Определение № 4518 от 04.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4518 гр. Варна, 01.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502221 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по жалба на от П. на Р. Б., срещу определение №11714/29.09.2023г., по гр. д. № 476/2023г. на ВРС , 42 - ри състав, с което е оставена без уважение молбата от 04.09.2023г. на ПРБ за изменение на Решение №2483/06.07.2023г. по същото дело на ВРС в частта за разноските, чрез освобождаване на ответника ПРБ от задължение за плащане на разноски по делото при условията на чл.78, ал.2 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на акта на ВРС, както и за постановяването му в нарушение на процесуалните правила.Налице са и двете предпоставки по чл.78, ал.2 от ГПК, защото ПРБ е признала иска и не е станала повод за образуване на делото. На ПРБ бил предявен изпълнителен лист само за сумата от 4000 лева за присъденото с влязло в сила решение по гр. дело № 2080/2021г. на ВОС обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат незаконно повдигнато обвинени на ищеца М. Т.. По това дело обаче законна лихва върху обезщетението не е била присъждане, поради което и ПРБ не е имала основание да плаща такава лихва. Пропускът на ищеца да предяви по предходното дело искане и за лихвата върху главния дълг не е повод за отговорност на ПРБ за разноски по настоящото дело относно лихвата. Като допълнителен аргумент жалбоподателят посочва разпоредбата на чл. 519, ал.2 от ГПК, с оглед на която в качеството си на държавно учреждение ПРБ не може извърши плащане, за което няма издаден изп. лист; такова би било без правно основание. По тези причини и на осн. чл.78, ал.2 от ГПК моли за отмяна на акта на ВРС по чл.248 от ГПК иза освобождаване на отговорност за разноски в производството пред ВРС. Моли и за юрисконсултско възнаграждение.

1

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който оспорва изцяло подадената жалба, излага съображения за нейна неправилност и моли за потвърждаване на акта на ВРС.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, като отделно е надлежно администрирана, поради което следва да бъде разгледана.

По съществото на жалбата, като взе предвид изложените в нея доводи и оплаквания, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна за случая регламентация, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба от М. И. Т. против П. на РБ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 867,77 лева, представляваща лихва върху сумата от 4000 лева – присъденото с Решение № 345/18.03.2022 г. по гр.д. № 2080/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, потвърдено с Решение № 114/25.07.2022 г. по в.гр.д. № 260/2022 г. по описа на Апелативен съд Варна, влязло в з.с. на 30.08.2023 г. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат незаконно повдигнато обвинение, прекратено с влязло в сила на 04.09.2020 г. постановление на П. на РБ, по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, която лихва е за периода от 04.09.2020 г. до 24.10.2022 г.

Няма спор и е видно влязлото в сила решение по гр. дело № 2080/2021г. на ВОС, с предмет единствено главницата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, без иск или искане за законна лихва от приключване на наказателното преследване на ищеца по делото.

Видно е от преписите от решението на ВОС по иска за обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и не е спорно, че наказателното производство спрямо М. Т. е било прекратено с влязъл в сила акт на 04.09.2020г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска и е поискал да не бъде осъждан за разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.

С Решение № 2483/06.07.2023г. по гр. д. № 476/2023 г. на ВРС, 42 - ри състав съдът е уважил иска при зачитане на извършеното признание на иска и е осъдил ответника за разноски в размер на 450 лева

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК пред ВРС е постъпила жалба, уточнена с последваща молба, подадени от ПРБ. Поискано е да бъде изменено решението в частта за разноските, като се присъди отговорността за разноските на ищеца. Изложени са съображения за недължимост при предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответника не е станал причина за образуване на делото и е признал иска. До този момент му е предявен изпълнителен лист само за главницата. За законната лихва няма влязло в сила осъдително решение, поради което и липсва основание за нейното плащане от 2 страна на Прокуратувата на РБ. Позовава се на разпоредбата на чл. 519, ал. 2 от ГПК.

В отговор, насрещната страна е възразила, че искането е неоснователно, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото. Неплащането на задължението за законна лихва, което произтича от закона е причина за образуване на съдебно производство.

