Определение № 2853 от 24.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2853 гр. София, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Женя Димитрова

Васил Василев като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502491 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК, образувано по въззивна частна жалба вх. №4945/24.06.2026 година от и въззивна частна жалба вх. №5766/27.07.2026 година от срещу определение № 245/24.06.2026 година, постановено по т.д.№37/2025 година на Окръжен съд Враца, с което е оставена без уважение частна жалба вх.

№2176/20.03.2026 година от Гаранционен фонд, представляваща молба по чл.248 ГПК, както и е оставена без уважение молба вх. №2435/30.03.2026 година от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“,

ЕИК-13076407 за изменение на определение

№103/18.03.2026 година, в частта за разноските.

Частна жалба вх. №2176/20.03.2026 година от Гаранционен фонд съставлява молба по чл.248 ГПК, обстоятелство, което е съобразено от първоинстанционният съд, като същият се е произнесъл по нея с определение № 245/24.06.2026 година, което е предмет на обжалване, поради което същата не е предмет на в.ч.гр.д.№ 2491 по описа на САС за 2026 година.

В частната си жалба жалбоподателят Гаранционен фонд излага, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищцовата страна носи отговорност при прекратяване на делото и евентуалните последици от присъждането на сторените от ответника разноски. С разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК законодателят е регламентирал възможността ответникът да 1 претендира разноски, които са реално направени, като това се установява от представеният отговор на исковата молба. Достатъчно условие е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството.

Такава е и установената съдебна практика. Моли съда да отмени определението като вместо него постанови друго, с което молбата за присъждане на разноски бъде уважена.

Ответниците по частната жалба Р. Г. П. и Н. Д. У. са депозирали писмен отговор, с който молят да се потвърди обжалваното определение. Излагат съображения за неоснователност на жалбата, тъй като изложените в жалбата твърдения касаят случаите, в които исковете са оттеглени след подаването на отговор, а в настоящия случай оттеглянето на иска е направено преди подаването на отговор, поради което разноски не се дължат. Съдът е бил десезиран с молба от 25.10.2024 година, поради което и извършените от съда процесуални действия не могат да се възлагат в тежест на страната.

В частната си жалба жалбоподателят Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ излага, че определението е неправилно, тъй като въпреки наличието на молба, с която се оттеглят исковете, съдът е връчил препис от исковата молба и страната е ангажирала процесуален представител, поради което е реализирала разноски за адвокатска защита и правна помощ, които са доказани по основание и размер от представените с отговора на исковата молба фактура и дневно извлечение.

Страната не е била известена за обстоятелствата, касаещи производството пред Софийски градски съд. Преценката относно допустимостта на производството е прерогатив на съда, а не на страните, поради което дадените от съда указания за изготвяне на отговор на искова молба, която е преценена от съда като валидна и допустима е довело до извършването на разноски, които съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищцовата страна.

Ответниците по частната жалба Р. Г. П. и Н. Д. У. са депозирали писмен отговор, с който молят да се потвърди обжалваното определение.

Частните жалби са подадени от надлежна страна , в срока по чл.275 от ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Производството по т.д.№37/2025 година на Окръжен съд Враца е

2 образувано, въз основа на определение №10431/03.07.2024 година, постановено по гр.д.7465 по описа за 2024 година на СГС, ГО, I-11 състав, с което производството по предявените от Р. Г. П. и Н. Д. У. искове е прекратено и делото е изпратено на основание чл.115, ал.2 ГПК по подсъдност на Окръжен съд Враца.

Определението е влязло в сила на 03.12.2024 година, писмото е изпратено на Окръжен съд Враца на 11.03.2025 година, а т.д. .№37/2025 година на Окръжен съд Враца е образувано на 17.03.2025 година, когато е постъпило писмото. Преди датата на влизане в сила на определението е постъпила молба вх.115866/25.10.2024 година, с която ищците са заявили оттегляне на исковата молба, като с оглед данните за адв. пълномощно за Р. Г. П. и Н. Д. У. процесуалното действие е валидно извършено. В преписката, изпратена на Окръжен съд Враца молбата не е била приложена, поради което съдът, с разпореждане от 30.03.2025 година е дал двуседмичен срок от получаване на съобщението на ответниците да подадат отговор на исковата молба.

