Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 213 от 14.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1723/2022
Вид
Решение № 213
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Йорданка Георгиева Майска

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Бургас, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100501723 по описа за 2022 година

С Решение № 1662 от 28.07.2022г., постановено по гр. дело № 912/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е прието за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД, против М. Д. К. за сумата от 579, 05 лева, представляваща незаплатена главница по сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 13.06.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които е издадена заповед № 2526 от 24.09.2021 г. по ч.гр.д. № 5979/2021г. на БРС.

С цитираното решение са отхвърлени исковете за сумата над присъдената до претендираната в размер на 813, 15 лева - главница, ведно със законната лихва за разликата, считано от 26.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 247, 15 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020г. до 03.02.2021г., сумата от 173, 01 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.08.2019г. до 03.02.2021г., сумата от 46, 30 лева, представляваща законна лихва в размер на за периода от 03.02.2021г. до 26.08.2021г.

1

С цитираното решение са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД против М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к.

„С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, искове за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 926, 48 лева, представляваща възнаграждение по споразумение, сключено между страните, за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 66, 25 лева, представляваща лихва за забава за периода от 03.02.2021г. до 26.08.2021г.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД единствено в частта, в която е отхвърлен претенцията на дружеството за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 247, 15 лева, като изрично в жалбата се посочва, че първоинстанционното решение не се атакува по отношение на останалите отхвърлени суми. С жалбата се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено в атакуваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде прието за установено, че ответната страна дължи договореното между страните възнаграждение в размер на 247, 15 лева.

В депозираната пред съда жалба се посочва, че процесния договор отговаря на всички законови императивни изисквания, като в същия подробно са описани всички параметри и задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. В жалбата се посочва, че кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност му е дадена в чл. 7 от ОУ към договора. В жалбата се посочва, че в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на оскъпяване на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави, защото не злепоставя интереса на 2 икономически по-слабата страна в облигационното отношение. Посочва се и обстоятелството, че заключението на съда, че след датата на обявяване на предсрочната изискеумост не се дължи договорна лихва за отпуснатата главница по процесния договор, но същият не е отчел, че такава се дължи до датата на предсрочната изискуемост в неизплатения си размер, който е и претендирания в подадената искова по настоящото производство. В жалбата се посочва, че предвид направеното от съда прихващане на платените суми по допълнителните услуги, такси по тарифа и лихва за забава от остатъчната неизплатена главница, във връзка с действителността на клаузата, уговаряща договорното възнаграждение и на целия потребителски кредит, следва на ищеца да бъде присъдено и дължимото договорно възнаграждение в размер на 247, 15 лева, начислено от датата на първата неизплатена вноска до датата на предсрочната изискуемост на вземането.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция – заплатената държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител – юрисконсулт Радина Илиева депозира писмено становище, в което изразява становище по основателността на въззивната жалба и претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в тази му част и да бъде уважена претенцията.

Ответната страна по жалбата – М. Д. К. чрез своя процесуален представител адвокат Б. депозира писмен отговор, в който посочва, че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение е правилно.

Посочва се, че съдът правилно е приел, че след настъпване на предсрочната изискуемост възнаградителна лихва не се дължи. В писмения отговор се посочва, че сключеният между страните договор е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона. Посочва се, че кредиторът не е доказал по делото да е изпълнил своето задължение за извършване на предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, както и доколкото от справката от ЦКР се установи наличието на такава, то процесният договор изначално е сключен в противоречие с 3

Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и като такъв е недействителен и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М. Д.

К. не се явява и не изпраща представител.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София против М. Д. К. от гр. Бургас, с които се претендира да бъде прието за установено съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД против ответната страна по отношение на следните суми:

- 813, 15 лева, представляваща главница, дължима по сключен Договор за потребителски кредит № ***;

- 247, 15 лева, представляваща договорено възнаграждение и - 112, 55 лева, представляваща законна лихва, ведно със - законната лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Предявени са и обективно съединени искове от „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София против М. Д. К. от гр. Б., с които се претендира да бъде осъдено ответната страна да заплати следните суми, дължими въз основа на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***, както следва:

- 926, 48 лева, представляващо възнаграждение за пакет услуги и - 173, 01 лева, представляваща лихви за забава, ведно със законната лихва.

