Решение № 18966 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18966 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110122325 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Е. А. Х.- А. и К.

Г. Х., с която са предявили срещу ЮЛ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае за установено спрямо ответника, че ищците не му дължат в условията на разделност при квоти: Е. А. Х.- А. – 2/6 и К. Г. Х. - 4/6 следните суми: сумата от 758.38 лв., представляваща оставаща незаплатена главница, както и сумата от 461.91 лв., представляваща неолихвяема законна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, поради погасяването й по давност.

Ищците твърдят, че на 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав срещу тях бил издаден изпълнителен лист за непогасени задължения за топлинна енергия. Било образувано изп. дело **********. по описа на ЧСИ ****** за процесните суми, което било прекратено, като последното изпълнително действие по него било на 07.10.2021 г. Поддържа, че било образувано следващо изпълнително дело № *********** по описа на ЧСИ ********** на 20.03.2024 г. Посочва, че процесните вземания се погасявали с тригодишна давност. Твърди, че след 18.04.2018 г. били извършени последните изпълнителни действия, поради което до образуване на новото дело, вземанията били погасени по давност.Претендира разноски.

Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че въз основа на процесния изп. лист е образувано изп. дело № **********. по описа на ЧСИ ******. Сочи, че в хода на това производство са извършвани изпълнителни действия, включително на 07.10.2021 г. Поддържа, че изп.

1 производство било прекратено, след което образувано дело № 8*********** по описа на ЧСИ **********, поради което давността била прекъсната.

Ответникът сочи, че погасителната давност не е изтекла. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че срещу ищците е издаден изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав; по издадения изпълнителен лист срещу ищеца е образувано изп. д. № *********** по описа на ЧСИ **********, за посочените в исковата молба суми и основания.

С определение № 202014 от 07.05.2025 г. постановено по гр. д. № 22325/2025 по описа на СРС, 39 състав е допуснато обезпечение на предявен иск посредством спиране на изпълнението по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ **********.

По делото е представен препис от изп. д. № ********** по описа на ЧСИ ********, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 10.09.2016 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав.

Със запорно съобщение от 17.09.2016 г. изпратено до ЮЛ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на К. Г. Х..

От представените доказателства се установява, че запорното съобщение е било получено на 26.09.2016 г.

С молба от 12.10.2016 г. е подадена от адв. Р.М. в качеството му на процесуалния представител на длъжниците Е. А. Х.- А. и К. Г. Х. по процесното изпълнително дело, с която е поискано да се извърша ежемесечно доброволно плащане на дължимите суми.

С молба от 17.10.2016 г. е подадена от длъжниците Е. А. Х.- А. и К. Г. Х., чрез адв. Р.М. е поискано да се извърша ежемесечно доброволно плащане на сумата от 200 лв., по 100 лв. за всяка от длъжниците и е поискано вдигане на запора върху трудовото възнаграждение на К. Г. Х..

По делото да представени единадесет броя платежно нареждания за доброволно плащане от длъжниците от 24.10.2016 г., 23.11.2016 г., 03.01.2017 г., 30.01.2017 г., 28.02.2017 г., 27.03.2017 г., 22.05.2017 г., 31.05.2017 г.,06.07.2017 г., 28.09.2017 г., 18.04.2018 г.

С молба от 05.08.2019 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и насрочване на описа на движими вещи собственост на длъжниците.

2

С молба от 03.09.2019 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и насрочване на описа на движими вещи собственост на длъжниците.

С разпореждане от 23.09.2021 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника К. Г. Х..

С молба от 07.10.2021 г. подадена от взискателя ЮЛ по процесното изпълнително дело е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците, както и насрочване на описа на движими вещи собственост на длъжниците.

Други изпълнителни действия по отношение на този длъжник частният съдебен изпълнител не е извършвал.

С постановление от 14.12.2023 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнителното дело.

По делото е представен препис от изп. д. № *********** по описа на ЧСИ ***********, от което се установява, че същото е било образувано с молба подадена от ответника на 20.03.2024 г., като с молбата на съдебният изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ му е възложено да проучи имуществото на длъжника. Към молбата за образуване е приложен изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав.

