Решение № 152 от 24.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Велико Търново, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

Ангелина Богданова при участието на секретаря Йорданка Р. Делчева в присъствието на прокурора Н. Ив. И. като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно наказателно дело № 20254100600438 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 вр. чл. 289, ал. 1 вр. чл. 24, ал.

1, т. 4 НПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на адв. Б. Н. от ВТАК – повереник на частния обвинител и граждански ищец В. С. И. по НОХД № 183/2024 г. по описа на РС – Свищов против протоколно определение от 23.06.2025 г., с което е отменено определението на районния съд от 30.10.024 г. по делото, с което е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от В. С. И. граждански иск за сумата от 6 500 лв. главница – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.07.2020 г. до окончателното изплащане, и определението, с което е конституирана И. като граждански ищец по делото.

В частната въззивна жалба се сочи, че атакуваният съдебен акт е неправилен в гражданската част и подлежи на отмяна. Развиват се доводи, че 1 действително в хода на съдебното производство са събрани доказателства, че подс. И. М. Г. е починал. Изтъква се, че с оглед настъпилата смърт на подсъдимия, образуваното наказателно производство следва да се прекрати в наказателноправен аспект, но не и в гражданската част - по отношение на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. Развиват се доводи, че това е така, защото в НПК липсва изрична норма, която да ограничава правото на пострадалия да получи защита и санкция в наказателния процес чрез института на гражданския иск, независимо от възникналите пред първоинстанционния съд основания за неговото прекратяване относно търсенето на наказателната отговорност. Подчертава се обаче, че доколкото в НПК не са налице специални правила в случаи като настоящия, то приложение следва да намерят разпоредбите на ГПК съобразно препращащата разпоредба на чл. 88, ал. 1 НПК. Следва да се вземе предвид, че съобразно нормата на чл. 227 ГПК, когато страната умре производството продължава с участието на правоприемника, както и това, че към момента данни за правоприемници на подсъдимия не са налице, а е в тежест и ангажимент на ищеца да посочи правоприемниците на ответника. Изложени са доводи, че прекратявайки производството по гражданския иск, районният съд е ограничил правата на гражданския ищец да получи произнасяне по гражданската си претенция, приета за разглеждане в наказателния процес, а допуснатото нарушение е отстранимо чрез отмяна на определението в частта, с която е прекратено производството в гражданската част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на пострадалата, каквото и искане отправя към въззивния съд.

Представено е и становище от адв. Я. П. от АК – Русе, в качеството си на защитник на подсъдимия О. А., с което намира подадената жалба за недопустима, поради липсата на самостоятелно обжалване на определението, както и на активна процесуална легитимация на жалбоподателя. Счита, че обвързаността на гражданския иск в наказателния процес не е абсолютна и задължителна. Навежда доводи, че разглеждането му ще затрудни процеса. По тези съображения моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция адв. Б. Н., повереник на гражданския ищец и частен обвинител В. С. И., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

2

В съдебно заседание адв. П. поддържа изложеното от него в представеното писменно становище. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура предлага жалбата на повереника на гражданския ищец и частен обвинител да бъде уважена, като основателна, а определението на първата инстанция в частта за прекратяването на производството по гражданския иск да бъде отменено, като неправилно. Прокурорът счита, че когато преди постановяване на присъдата наказателното производство бъде прекратено на основание чл. 79, ал. 1, т. 1 НК, първоинстанционният съд дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

На първо място, съгласно чл. 84 НПК пострадалият от престъплението има право да предяви граждански иск за обезщетение на причинените имуществени и неимуществени вреди и да бъде конституиран като граждански ищец в наказателния процес. В чл. 87 НПК изрично е предвидено правото на гражданския ищец да обжалва актовете, с които се засягат неговите права и законни интереси. Тези права имат за цел да гарантират пълноценното участие на пострадалия в наказателното производство и възможността му да реализира в рамките на същия процес и гражданската си претенция.

В разглеждания случай атакуваното определение на районния съд безспорно засяга правата на пострадалата, тъй като с него е отменено първоначално постановеното определение за допускане на гражданския иск и за конституирането като граждански ищец. С постановяването на новото определение пострадалата е лишена от качеството на страна в процеса и от възможността да упражнява предоставените по закон права, включително правото да поддържа иска и да участва в съдебното производство. Това обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от обжалването.

