Акт от 23.04.2021, Административен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 41 гр. Габрово, 23.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор МИЛЧО ГЕНЖОВ като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 295 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 285 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съдът е сезиран с искова молба от С.В.Б. ***, понастоящем в Затвора Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София с претенция за заплащане на неимуществени вреди за периодите 12.04.-06.06.2019 година, 28.06.-02.07.2019 година, 14.01.-16.01.2020 и 23.06.-20.08.2020 година в размер на 1452 лева ведно със законната компенсаторна лихва от датата на завеждане на исковата претенция в съда и ведно с мораторна лихва за периода от края на увреждането, посочено като 20.08.2020 година до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба ищецът твърди, че през претендираните периоди е пребивавал в Арест Габрово, като през периодите 12.04.-06.06.2019 и 28.06.-02.07.2019 година е бил настанен в килия № 5, а през периодите 14.01.-16.01.2020 и 23.06.-20.08.2020 година – в килия № 4, които килии били с размери 2.80 на 2.30 метра, еднакво оборудвани с една малка масичка и два малки стола, закрепени неподвижно към пода, 3 легла – едно двойно и едно единично, между които имало малко разстояние и арестантите едва можели да преминават. В килиите нямало тоалетна и течаща вода, затова ищецът ползвал шишета и туби за малка нужда, а за друга – при почукване на вратата на килията се налагало често да чака, понякога и повече от час, тъй като надзорно-охранителният състав бил зает с друга работа или са били почукали от други килии. Хигиената в килиите била крайно занижена, не се почиствали с препарати, а само с метла. Подът бил на циментова замазка, а стените с киречова замазка, което действало крайно много над психиката на ищеца, като го депресирало – потискало желанието му да говори с другите арестанти. Ремонт на Арест Габрово никога не бил правен. Дюшекът, одеялата и възглавниците на ищеца били изключително замърсени, на дюшека пишело, че е произведен 1982 година, а срокът му на годност е 2 години. Осветлението в килиите било слабо, като се осъществявало от 1 лампа, разположена над вратата и светеща денонощно, която силно дразнела очите на ищеца и той не можел да си почива и да спи пълноценно, постоянно се оплаквал от сълзене и главоболие. Леглото на ищеца било тясно – 60 см, с начупени шини, разположени през 10 см., а дюшекът бил с дебелина 2-3 см, на места без пълнеж, поради което ищецът твърди, че изобщо не можел да си почива, тъй като шините му убивали и пречели на съня. В килиите нямало климатизация, отопление и прозорци, поради което според ищеца климатичните условия вътре били нечовешки. Имало изградена система за аспирация и отопление в коридора, която била включвана за малко, тъй като била много шумна и вибрираща, в килиите се налагало да разговарят на висок тон, за да се чуват. Поради липсата на ефективна аспирация и естествено проветрение и климатизация въздухът бил тежък, с отвратителна смесена миризма на цигари, пот, урина и фекалии. В килията нямало прозорци. Банята била веднъж седмично, като имало 1 обща баня, топлата вода не стигала и често се налагало ищецът да се доизкъпва със студена вода; пускали се по няколко човека в банята и водата свършвала бързо. Телефонирането ставало по време на т. нар. „каре“, като служител от надзорно-охранителния състав стоял до арестантите, в частност до ищеца, за да слуша какво говори, вкл. и с адвокат, което било унизително и противозаконно. Ищецът твърди, че престоят му в Следствен арест Габрово рефлектирал отрицателно върху човешкото му достойнство, като същото претърпяло интензивно и непоправимо засягане. Ищецът твърди, че неизпълнението на преките задължения, произтичащи от закона, от страна на ответника е рефлектирало негативно върху човешкото му достойнство – унищожило го е, породило е чувство за отритнатост, отхвърленост, незащитеност и страх, като му били причинени яд, нерви, безпоскойство, стрес, липса на желание за живот, унижение на човешкото му достойнство, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес – негативни преживявания и емоционално страдание.

В открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от процесуален представител – адвокат, определен по реда на Закона за правната помощ, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, като подробни съображения се излагат в депозирани по делото писмени бележки /л. 168-169/.

Ответната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, в депозиран по делото писмен отговор /л. 61-67/, чрез надлежно упълномощен процесуален представил – юрисконсулт, заема становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на исковата претенция по основание и размер, с оглед което се прави искане да бъде отхвърлена изцяло. С отговора и със становище вх. № СДА-01-41 от 11.01.2021 година /л. 112 и сл./ ответната страна представя писмени доказателства за относимите към предмета на спора обстоятелства. В открито съдебно заседание ответната страна не се представлява; в писмени становища вх. № СДА-01-225 от 08.02.2021 година /л.