В исковата молба се посочва, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение – сключен Договор за потребителски кредит № *** от 13.06.2019г., по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД 4 със седалище гр. София е предоставило на М. Д. К. сума в размер на 1 000 лева със срок на кредита от 24 месеца и размер на вноската по кредита от 60, 09 лева, ГПР – 45% и годишен лихвен процент 38, 30% и обща дължима сума по кредита – 1 442, 04 лева. В исковата молба се посочва, че ответната страна е направила само шест погасителни вноски и една непълна, изпаднала е в забава и ищцовото дружество е обявило кредита за предсрочно изискуем на дата – 03.02.2021г., поради което и ищцовото дружество претендира дължимите и неплатени от ответната страна суми по сключения договор.

По делото не се спори, че предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК след постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 2526 от 24.09.2021г., постановена по частно гр. дело № 5979/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е постановено М. Д. К. да заплати на ищцовото дружество сума в размер от 813, 15 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението – 26.08.2021г. до окончателното плащане и сума в размер на 173, 01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, сума в размер на 46, 30 лева, представляваща мораторна лихва. След проведено въззивно производство, Районен съд – Бургас е постановил и Заповед № 3544 от 01.12.2021г. за изпълнение на парично задължение, по силата на която е разпоредено М. Д. К. да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 247, 15 лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.01.2020г. до 03.02.2021г., дължима по Договор за потребителски кредит от 13.06.2019г.

По делото на дата – 20.12.2021г. е постъпило възражение от страна на М. Д. К., в което се посочва, че не дължи вземането по издадената заповед и с Разпореждане № 9896 от 21.12.2021г., съдът е указал на заявителя, че следва да предяви иск за своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението. Разпореждането е връчено на заявителя на дата – 12.01.2022г., искът е депозиран в съда на дата – 14.02.2022г. - понеделник (първият работен ден след изтичането на срока – 12.02.2022г. е събота), поради което и съдът намира, че искът е предявен в изискуемия се срок по чл.

415, ал. 4 от ГПК и е допустим.

Ответната страна по предявените искове – М. Д. К. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че сключеният Договор за 5 потребителски кредит е нищожен, тъй като не й е предоставена възможност да се запознае с договора и да влияе по отношение на клаузите му. Посочват се, че сключеният между страните договор е недействителен по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, както и не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

12 и чл. 11, ал. 2 от ЗПК и следва да се приеме, че целият договор е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.

В своето първоинстанционно решение, съдът е приел, че е неоснователно възражението на ответната страна, че вземането по пакета за допълнителни услуги не е включено в ГПР и договорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Съдът е приел, че дори и да не е извършена оценка на кредитоспособността на потребителя, то това обстоятелство не би могло да доведе до нищожност на целия договор, а евентуално на клауза от договора, която да обременява длъжника със заплащане на някаква сума, каквато в случая не е предвидена. С оглед на така приетото, първоинстанционният съд е направил извода, че сключеният Договор за потребителски кредит валидно поражда задължения в сферата на длъжника. За да уважи предявените искове само по отношение на претендираната главница, първоинстанционният съд е приел, че от заплатената сума в размер на 706, 49 лева е погасена лихва в размер на 173, 69 лева и главница в размер на 186, 15 лева, а с остатъка от 346, 65 лева е погасена претендираната законна лихва в размер на 112, 55 лева и част от претендираната главница до размера на 579, 05 лева и именно за този размер е приел съдът, че следва да бъде уважена претендираната главница, като единствено е посочил, че са останалите претендирани суми исковете следва да бъдат отхвърлени.