Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1944 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1797/2023
Вид
Определение № 1944
Подписан
10.07.2024
Състав
Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.281, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.287, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 287, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 106, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 71, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1944 гр. София, 09.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20238002901797 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. М., действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л.

А. и П. Л. А. - всички от гр. Долни Дъбник, представлявани от пълномощник адв. С. Ч. от САК, срещу решение № 101 от 13.07.2023 г., постановено по в. т. д. № 109/2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Решението е обжалвано в частта, с която е потвърдено решение № 260003 от 13.02.2023 г. по т. д. № 58/2020 г. на Окръжен съд - Плевен в частта за отхвърляне на предявените от касаторите против ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над сумата 55 000 лв. до претендираните 200 000 лв. - по иска на А. М., и за разликите над сумите 45 000 лв. до претендираните по 200 000 лв. - по исковете на малолетните деца (ищци), претендирани като обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Л.Ц.А.., настъпила на 23.12.2018 г. в резултат на ПТП, причинено виновно и противоправно от И. С.

Т. - водач на лек автомобил със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване 1 на предявените искове в пълен размер с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че починалият Л. А. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в степен 50%, тъй като в нарушение на разпоредбите на чл. 106, ал.2 ЗДвП и чл. 71, ал.1 ЗДвП не е носил светлоотразителна жилетка и не е оборудвал каруцата си със светлоотразители отпред и отзад, както и със светещо тяло, излъчващо червена или жълта светлина. Поддържат се и оплаквания, че въззивният съд не е оценил в пълна степен интензитета и степента на претърпените от касаторите болки и страдания и е присъдил обезщетения в занижен размер, който не удовлетворява изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД и не е съобразен с нивата на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, а също и с последователната практика на съдилища при присъждане на обезщетения „при подобни обстоятелства“. В жалбата се излагат и доводи за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се назначи своевременно поискана съдебнопсихологическа експертиза за установяване наличието и степента на получени от малолетните ищци психотравми вследствие загубата на техния баща, като във връзка с оплакването, при условията на евентуалност, се прави искане след отмяна на въззивното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за назначаване на експертиза.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и че са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения : „1. Следва ли при наведено възражение за съпричиняване да бъде изследвано дали конкретното допуснато от пострадалия нарушение на ЗДвП се намира в причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат (противоречие с практиката в решение № 171 от 10.10.2013 г. по т. д. № 629/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 7 от 09.06.2022 г. по т. д. № 1047/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 2

1117/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.); 2. Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни (противоречие с решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, I I I г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 76 от 12.06.2012 г. по т. д. № 377/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.); 3. Какви критерии трябва да изследва решаващият съд при определяне на размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси (противоречие с ППВС № 4/1968 г. и с решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.)“. Относно последния въпрос се твърди и противоречие с неотносима към поддържаното основание практика на Апелативен съд - Велико Търново (решение № 4 от 12.01.2023 г. по в. т. д. № 273/2022 г. и решение № 10 от 07.02.2023 г. по в. т. д. № 294/2022 г.).

Ответникът по касация ЗК „Лев Инс“ АД - чрез пълномощник адв. Н.

М., не заявява становище по касационната жалба, но в срока по чл.287, ал.1 ГПК от него е подадена насрещна касационна жалба срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта за осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на основание чл.432, ал.1 КЗ обезщетения за неимуществени вреди в размер на разликата над сумата 27 500 лв. до сумата 55 000 лв. - на А. М., и в размер на разликите над сумите 22 500 лв. до сумите 45 000 лв. - на малолетните ищци, ведно със законната лихва от 01.07.2019 г. до окончателното плащане. Касаторът ответник поддържа оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон - чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.51, ал.2 ЗЗД, на решаващите изводи на въззивния съд, че произшествието е причинено виновно и противоправно от застрахования в ЗК „Лев Инс“ АД водач И. Т. и че починалият Л. А. е допринесъл в степен 50 % за реализиране на произшествието и за проявление 3 на вредоносния резултат. Излага доводи, че произшествието е причинено от друг водач на МПС, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, и че поведението на починалия предполага определяне на принос 75 %, съразмерно на който следва да се намалят полагащите се на ищците обезщетения. В насрещната касационна жалба е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което са формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и е заявено бланкетно искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Касаторите - ищци са депозирали отговор, в който е изразено становище за неоснователност на насрещната жалба и за недопускане на въззивното решение до касационен контрол в обжалваната с нея част.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор на касационната жалба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - подпомагаща страна на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД, в който са изложени съображения за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в оспорваната от ищците част и за неоснователност на касационната жалба.

Подпомагащата страна на ответника ЗК „Лев Инс“ АД - И. С. Т., не е изразил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени предявените от А. П. М. - действаща лично и като законен представител на малолетните си деца Ц. Л. А., Ш. Л. А., К. Л. А., В. Л. А. и П.

Л. А., срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликите над присъдените на А. М. 55 000 лв. и на децата по 45 000 лв. до претендираните с исковата молба суми в размер на по 200 000 лв., Апелативен съд - Велико Търново е извършил самостоятелен анализ и преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до решаващите изводи, че ищците имат право на справедливи обезщетения за неимуществените вреди, 4 претърпени по повод настъпилата при ПТП на 23.12.2018 г. смърт на Л. А.

(лице, с което А. М. е живяла на съпружески начала, съотв. баща на малолетните ищци) в размер на 110 000 лв. - за А. М., и на 90 000 лв. - за всяко от децата, които обезщетения подлежат на намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до размер на сумите 55 000 лв. и 45 000 лв., съразмерно на установения принос на починалия за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат.

