фактура № 0274240358/13.12.2018г., с падеж 02.01.2019г., за сумата 128,02 лв., дължима за периода от 21.10.2018г. до 20.11.2018г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 65,53 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 03.12.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата. Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът В. С. Ц. му дължи заплащане на сумата от 289,78 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500073792, на адрес: град Г.О. ул..., включваща сумата 224,25 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 65,53 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 03.12.2021г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК.

Ответникът В. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул.., призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат П. Х. от ВТАК, с адрес за призоваване : град В.Т. ул... Особеният представител счита исковете за допустими. Оспорва исковете като неоснователни на този етап от съдебното производство. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба. Оспорва, че В. Ц. е клиент на “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500073792, на адрес: град Г.О. ул... Оспорва и фактите, че ответникът е бил ползвател на имота, намиращ се в гр.

Г.О. ул..., в процесния период от 13.11.2018г. до 13.12.2018г. Оспорва, че количеството ел.енергия, визирано в процесните фактури, е реално доставено от ищеца на ответника и съответно да е потребено от него като битов потребител. Оспорва и твърдението, че В.Ц. има неплатени задължения към ищеца на обща стойност 289,78 лв. Оспорва основанието и 2 размера на всички суми, претендирани от ищеца. Твърди, че ответникът не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД претендираните с исковата молба суми. Заявява, че за удостоверяване на всички оспорени твърдения ищецът не ангажира никакви годни доказателства. Излага подробни съображения.

Счита, че задълженията по фактура № 0272973882/13.11.2018г. с падеж на 03.12.2021г. са погасени по давност по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД. Прави изрично възражение за изтекла давност относно задълженията по цитираната фактура за главница в размер на 96,23 лв. и за мораторна лихва от 28,58 лв.

В съдебно заседание, ответникът В. С. Ц. не се явява. Назначеният от съда особен представител - адв. П. Х. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да постанови решение съобразно приетите по делото доказателства.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства – справка по лице, изд. от Служба по вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 08.12.2021г. за лицето В. С.

Ц., ответникът е собственик на недвижим имот – ½ ид.част от дворно място с обща площ от 409 кв.м. и реално втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 72 кв.м., както и ½ ид.част от гараж, находящи се в гр. Г.О. ул..., придобит от ответника на 20.12.2007г. на основание възмездна правна сделка /покупко-продажба/, като върху този имот е наложена възбрана в полза на кредитора „Енерго-Про Продажби“ АД на 18.02.2020г. по изп.дело № 20197250400239 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев. Съдът приема посочения документ, във връзка с останалите годни писмени доказателства (фактури, справки, извлечение за фактури и плащания), като допустимо и необходимо доказателство, надлежно ангажирано от ищцовата страна във връзка с възложената й с окончателния доклад по делото доказателствена тежест, което удостоверява изложените в исковата молба и оспорени от особения представител факти, че ответникът Ц. е потребител на ел. енергия на горепосочения адрес, като собственик на процесното жилище, по силата на договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, сключен с „Енерго-Про Продажби” АД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата 88.03.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 25.06.2021г.; извлечение за фактури и плащания към 03.12.2021г., 2 броя фактури, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател В. С. Ц., за кл. № 1500073792, аб. № 0500605130, за обект в гр. Г.О. ул..., както следва : 1/ фактура № 0272973882/13.11.2018г. на стойност 96,23 лв. с ДДС, за отчетен период от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., с падеж на 03.12.2018г., 2/ фактура № 0274240358/13.12.2018г. на стойност 128,02 с ДДС, за отчетен период от 21.10.2018г. до 20.11.2018г., с падеж на 02.01.2019г., двете на обща стойност 224,25 лв. с ДДС.

Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело № 3

2362/2021г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1163/29.12.2021г. против длъжника В. С. Ц., за следните суми : сумата 224,25 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия в обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500073792, на адрес: град Г.О. ул..., за която са издадени гореописаните 2 броя фактури; сумата от 65,53 лв., представляваща математически сбор от мораторните лихви върху задълженията по всяка от фактурите за периода от падежа по всяка една фактура до 03.12.2021г., законната лихва върху главницата за времето от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.11.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 25 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за безспорни и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :

Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 1021/29.07.2020г. по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като исковете са предявени надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явяват частично основателни, по изложените по-долу съображения.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (справка по лице, изд. от Служба по вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 08.12.2021г. за лицето В. С.

Ц., извлечение от сметка към дата 88.03.2022г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 25.06.2021г.; извлечение за фактури и плащания към 03.12.2021г., 2 броя фактури), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника В. Ц. е налице облигационно отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката.

В случая, за правния спор е от значение, че през процесния период на потребление на ел. енергия от 21.09.2018г. до 20.11.2018г. ответникът Ц. е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот, намиращ се адрес на потребление в гр. Г.О. ул..., поради което същият притежава и качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия с дружеството - ищец. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца.

4

В този смисъл е и съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др. Цитираните по-горе писмени доказателства и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават извод, че ответникът В. Ц. е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на легалната дефиниция на понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т.42 от ДР (отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба - във връзка с легалната дефиниция на понятието „битов клиент" в §1,т.2а от ДР на ЗЕ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че по силата на облигационното отношение, възникнало на основание ЗЕ във връзка с потреблението на ел.енергия за притежавания от ответника недвижим имот, ищецът е доставил на ответника, за клиентски номер 1500073792, и потребителят В. Ц. е получил от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, и е ползвал ел. енергия в обект на потребление с абонатен номер ***, за обекта на потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О. ул..., през период на потребление от 21.09.2018г. до 20.11.2018г., редовно отчетена с електромер № 7275652, на обща стойност 224,25 лв., за което са издадени следните документи: 1/ фактура № 0272973882/13.11.2018г. на стойност 96,23 лв. с ДДС, за отчетен период от 21.09.2018г. до 20.10.2018г., с падеж на 03.12.2018г., 2/ фактура № 0274240358/13.12.2018г. на стойност 128,02 с ДДС, за отчетен период от 21.10.2018г. до 20.11.2018г., с падеж на 02.01.2019г., двете на обща стойност 224,25 лв. с ДДС.