На следващо място, макар за определенията, с които не се допуска за съвместно разглеждане на гражданския иск в наказателния процес (както и определенията за отмяна на вече допуснат граждански иск) да не е предвиден 3 изричен въззивен контрол, то доколкото настоящото производство се развива по реда на чл. 289 НПК, в ал. 5 на същия е уредено, че определението подлежи на обжалване и протестиране. Освен това настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена в рамките на законоустановения срок, от лице, което има процесуалното качество на пострадал и предявен граждански иск. Следователно, жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в срока, установен от закона.

Като съобрази горното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С протоколно определение от 23.06.2025 г., постановено по НОХД № 183/25 г. по описа на РС - Свищов е прието, че въз основа на представените по делото доказателства се установява, че подсъдимият в производството И. М. Г. е починал на 14.05.2025 година. Настъпилата смърт на лицето, съобразно нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 НК, е обстоятелство, изключващо възможността за наказателно преследване. Това обуславя и по отношение на него прекратяване на образуваното наказателно производство, предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, във връзка с разпоредбата на чл. 289, ал. 1 НПК.

Първоинстанционният съд е приел, че разглеждането на гражданския иск би затруднило наказателния процес по делото, доколкото е необходимо да бъде спряно производството по отношение на гражданския иск, за да бъдат конституирани наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници по иска, отчитайки факта, че по делото има още един подсъдим.

Великотърновският окръжен съд намира, че атакуваното определение на първата инстанция, с което се отменя определението на районния съд от 30.10.024 г. по делото, с което е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от В. С. И. граждански иск за сумата от 6500 лв. главница – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.07.2020 г. до окончателното изплащане, и определението, с което е конституирана И. като граждански ищец по делото, е незаконосъобразно и постановено в разрез със задължителното тълкуване, залегнало в ТР № 1/04.02.2013 г. по т.д. № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС.

Веднъж приет за съвместно разглеждане гражданският иск придобива 4 своя самостоятелност и не трябва да бъде подценяван и да се възприема като такъв с второстепенно значение. Нужно е да се подчертае, че гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателната отговорност на дееца. Компетентността на всички съдебни инстанции в съответните етапи на съдебната фаза на наказателния процес включва отделно произнасяне по гражданския иск, независимо от въпросите, разглеждани във връзка с наказателната отговорност в присъдата, респективно решението. Поставя се и въпросът - дължи ли се произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск в наказателния процес, когато в хода на първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяване на присъдата, съдът прекрати наказателното производство, поради настъпване на някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК.

В конкретния случай, видно от материалите по делото е настъпила смърт на дееца, преди постановяване на присъдата от първата инстанция.

Естествено при смърт на дееца липсва наказателноотговорно лице по материалното правоотношение с държавата. В тази хипотеза, както впрочем и при останалите, се заличават единствено наказателноправните последици от извършеното деяние, докато гражданскоправните остават, защото деликтът съществува в правния мир и въпросът за отговорността за обезщетяване на причинените с него вреди трябва да бъде решен, при положение, че давността за вземането не е изтекла. С оглед липсата на правила в НПК относно съдбата на гражданския иск при настъпване на смъртта на подсъдимия - ответник по иска - приложими са съответно разпоредбите на ГПК, отнасящи се до правните последици от юридическото събитие на смъртта на ответника, уредени в чл. 227 и чл. 230, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 227 ГПК, когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. Въпросът за установяване на правоприемника не е предмет на официалното начало. Съобразно чл. 230, ал. 2 ГПК, при смърт на ответника, ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 ЗН. При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. Естествено, ако наследниците на починалия подсъдим са направили отказ от наследство, производството по приетия за съвместно 5 разглеждане граждански иск в наказателния процес, също следва да бъде прекратено.

Предвид на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че обжалваното отменително определение на първата инстанция е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като първостепенният съд дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, независимо от това, че в хода на процеса е настъпила смъртта на подсъдимия.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.06.2025 г., постановено по НОХД № 183/2024 г. по описа на РС – Свищов, с което е отменено определението на районния съд от 30.10.024 г. по делото, с което е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от В. С. И. граждански иск за сумата от 6 500 лв. главница – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 12.07.2020 г. до окончателното изплащане, и определението, с което е конституирана И. като граждански ищец по делото.

ВРЪЩА делото на РС - Свищов за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск и продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________