Въззивният съд е извел като спорни във въззивното производство справедливите размери на дължимите обезщетения и наличието на принос от страна починалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД.

При разрешаване на спора за справедливия размер на обезщетенията въззивният съд е изходил от указанията в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС относно критериите, които следва да бъдат взети предвид от съда при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. С цел установяване на вредите и на техния интензитет съдът е анализирал свидетелските показания, депозирани в първоинстанционното и във въззивното производство. Според свидетелите, Л. А. и А. М. са живели като семейство и помежду им са съществували отношения на близост и разбирателство; Л. се грижел за А. и за петте си деца, които винаги били добре облечени и нахранени, водел поголемите деца на училище, работел, за да осигури на семейството си всички необходимо; А. М. понесла тежко смъртта на Л. и продължавала да страда по повод на загубата му, променила се, станала тиха и мълчалива; Децата също тъгували за баща си, гледали негови снимки и посещавали с майка си гроба му, мислейки, че там е новият му дом. След преценка на свидетелските показания въззивният съд е направил извод, че с оглед създадените отношения с починалия (на възраст 26 години към датата на произшествието), продължилото повече от десет години съжителство на съпружески начала с него, лишаването завинаги от неговата обич и подкрепа, шокиращото емоционално сътресение от внезапната му смърт и тежестта на понесените морални болки и страдания, ищцата А. М. има право на справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размера, определен от първоинстанционния съд - 110 000 лв. Отчитайки възрастта на починалия и ниската възраст на неговите деца, останали без бащина обич, грижи и подкрепа до края на живота си, въззивният съд е преценил като справедливи и обезщетенията, определени от първоинстанционния съд в полза на всеки един 5 от малолетните ищци - 90 000 лв. В подкрепа на извода, че присъдените от първата инстанция обезщетения удовлетворяват изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, въззивният съд се е позовал на икономическите условия в страната и на размера на минималната работна заплата по време на настъпване на вредите (м. декември 2018 г.), както и на практиката на други съдилища, които по сходни случаи, в зависимост от конкретните факти, са присъждали обезщетения в границата от 50 000 лв. до 120 000 лв. - за неимуществени вреди от смърт на родител, и в границата от 60 000 лв. до 150 000 лв. - за неимуществени вреди от смърт на лице, с което претендиращият обезщетение е живял на съпружески начала.

Като неоснователни въззивният съд е преценил оплакванията във въззивната жалба на ищците срещу изводите на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредите от починалия Л. А. в степен 50 %, пораждащо основание за намаляване на дължимите обезщетения до размер на сумите 55 000 лв., съответно 45 000 лв., съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че преди настъпване на произшествието Л. А. се е движил без светлоотразителна жилетка, управлявайки в тъмната част на денонощието каруца с животинска тяга, която не е била оборудвана с два червени светлоотразителя отзад, както и със светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, а единствено на задния капак е имало хоризонтално поставен червен светлоотразител. След преценка на механизма на произшествието, изяснен чрез заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, въззивният съд е направил извод, че като е управлявал превозно средство с животинска тяга, което не е било оборудвано с допълнителни елементи - два червени свеотлоотразителя отзад и светещо тяло отзад вляво, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, Л. А. е нарушил разпоредбата на чл.71, ал.1 ЗДвП и с поведението си е допринесъл за реализиране на пътния инцидент. Приносът е обяснен с факта, че липсата на светлинна сигнализация е препятствала своевременното възприемане на каруцата като обект на пътя от страна на застрахования в ответното дружество водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, който при наличие на насрещно движещ се друг автомобил е ударил каруцата отзад и в резултат на удара е последвала смъртта на А.. Съдът е отбелязал изрично, че доказаното по несъмнен начин нарушение на ЗДвП от пострадалото лице се намира в 6 причинна връзка с вредоносния резултат, тъй като предприемайки пътуване през тъмната част на денонощието в необезопасено превозно средство, пострадалият се е поставил в съС.ие на повишен риск, защото каруцата не е била видима от далеч и така са създадени условия за несвоевременното й възприемане от другия участник в движението. Изложил е и съображения, че регламентираното в закона изискване за поставяне на изброените в чл.71 ал.1 ЗдвП допълнителни елементи на превозни средства с животинска тяга при движение през нощта не е самоцелно, а съвсем обосновано е въведено поради причина, че увеличава значително възможността за по - ранното възприемане на превозното средство върху платното за движение. След като е съпоставил поведението на двамата участници в произшествието, въззивният съд е изразил съгласие с преценката на първоинстанционния съд, че пострадалият и водачът на автомобила са допринесли в еднаква степен за настъпване на вредоносния резултат, тъй като водачът на автомобила е бил длъжен да съобрази скоростта си с управлението на автомобила на къси светлини, съответно с осветената пред него зона, а пострадалият не е изпълнил задължението си да оборудва управляваното превозно средство с животинска тяга съгласно изискванията на чл.71, ал.1 ЗдвП по начин, че да е видимо за останалите МПС. В зависимост от така извършената преценка въззивният съд е възприел определената от първоинстанционния съд степен на принос на починалия - 50 %, и е формирал самостоятелен извод, че определените по справедливост обезщетения за неимуществени вреди подлежат на намаляване на основание чл.51, ал.2 ЗЗД съразмерно на приноса, т. е. с по 1/2 , до размер на сумите 55 000 лв. - за А. М., и по 45 000 лв. - за всяко от децата.