На 21.03.2024 г. са изпратени три броя запорни съобщения до търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника Е. А. Х.- А. открити в банките.

На 21.03.2024 г. са изпратени два броя запорни съобщения до търговски банки, с които е наложен запор върху всички сметки на длъжника К. Г. Х. открити в банките.

На 21.03.2024 г. е изпратено запорно съобщение до ЮЛ е наложен запор върху трудовото възнаграждение, което ще бъде изплащано на Е. А. Х.- А..

С разпореждане от 16.05.2025 г. на ЧСИ ******* е спряно изпълнителното производство по изп. д. № *********** срещу длъжниците К.

Г. Х. и Е. А. Х.- А..

Други изпълнителни действия по отношение на този длъжник частният съдебен изпълнител не е извършвал.

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на 3 принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. С оглед на което вземания по процесния изпълнителен лист се погасяват с петгодишна давност.

Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Взискателят има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие.

В контекста на изложеното съдът приема, че с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, погасителната давност на вземанията по изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по гр.д. № 25756/2016 г. по описа на СРС, 34 състав, не е изтекла към момента на предприемането от страна на кредитора на действия за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело № ********** по описа на ЧСИ ********, чрез подаване на молбата за 4 образуване на изпълнителното дело – на 10.09.2016 г. В разглеждания случай от представения по делото препис на изпълнително дело № **********, се установява, че същото е било образувано срещу двамата длъжници въз основа на подадена молба на 10.09.2016 г. с приложен към нея - процесния изпълнителен лист. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в молбата по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея може да се приеме, че е била прекъсната давността. Следващите изпълнителни действия, годни да прекъснат давността по отношение на длъжника К. Г. Х. са с налагането на запор от 26.09.2016 г. /датата на получаване на запорното съобщение/ върху трудовото възнаграждение, молба от 17.10.2016 г. подадена от длъжника К. Г. Х. за признаване на задължението и е разсрочване на задължението от по 100 лв. месечно, доброволно плащане на дати 24.10.2016 г., 23.11.2016 г., 03.01.2017 г., 30.01.2017 г., 28.02.2017 г., 27.03.2017 г., 22.05.2017 г., 31.05.2017 г.,06.07.2017 г., 28.09.2017 г., 18.04.2018 г., с молба от 05.08.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис на движимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, с молба от 03.09.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис на движимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, както и молба от 07.10.2021 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно запор върху банковите сметки. Годните да прекъснат давността по отношение на длъжника Е. А. Х.- А. действия по това дело са с молба от 17.10.2016 г. подадена от длъжника Е. А. Х.- А. признаване на задължението и е разсрочване на задължението от по 100 лв. месечно, доброволно плащане на дати 24.10.2016 г., 23.11.2016 г., 03.01.2017 г., 30.01.2017 г., 28.02.2017 г., 27.03.2017 г., 22.05.2017 г., 31.05.2017 г.,06.07.2017 г., 28.09.2017 г., 18.04.2018 г., с молба от 05.08.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис на движимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, с молба от 03.09.2019 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно опис на движимо имущество, запор върху трудово възнаграждение, с молба от 07.10.2021 г. от взискателя ЮЛ съдържащо изрично искане за предприемане на изпълнителни действия, а именно запор върху банковите сметки. Други действия годни да прекъснат давността по това изпълнително дело по отношение на длъжниците по това изпълнително дело не са извършвани. Такива са били извършено по изп. д. № *********** по описа на ЧСИ ***********, като по отношение на длъжника К. Г. Х. за тези действия са молба от взискаталя 20.03.2024 г. за образуване на изпълнителното дело с изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, с налагането на 5 запор от 21.03.2024 г. върху всички сметки на длъжника в две банки. Годните да прекъснат давността по отношение на длъжника Е. А. Х.- А. действия по това дело са с молба от взискаталя 20.03.2024 г. за образуване на изпълнителното дело с изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, с налагането на запор от 21.03.2024 г. върху всички сметки на длъжника в три банки, както с налагането на запор 21.03.2024 г. върху трудовото възнаграждение на този длъжник.