Решение № 135 от 03.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. София, 03.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502356 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 263706 от 08.06.2021г. постановено по гр.д. № 15973/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, 9 състав, са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от Д. С. К., К. В. М. и К. В. М., чрез законният си представител Р.Р. К.а- М. срещу ЗК "Лев Инс" АД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от тях в размер от по 60 000 лева, настъпили вследствие смъртта на Р. С. К. - брат на първия и дядо на втория и третия ищец.

Присъдени са разноски, като Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. са осъдени да заплатят на ЗК "Лев Инс" направените по делото разноски в размер на 950 лева общо или по 316,66 лева всеки един от тях на основание чл.78, ал.3 ГПК .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците по делото.

Жалбоподателите-ищци Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. оспорват решението изцяло и молят съда да го отмени и уважи претенциите им в пълен размер. Изтъкват факта, че от показанията на разпитания свидетел се установява, че връзката между дядо и внуци е изключително силна и покрива критериите, описани в решение по т.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС или както е записано в мотивите към решението: „Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална 1 подкрепа и доверие". Твърдят, че в резултат на проведеното пълно и главно доказване, по делото категорично е установено съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между внуците и техния починал дядо, както и за настъпилите в резултат на неговата смърт сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания. Категорично се установява, че както К.М., така и К.М. са били изключително привързани към дядо си, дори повече, отколкото към баба си по думите на св. В. М.. Реално дядо им починалият Р. К., е отгледал и двете си внучета до започване на училище. Водел ги на детска градина, взимал ги от градината. Внуците му са прекарвали повечето време при него - в гр.Ямбол. Всъщност починалият дядо е бил най-близо до ищците през техния живот, доколкото техните родители са били заети със служебните задължения, а тяхната баба също е трябвало да работи, поради получаваните ниски доходи. Именно поради това и създадената между дядо и внуци връзка, те са се чували постоянно по телефона, дори когато са били разделени и внуците е следвало да живеят в гр.София, за да учат. Дори и тогава, дядото е намирал начини и време да помага на внуците си в живота и особено в тяхното образование.

Насърчавал е тяхната любознателност и интерес към околния свят. Тези отношения са продължили до самата смърт на Р. К.. И двете деца са понесли изключително тежко смъртта на дядо си. Претендират разноски.

Въззиваемата страна ЗК "Лев Инс" АД оспорва жалбата на ищците и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че съгласно ТР № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС към кръга на имащите право на обезщетение се включва по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969г„ следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени вреди. Лицата извън най- близкия семеен кръг, които по изключение придобиват правото да бъдат обезщетени, не са изначално определени. Ограничаването на кръга лица, имащи право на обезщетение при смърт, закриля най- близките на починалия, понесли вреди от смъртта му. Внуците биват обезщетявани само при установяване на отношения, които са отклонение от обичайното и обосновават правото на обезщетение. В този смисъл най- близки на починалия Р. С. К. са неговите съпруга К. Д. К., син С. Р. К. и дъщеря Р.Р. К.а- М.. На основание предявените от тях искове срещу „ЗК Лев Инс“ АД е образувано и водено г.д. 773/2018г. по описа на СГС, ГО, 5 с-в, което е приключило с влязло в сила решение. Присъдените с него обезщетения на тримата наследници са вече изплатени.

По това дело съпругата и двете деца на починалия са претендирали присъждане на застрахователни обезщетения за претърпяната загуба. Лица извън този най- близък кръг е справедливо да бъдат обезщетени само, ако в някаква степен са заместили обичайния найблизък кръг /деца, съпруг, родители/ и са били в най- близка емоционална връзка приживе с 2 починалия. Внуците са близки родственици и е обичайно те да поддържат близки отношения със своя дядо, да полагат грижи едни за други и да си помагат. По настоящото дело обаче не е установена изключително силна връзка между ищците и починалия, различна от връзката между внуци и дядо. Не се установяват житейски обстоятелства, сочещи на изключително силна привързаност, при която смъртта на Р. С. К. да е причинила на неговите внуци К. В.

М. и К. В. М. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Ето защо решението следва да бъде потвърдено с присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д. С. К. не изразява становище в писмен вид.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл.432 ал 1 КЗ вр.чл.45 и чл.497 ал.1 КЗ.

