Решение № 10995 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10995 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110149253 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „.........“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК с правно основание с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против М. Х. В. за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 768,78 евро (1503,60 лева) - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се в гр. ...... с абонатен №....., сумата от 132,38 евро (258,92 лева) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.07.2025 г., сумата 20,69 евро (40,47 лева) - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата 5,30 евро (10,38 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 01.07.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №909/2025 г., по описа на РС - И.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързвали потребителите без да било необходимо изричното им приемане. Поддържа, че доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на собственик, т.е. клиент на топлинна енергия, не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършвала услугата „дялово разпределение“, стойността на която следвало да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в етажната собственост, в която се намирал процесният имот, сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение. Твърди, че ответникът не платил в срок задължението си, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.

1

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва да е собственик/вещен ползвател на имота, т.е. потребител на доставена топлинна енергия, алтернативно - позовава се на изтекла тригодишна погасителна давност за задължението за м. май 2022 г. в размер на 79,94 лева. Заявява, че предвид отмяната на т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация и в включените в нея компоненти исковите, претенции следвало да се отхвърлят като неоснователни. Предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия, претенциите на ищеца били недоказани. Счита, че щом ищецът основава претенцията си на реално извършен отчет на доставената топлинна енергия, било недопустимо в случай, че се касае за служебно начислени суми, поради неосигурен достъп, да бъде признато вземането му. Счита, че служебно начислените суми следва да бъдат приети за недължими.

Посочва, че не са налице основания за претендиране на обезщетения за забава от страна на ищеца, както и за суми за дялово разпределение. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки приложимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД като установителни по реда на чл.422 от ГПК.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ сочи основния източник, пораждащ облигационно правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "........." ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е възникнало облигационно отношение по силата на закона. Правилото е, че собствениците или титулярите на ограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, с изключение на случаите, в които между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, например с откриване на индивидуална партида за целия имот /аргумент от ТР № 2/17.05.2018 г. на ОСГК/.

В настоящия случай по делото са ангажирани писмени доказателства – договор за продажба на държавен недвижим имот /процесния имот/, по силата на който на 01.06.1976 г.

2 собствеността върху имота е придобита от Х В В, както и препис от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 159, том 4, дело 733 от 2008 г., от който се установява, че през 2008 г. ответницата е учредила на банка-кредитор въз основа на поето задължение по договор за кредит ипотека върху имота, който се претендира в настоящото производство да е топлоснабден. Съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Това правило изключва правната възможност лице, което не притежава правото на собственост върху определен имот, да учреди валидно договорна ипотека върху същия имот - така Решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 4370/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.

Вярно е, че нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека не се ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното в него право на собственост на ответницата върху имота, тъй като преценката дали едно лице е носител на определено вещно право представлява правен извод, който не обвързва съда. Обвързваща доказателствена сила актът има единствено относно удостоверените от нотариуса факти, извършени пред него или от него.

В частта, в която нотариусът е удостоверил, че при изповядване на сделката са му били следните документи – договор за продажба на държавен недвижим имот и удостоверение за наследници на Х В В – нотариалният акт има характер на официален удостоверителен документ. Поради това съдът е длъжен, до доказване на противното, да приеме за установен факта, че пред нотариуса действително е било представено удостоверение за наследници на Х В В в полза на ответницата. Признанието на ответницата в посочения нотариален акт за учредяване на ипотека, че същата е собственик на имота по силата на наследствено правоприемство, също съдът намира, че следва да се цени по делото.

Тези доказателства са достатъчни в своята съвкупност да се породи сигурно убеждение у съда, че е доказано притежанието на правото на собственост от ответницата през процесния период. Същата нито твърди, нито има данни по делото след учредяване на ипотека в полза на банка-кредитор, да е прехвърлила имота, евентуално да е била реализирана публичната му продан за удовлетворяване на вземания на кредитори. Ето защо съдът приема, че същата в процесния период е била клиент на топлинна енергия, в случай, че се установи доставянето на такава енергия до процесния имот.

За установяване на обстоятелствата дали е била доставена топлинна енергия до имота, в какъв обем и при наличие на годни измервателни уреди, съдът не разполага със специални знания, поради което изцяло възприема заключението по допуснатата съдебнотехническа експертиза, тъй като същото е обосновано, логично и последователно.

Вещото лице е извършило обстойна проверка, като е установило, че етажната собственост по местонахождение на процесния имот, е сключила договор № 371/23.05.2002 г. с ФДР „Термокомплект“ ООД за извършване на услугата „монтаж на индивидуални уреди за разпределение разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия /дялово разпределение“, като се е позовал и на представения протокол на ОС на ЕС за сключване на договор, който е подписан от собствениците, вкл. и от ответницата. Партида с абонатен № ..... се води на името на ответницата, като същата е ползвала топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период, както и енергия, отдадена от сградната инсталация и за битово горещо водоснабдяване. В жилището е разполагала с 3 бр. отоплителни тела – радиатори, които били демонтирани, както и с 1 бр.щранг-лира в помещението за баня, на която било невъзможно технически да се монтира измервателно устройство, а енергията се изчислявала съобразно нормативните изисквания по изчислителен път. Разполагала и с 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. През процесния период не било извършвано дялово разпределение, поради демонтирани радиатори, като топлинна енергия за отопление на имот се изчислявала само за отдадената такава от щранг-лирата по изчислителен път. През процесния период потреблението за топла вода било на база реален отчет на показанията на 1 бр.технически изправен и узаконен водомер за топла вода. Общата стойност на доставената енергия възлизала за процесния период на сума в размер на 768,29 евро.

3

Във връзка с възражението на ответницата за недължимост на цената на доставената топлинна енергия поради постановяване на Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. на ВАС, Петчленен състав, с което е отменена Методиката към Наредбата за топлоснабдяването, следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от датата, на която съдебното решение влиза в сила, т.е. занапред, поради което Методиката за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба за процесния период. Но дори да се приеме, че методиката противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде прилагана, респ. че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С289/21, то количеството потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162 ГПК, след като безспорно е доказано по делото, че енергия е била доставена и потребена в имота.