С обжалваното определение №11714/29.09.2023г. ВРС е оставил без уважение молбата с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за образуването на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките на тази хипотеза са две и те са кумулативни. В основата на разрешението е водещият принцип за възлагане на ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си поведение той да е станал повод за образуването на делото. Когато към момента на подаване на исковата молба ответникът е имал към ищеца изискуемо свое парично задължение, за което е знаел или е бил длъжен да знае и което е можел да погаси чрез някои от предвидените в закона способи за доброволно изпълнение, но въпреки това го е платил едва след образуване на делото, именно той е станал повод за делото и поради това остава задължен за разноските на ищеца. Положението може да бъде различно само ако длъжникът е бил в обективна невъзможност да узнае за дълга, да плати въпреки усилията си и в случаите на кредиторова забава, защото паричното задължение е носимо (чл.68, б. „а“ ЗЗД). Съответно релевантните са и обстоятелствата при и след възникване на задължението, а не наличието или липсата на изпълнителен титул. Ето защо във всеки конкретен случай трябва да се преценява какво конкретно е било извънпроцесуалното поведение на двете страни по отношение на пораждането, изискуемостта и изпълняемостта на задължението на ответника към ищеца.

Предмет на настоящото делото са изтекли лихви върху задължение за обезщетение от непозволено увреждане, в частната хипотеза по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. При задължението за непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, а от момента на настъпване на увреждането е изискуемо и вземането за лихви (чл.69 от ЗЗД и Определение № 1420/11.12.2013 г. по гр. д. № 4433/2013 г., ВКС, III г.о.; Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о.; Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г., ВКС, IV г. о.; Решение № 673/08.04.2013 г. по в. гр. д.

№4068/2012 г. по описа н АС – София; Решение № 2303 по в. гр. дело № 2297/2015 г., АС – София, потвърдено в частта за лихвите по гр. дело № 1331/2016 г., ВКС, III г. о.; и друго). Поради това този дълг е изискуем от момента на осъществяване на деликта, а длъжникът знае за него и поне по презумпция е във възможност да изпълни доброволно без да изчаква покана (освен ако не се сочи обективна невъзможност за плащане или кредиторова забава).

В частните хипотези на ЗОДОВ с ТР №3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС 3 се прие, че доколкото отговорността на държавата възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за престъплението или от влизане в сила на съдебния акт за прекратяване на наказателното производство срещу обвиняемия или подсъдимия, от този момент държавните органи изпадат в забава и съответно дължат лихва върху обезщетението за неоснователното НП срещу лицето. При това положение на общо основание от същия момент се дължи лихва върху вече установеното със СПН задължение за обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В случая не са наведени твърдения, нито са представени или посочени доказателства за обективна невъзможност ПРБ да изпълни задължението си за лихва в полза на ищеца, а непредявяването на акцесорното вземане по съдебен ред досега няма отношение към забавата на ответника.

Aргументът, че правното основание за плащане е изпълнителния лист, съобразно чл.519, ал.2 от ГПК, е неоснователен. Разпоредбата е приложима в изпълнителното производство и не касае материалното положение на забава на длъжника към кредитора. Освен това изп. лист съставлява средството, чрез което се инициира процедура по принудително удовлетворяване на вземането, но в никакъв случай не е правопораждащ дълга юридически факт.

Лихвата се дължи едновременно с главното вземане при осъществяване елементите на деликта или в случая – при влизане в сила на прекратителния акт на ПРБ. Съответно ответникът по делото я дължи и е в забава от този момент без покана. Липсата на доброволно изпълнение е всъщност причината увреденото лице да защити правата си, образувайки делото. Затова не може да бъде възприето схващането, че ищецът бил станал повод за настоящото дело, доколкото по-рано не е предявил иска си за лихва за процесния период.

По изложените съображения въззивният съд преценява, че при данните по делото доводите в жалбата са неоснователни, а обжалваният съдебен акт е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Разноски в полза на жалбоподателя не се следват както с оглед крайния резултат от обжалването, но и защото производството, в което се разглежда въпросът за разноските, не е самостоятелно и разноски по него не следва да се присъждат поради забраната за кумулиране на такива.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №11714/29.09.2023г., постановено по гр. дело №476/2023г. на ВРС, 42 - ри състав.

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 вр. арг. от чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5