Ищците Д. С. К., К. В. М. и К. В. М. излагат в исковата молба, че на 29.08.2017г. в гр.Ямбол на кръстовището на ул.Граф Игнатиев" и ул."Надежда" настъпило ПТП между л.а."Фолксваген" с рег.№ ********, управляван от Д. И. Д., и пешеходеца Р. С. К., роднина на ищците. Водачът на автомобила предприел маневра завой наляво, но не пропуснал пресичащия пешеходец и реализирал сблъсък с него. Вследствие на ПТП пешеходецът претърпял множество телесни увреждания-голям мозъчен субдурален хематом вляво с признаци за мозъчно вклиняване. Проведено е лечение, включващо хирургична процедура, реанимация и интензивно лечение. Пациентът починал на 02.09.2017г. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано наказателно производство, завършило с осъдителна присъда №126 / 09.10.2018г. на ОС Ямбол. Ищците заявили претенциите си пред застрахователя с молба от 19.09.2018г., която била отхвърлена с писмо изх.№11746/29.10.2018г. поради липса на достатъчно данни за дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалия. Претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 60 000 лева за всеки от тях, настъпили вследствие смъртта на Р. С. К., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2017г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.

Ответникът "ЗК Лев Инс" АД оспорва исковете. Не оспорва наличието на твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва механизма на ПТП, наличието на вина и на противоправно поведение у сочения за виновен за ПТП водач, причинната връзка между ПТП и настъпилия вредоносен резултат и причиняването на вреда на ищците. В тази връзка оспорва твърденията за наличие на трайна и дълбока емоционална привързаност към починалия, която да е предпоставка за търпяна вреда и съответно за плащане на обезщетение. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в нарушение на чл.113, ал.1, т.2 и т.3 ЗДвП, която предвижда задължение за пресичане на платното за движение на пешеходните пътеки, като преди навлизане пешеходецът следва да се съобрази с разстоянието до приближаващите се ППС и тяхната скорост на движение, както и неспазване на чл.114 т.1 и т.2 ЗДвП относно неспазване на забраната за навлизане внезапно на платното за движение и забрана за пресичане на платното за движение при ограничена видимост. Възразява за прекомерност на претендираните вреди.

От фактическа страна се установява, че с влязла в сила на 25.10.2018г. п рисъда №126/09.10.2018г. по НОХД № 247 / 2018 г., по описа на ОС Ямбол /л.10/ Д. И. Д. е призната за виновна в това, че на 29.08.2017г. към 18,00ч. в гр.Ямбол на ул.Граф Игнатиев" при управление на л.а."Фолксваген" с рег.№ ******** допуснала нарушение на чл.20, ал.2, 3 изр.2 ЗДвП, в резултат от което предизвикала ПТП с пешеходеца Р. С. К. и по непредпазливост причинила смъртта му, настъпила на 02.09.2017г.На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което по делото е установен фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на л.а.

От заключението на депозираната на л.37 АТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се потвърждава, че видно от приложената скица на местопроизшествието, водачът на л.а. „Фолксваген Туран“ е имал възможност да възприеме пешеходеца в момента на неговото навлизане на платното за движение. В този момент е имало пряка видимост от водача към пешеходеца. От това следва, че водача е разполагал с минимум 3,23с. преди удара за да забележи пешеходеца. В подобна ситуация причина за настъпване на ПТП не е скоростта , а липсата на възприемане на опасността и следователно изследването на опасната зона не би имало практическа стойност.

Пешеходецът също е имал възможност да види л.а. „Фолксваген Туран“ в момента, в който е стъпил на платното за движение. Приблизително в този момент л.а. „Фолксваген Туран“ е започнал извършване на завой наляво и съответно навлизане на платното за движение на ул.„Граф Игнатиев“. Пешеходецът е имал видимост към приближаващия се автомобил и преди този момент, но за да го види е било необходимо да се огледа назад и надясно. До момента на левия завой от страна на автомобила пешеходец ът се е движил понапред от автомобила. Тоест автомобилът се е падал отзад и отдясно на пешеходеца.

В заключение в ещото лице прави извод, че водачът е имал почти безпрепятствена видимост към зоната, в която е пресичал пешеходеца. Водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е бил забелязал пешеходеца своевременно и бе изчакал преди предприемане на левия завой. От своя страна пешеходецът е имал безпрепятствена видимост към приближаващия се автомобил. Ако преди да предприеме пресичането на ул. „Граф Игнатиев“ се е бил огледал на всички посоки, включително и вдясно и назад то е щял да види приближаващия се автомобил и тогава би разполагал с необходимото време за да преустанови пресичането и съответно да предотврати настъпването на ПТП.

В о.с.з. от 24.09.2020г. са събрани гласни доказателства - разпит на св .К.а /дъщеря на Д./ , както и св.К. /баща на К. и К./, които съдът кредитира като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви при условията на чл.172 ГПК.

От показанията на св. В. М., баща на ищците К. и К., се установява, че К. живеела от малка при баба си и дядо си в гр.Ямбол. Там ходела на детска градина и те се грижели за нея и за К., който е с 8 години по-малък, но след раждането си ходел при тях през лятото. В началото децата живеели в Ямбол заради проблем с детските градини в гр.София и това продължавало около 10 месеца годишно, тъй като те можели да ги взимат при себе си само през лятото. Взели К. в гр.София, когато станала ученичка, но през лятото отново ходели в 4