Решение № 211 от 21.05.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. С.З., 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20255530200746 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № *** издаден от ОД МВР град С.З..

В жалбата и в постъпилото писмено становище, чрез процесуалния представител, се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ. Претендира направените разноски, представляващи възнаграждение за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител, чрез писменото си становище моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима.

Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу акт подлежащ на съдебен контрол. Едноличният търговец не е юридическо лице. Едноличният търговец е физическо лице с търговска регистрация според приложимата нормативна уредба в Търговския закон (ТЗ), като не се прави разграничение между физическото лице и едноличния търговец от гледна точка на правосубектността. Съгласно чл.56 ал.1 от ТЗ, като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно физическо лице с 1 местожителство в страната. Регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец само разширява съществуващата му правосубектност с възможността да извършва търговска дейност чрез предприятието на ЕТ.

Поради това, регламентирайки в чл.14 видовете данъчно задължени лица, ДОПК изрично сочи като такива само физическите и юридическите лица без да упоменава отделно едноличните търговци. Това налага и НАП да води един регистър за задълженията на едноличните търговци и физическите лица, без да ги разделя. Безспорно физическото лице и търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разглеждани като различни субекти.

Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието на съответното физическо лице като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и задължения (включително да участва в конкурси като процесния), но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект. Едноличният търговец е търговското качество на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Той е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията, възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид, че едноличните търговци не са юридически лица, нито различни правни субекти от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице, действащи като ЕТ, отговорността се носи от съответното физическо лице и обратно.

Жалбата е неоснователна.

С обжалвания ЕФ на В. С. Д. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182, ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, за това, че на 29.01.2024 година в 14.16 часа в гр. С.З., по бул. „Н.П.“ цветарник „Разцвет“ в посока Н.З.” е заснето управление на товарен автомобил марка „М.“, модел ***, с рег. №***, със скорост 64 км.ч., след приспадане на километров толеранс от минус 3 км.ч., при ограничение 50 км/ч в населено място.

В подкрепа на описаното в електронния фиш по делото е представен и приет снимков материал.

В ЕФ е посочено, че скоростта е засечена с техническо средство ATCC TFRI-M 572. По делото са представени доказателства - Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.02.4835 и протокол за последваща проверка, видно от които техническото средство е годно и валидно към датата на процесното нарушение. По делото се установява, че при извършване на заснемане на нарушението са спазени нормативните изисквания, като са представени и съответните писмени удостоверение от БИМ и протокол за последваща проверка, които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта.

2

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

В случая автомобилът, при управлението на който е извършено нарушението, е с регистриран ползвател ЕТ „К.иД. – В. Д.“, собственост и представляван от В. С. Д.. Жалбоподателят не се е възползвал от предвидената в чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По делото е налице снимков материал на хартиен носител /лист 13 от делото/ с отразен регистрационен номер на автомобила, с който е извършено нарушението, както и протокол от 30.01.2024 г. с отразено мястото на контрол, което кореспондира с мястото на извършване на нарушението посочено в ЕФ.

Нарушението на ограничението на скоростта на движение е установено, като от снимковия материал е видно, че скоростта, с която е управляван процесния лек автомобил, е 67 км./ч., като е намалена с толеранса от 3 км./ч., което прави 64 км./ч., съответно - превишаването на ограниченото е с 14 km/h, т. е. съответства на посочено в ЕФ.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН - В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. С оглед на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за юрисконсулт в производство по ЗАНН е от 80 до 150 лева/. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което възнаграждението за юрисконсулт следва да е в минималния законоустановен размер, а именно 80 лева, което следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба, серия К № *** издаден от ОД МВР град С.З., с който е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, като законосъобразен.

ОСЪЖДА В. С. Д. от гр. А., ул.“Д.“ № 9, ЕГН **********, да заплати на ОД МВР С.З. сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд С.З. пред Административен съд - С.З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________ 4