Решение № 4770 от 07.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4770 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100511347 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20030478 от 18.04.2022г., постановено по гр.дело №25731/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, е отхвърлен предявения от С. Г. З., с ЕГН **********, срещу Е. Ч. Н., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване със сила на присъдено нещо, че ищецът е собственик на движима вещ – мобилен телефон марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца фактическата власт върху вещта, която държи без основание. С решението е отхвърлен предявения от С. Г. З., с ЕГН **********, срещу Е. Ч. Н., с ЕГН **********, при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца равностойността на мобилен телефон марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, в размер на сумата от 1000 лв., ведно със законната лихва от датата на отнемането му – 17.05.2019г., до окончателното плащане на задължението. С решението е осъден С. Г. З., с ЕГН **********, да заплати на Е. Ч. Н., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 350 лв., представляваща направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - С. Г. З., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Е. П., назначена по реда на ЗПП, с която се обжалва изцяло решение №20030478 от 18.04.2022г., постановено по гр.дело №25731/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 90-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове, като са релевирани доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати 1 процесуални нарушения. Поддържа се, че неправилен и в противоречие на събраните доказателства е обоснованият краен извод на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал, че е придобил правото на собственост върху процесната движима вещ, както и че ответницата упражнява без основание фактическата власт върху собствената му вещ - мобилен телефон марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят. Твърди се, че по делото е приет като доказателство протокол от 17.05.2019г. за получено сведение от гражданин за извършено престъпление, издаден от Дирекция-Полиция, Р.Сърбия, който представлява официален документ и от същия се установяват извършените от ответницата на 17.05.2019г. действия относно противозаконното отнемане от нейна страна на собствената на ищеца движима вещ - мобилен телефон марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, която се намира в нейно държание и като такава следва да бъде върната на ищеца като неин собственик или евентуално да му бъде заплатена паричната равностойност на отнетата вещ. Поддържа се още, че първостепенният съд като е заличил допуснатия на ищеца свидетел, както и не е допуснал до разпит поискан свидетел, е допуснал процесуално нарушение, тъй като именно от показанията на неразпитаните свидетели биха се установили релевантни за спора факти и обстоятелства досежно доказване собствеността върху процесната движима вещ, както и отнемането й от ответницата. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС или в случай, че отхвърли същия да уважи предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за сумата от 1000 лв., представляваща парична равностойност на отнетата движима вещ.

Въззиваемата страна - Е. Ч. Н., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.П. Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че при доказателствена тежест за ищеца по делото не са доказани кумулативните предпоставки, обуславящи основателността на заявената ревандикационна претенция, както и не са доказани предпоставките за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57 ал.2 от ЗЗД.

Поддържа се, че оспореното решение е постановено при правилен анализ на събраните по делото доказателства и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени пред настоящата съдебна инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от С. Г. З., с ЕГН **********, срещу Е. Ч. Н., с ЕГН **********, иск с правно основание на чл.108 от ЗС за предаване на владение на движима вещ - мобилен телефон, марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, с повърхностна драскотина върху дисплея, по диагонал от ляво – нагоре - вдясно /като индивидуализацията на вещта, предмет на ревандикационната претенция, е уточнена с молба от 24.02.2020г./, и при условията на евентуалност е съединен иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща паричната равностойност на отнетата движима вещ - мобилен телефон, марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, с повърхностна драскотина върху дисплея, по диагонал от ляво – нагоре - вдясно, ведно със законната лихва, считано от датата на отнемането - 17.05.2019г. до окончателното й изплащане.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните 2 по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението по същество е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от С. Г. З., с ЕГН **********, срещу Е. Ч. Н., с ЕГН **********, иск с правно основание на чл.108 от ЗС за предаване на владение на движима вещ - мобилен телефон, марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, с повърхностна драскотина върху дисплея, по диагонал от ляво – нагоре – вдясно, и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв., представляваща паричната равностойност на отнетата движима вещ - мобилен телефон, марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, с повърхностна драскотина върху дисплея, по диагонал от ляво – нагоре - вдясно, ведно със законната лихва, считано от датата на отнемането - 17.05.2019г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон като е обосновал правилен краен извод, че ищецът не се легитимира като собственик на процесната движима вещ на посоченото от него придобивно основание – дарение от дъщеря, както и не се доказва в хода на делото, че ответницата упражнява фактическата власт върху вещта, предмет на ревандикационната претенция, което е основание за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан. По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за заплащане на равностойността на процесната движима вещ, е посочено, че предвид липсата на ангажирани доказателства, установяващи правото на собственост на ищеца върху нея, както и на доказателства, че процесният мобилен телефон е погинал или отчужден от ответницата, след като е узнала, че го държи без основание, е прието от първостепенния съд, че искът се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне. При правилно разпредЕ. доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото 3 и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и на предявения при условията на евентуалност и с к с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това.

Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание. Ответникът е този, който следва да установява основание за това да държи или владее спорната вещ. Следователно, за да бъде уважен иска за предаване фактическата власт върху спорната движима вещ, е необходимо ищецът в производството да установи, че е носител на право на собственост върху процесната движима вещ, придобита по твърдяния от него способ – в случая в депозирана от ищеца молба-уточнение от 24.02.2020г. изрично посочва, че е придобил вещта, предмет на ревандикационната претенция, на основание дарение от дъщеря, както и че ответницата владее спорната вещ без правно основание. Ответницата е тази, която следва да установява основание за това да държи или владее спорната вещ.

В конкретната хипотеза настоящият въззивен състав намира, че правилно първостепенният съд е разпределил доказателствената тежест като е приел, ищецът има доказателствена тежест да установи, че е собственик на основание дарение от дъщеря на вещта, предмет на ревандикационната претенция, както и че ответницата упражнява фактическата власт върху спорната движима вещ. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че е придобил чрез дарение от дъщеря, която от своя страна е придобила чрез покупко-продажба от мобилен оператор – МТел, процесната движима вещ - мобилен телефон, марка „Леново“, модел „1000“, черен на цвят, с повърхностна драскотина върху дисплея, по диагонал от ляво – нагоре – вдясно. Доказателства в подкрепа на това твърдение по делото няма ангажирани. Не може да бъде споделен доводът на въззивника, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е допуснал до разпит посочения от ищеца свидетел – неговата дъщеря, от показанията на която биха се установили факти относно придобиването от нейна страна на процесния мобилен телефон, която след това е дарила същия на баща си – ищеца по делото. В нормата на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК е въведена забрана за допускане на свидетелски показания за установяване на правни сделки, за действителността на които закона изисква писмен акт. В случая за придобиването чрез покупко-продажба на процесния мобилен телефон закона изисква сключването на писмен договор, поради което е недопустимо за доказването на този факт да се ангажират гласни доказателства. В този смисъл въззивният съд счита, че първостепенният съд като не е допуснал до разпит посочения от ищеца свидетел – неговата дъщеря, не е допуснал процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на страната.