145-147/ и вх. № СДА-01-504 от 22.03.2021 година /л. 160-162/ се заявява, че се поддържа отговорът на исковата молба, излагат се доводи за неоснователност и недоказаност на претенцията, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово заявява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на заявената от ищеца претенция.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът се явява допустим, доколкото е предявен срещу легитимиран ответник - юридическото лице на администрацията, към която се числи длъжностното лице/лица, от чиято неправомерна дейност се твърди да са настъпили вреди /арг. от чл. 12, ал.

2 от ЗИНЗС и чл. 205 от АПК/, в който смисъл е Определение № 189 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2017 г., III отд., Определение № 2929 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2280/2018 г., I отд. и др.

В съответствие с нормата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Тъй като имуществената отговорност по ЗИНЗС е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.

Деликтната отговорност на Държавата не се презумира от закона, поради което в тежест на ищеца /по аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка чл. 144 АПК/ е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл. 3 от страна на органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Доказването на настъпването на неимуществени вреди, за които нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е въвела оборима презумпция, не подлежи на главно доказване от ищеца, а на оборване от ответника по пътя на обратното доказване, което също следва да бъде пълно. Тази оборима презумпция се простира и върху третия елемент на фактическия състав на деликтната отговорност – причинна връзка между нарушението на чл. 3 ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. В съответствие с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Ал. 2 на същата норма предвижда, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

С оглед събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира исковата претенция на С.Б. за неоснователна.

От представените по делото доказателства се установява, че в претендираните периоди 12.04.-06.06.2019 година, 28.06.-02.07.2019 година, 14.01.-16.01.2020 и 23.06.-20.08.2020 година ищецът Б. е пребивавал в Следствен арест – Габрово /л. 61-67/, като в периода 29.06.2020-24.07.2020 година с разрешение на прокурор е бил преведен и настанен в СБАЛЛС – София за извършване на физиотерапия и рехабилитация /л. 45-46 и л. 56-57/.

Съгласно чл. 240 от ЗИНЗС доколкото Част четвърта от закона не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. През процесните периоди редът в арестите, правата и задълженията на настанените в арестите лица са уредени и в Заповеди №№ Л-4102 от 2.10.2016 година и Л-1321 от 10.03.2020 година на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за вътрешния ред в арестите /л. 69-110/.

Задължението на администрацията в местата за изтърпяване на наказанията и арестите да осигури на задържаните лица достатъчно жилищна площ произтича от нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, както и от общия принцип, залегнал в чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, според който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС /ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./ въвежда като критерий за желателен стандарт за жизнено пространство наличието на минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, респ. задържан под стража, не по-малка от 4 кв.м. От посоченото в писмения отговор от ответната страна /л. 61-67/, писмена справка от КО Арест Габрово /л. 117-119/, заверени копия на страници от Дневник за разпределение на задържаните лица по килии /л. 120-123/ се установява, че ищецът Б. по време на престоя в Следствен арест Габрово е обитавал килии с № 3, 4 и 5, а не както се твърди в исковата молба – килии с № 4 и 5. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че исковата молба на С.В.Б. съвпада като текст с искови молби на други лица, пребивавали в Арест Габрово и завели дела срещу ГДИН по реда на чл. 285 и сл. от ЗИНЗС, написана е в минало неопределено време, като че ли ищецът пресъздава не свои възприятия, а такива на друго лице, като на места в исковата молба явно личи, че ищецът не е могъл да разчете и/или разбере текста, който е ползвал.

Вероятно е посочването в исковата молба само на килии с № 4 и 5 да се дължи именно на ползването под някаква форма на готов текст, който да е бил преписан, за да се напише процесната искова молба.

Видно от писмения отговор на ответната страна и от Справка с рег. № 39 от 06.01.2021 година, подписана от КО Арест Габрово /л. 117-119/, килия № 3 е с площ 5.92 кв.м., в която Б. е бил настанен сам; килия № 4 е с площ от 11.05 кв.м., позволяваща настаняване до 2 лица, а килия № 5 е с площ 12.55 кв.м., която позволява настаняването до 3 лица. От представените по делото извадки от дневник за разпределение на задържаните лица по килии /л. 120-123/ не се установява нарушаване на изискването за минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода, респ. задържан под стража, не по-малка от 4 кв.м., в резултат на настаняване на по-голям от допустимия брой лица в килиите, поради което следва извод, че във всеки един момент от престоя си през претендирания период ищецът Б. е разполагал с минимална жилищна площ в спалното помещение не по-малка от 4 кв.м. и не е налице нарушение на критерия за желателен стандарт за жизнена пространство, както и на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС.

Разпечатката съдържа 23 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91b88794-9490-4baf-bb72-6ba4c9d6594b