Не се спори, а и се установява, че Гаранционен фонд е подал отговор на 28.04.2025 година, чрез юрисконсулт К. Я., а на 29.04.2025 година е депозиран отговор на исковата молба от Сдружение „НББА“, с който е представен и извършен превод на 25.04.2025 година за сумата от 21762 лева, разноски за процесуално представителство.

С определение от 18.03.2026 година производството по делото е прекратено, като в срока за обжалване са постъпили две молби по чл.248 ГПК, тази от Гаранционен фонд, наименована и образувана като частна жалба.

Ответниците по молбата Р. Г. П. и Н. Д. У. са представили отговор, в който молят да се оставят без уважение молбите.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното: По въпроса кога ответникът, претендиращ присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, в хипотезата на прекратяване на производството в закрито заседание, следва да представи доказателства за сторените разноски и относно крайният момент, до който тези разноски следва да са направени /платени/ е налице формирана трайна и непротиворечива съдебна практика по чл. 274, ал. 3 ГПК, / определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч. гр. д. № 689/2010 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч. т. д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т. о. и др., /, съгласно която при прекратяването на производството по делото 3 ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за сторените разноски, в срока и по реда на чл. 248 ГПК. С връчването на препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да упълномощи адвокат за защита на правата си. Не съществува нормативна регламентация относно момента, в който възнаграждението на адвоката трябва да бъде заплатено, поради което няма пречка това да стане едновременно със сключването на договора за правна защита и съдействие или по-късно. За да се иска заплащането на тези разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т. е. следва да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото срещу него производство. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК е обективна отговорност за вредите, причинени на другата страна от предявяването на недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.

Фактическият състав, от който се поражда правото да се претендират разноски е наличие на съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърля правното твърдение на отговарящия за разноски, като отговорността за разноски е обективна, безвиновна. Присъждането на разноски има за цел да обезщети страната за направените и понесени от нея разноски поради образуването на дело и извършването на процесуални действия по него.

При решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне/уважаване на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът е дал повод за завеждането му.

Когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК. Смисълът на тези норми е да се овъзмезди ответникът, който поради неоснователно 4 предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Същата е и логиката на чл.78, ал.2 ГПК – ищецът е носител на защитаваното материално право, поради което искът е уважен, но същият не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса.

Обратната хипотеза е налице, когато ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който обаче е отхвърлен поради настъпил в хода на делото факт /по независещи от ищеца причини/. В този случай тежестта за разноските остава за ответника – неговото извънпроцесуално поведение е както повод за завеждане на делото, така и повод за отхвърляне на предявения иск /определение № 626 от 20.08.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 275/2010 год., IV г. о., ГК, определение № 511 от 29.07.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1499/2013 год., ІV г. о., ГК, определение № 13 от 06.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 3644/2014 год., II т. о., ТК, определение № 111 от 10.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 953/2016 год., IV г. о., ГК, определение № 645 от 23.10.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 2213/2019 год., II т. о., ТК, определение № 215 от 10.12.2019 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2636/2019 год., II г. о., ГК, определение № 31 от 6.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2017/2018 год., IV г. о., ГК, определение № 50403 от 07.11.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3021/2022 год., III г. о., ГК, определение № 381 от 30.05.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 645/2023 год., I т. о., ТК, определение № 2897 от 9.10.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3591/2023 год., III г. о., ГК, определение № 610 от 25.02.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 2833/2024 год., І т. о., ТК, определение № 3117 от 17.06.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2023/2025 год., III г. о., ГК и др./.

При прекратяване на производството по делото поради оттегляне или отказ от иска, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността за разноски се поема от ищеца. Изключение от това правило по аналогия с разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК е налице само когато от установените по делото обстоятелства може да се направи извод, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и че оттеглянето или отказът от иска са извършени с оглед на новонастъпили след неговото предявяване обстоятелства, настъпили по независещи от ищеца причини, които в повечето случаи са свързани с конкретно поведение на ответника и водят до погасяване на заявеното за защита спорно право или до отпадане на необходимостта от съдебна намеса за неговата защита. В тази хипотеза отговорността за разноските по делото е за ответника. Предвид 5 изложеното при прекратяване на делото поради оттегляне или отказ от иск съдът е длъжен да съобрази установените факти, свързани с причината за прекратяване на производството, както и да изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото /определение № 3598 от 17.12.2025 г., ч.т.д. № 1888/2025 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 388 от 11.07.2017 г., ч.т.д. № 831/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., определение № 843/17.11.2014 г., ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г., ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от 14.05.2014 г., ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./.