Решение № 58 от 18.04.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Велико Търново, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000001 по описа за 2024 година

Със свое Решение № 81/30.06.2023 г. по т. д. № 168/2021 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София, да заплати на Л. Р. Ц. и Т. Л. Ц. суми от по 120 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Р. Л. Ц., настъпила на 12.05.2021 г. при ПТП, причинено виновно от К. З. Б. като водач на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег.

№ЕН0531КС, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху тези суми от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните размери от по 150 000 лв. отхвърлил исковете като неоснователни.

Отхвърлил като неоснователни предявените от С. Л. Ц. против ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на брат му Р. Л. Ц., настъпила в същото ПТП, ведно със законната лихва от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Осъдил „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати в полза на ПлОС 9 600 лв. ДТ върху цената на уважените искове и 147.30 лв. възнаграждение за вещо лице; на адв. Й.

Д. - сумата от 7 860 лв. адвокатско възнаграждение по делото, а на Т. Л. Ц. - сумата от 1

597.84 лв. деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковата й претенция.

Осъдил Л. Р. Ц., Т. Л. Ц. и С. Л. Ц. да заплатят на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД сумата от 3 031 лв. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на „Проект Строй Ловеч“ ЕООД - гр.

Плевен, като трето лице – помагач на ответника „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.

С Определение № 342/29.09.2023 г., постановено по същото дело по реда на чл.

248 от ГПК, съдът оставил без уважение молбата на адв. Й. Д., като процесуален представител на ищците, за изменение на Решение № 81/30.06.2023 г. по т. д. № 168/2021 г. на ПлОС в частта за разноските.

Въззивна жалба против решението в частите, с които са уважени предявените от Л. Р. Ц. и Т. Л. Ц. искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000 лв. до 120 000 лв., ведно със съответните лихви, е подадена от ответника „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД чрез пълномощника адв. Д. Х.. Оспорва възприетия от първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 20 % и счита, че приносът е поне 50%. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и да намали размера на присъдените обезщетения, като отчете съпричиняване от поне 50%. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Представено е писмено становище от пълномощника, съдържащо списък по чл. 80 от ГПК.

В писмения си отговор ищците Л. Р. Ц. и Т. Л. Ц. чрез пълномощника адв. Й. Д. оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните части и присъди направените разноски. Това становище се поддържа от адв. Д. в съдебно заседание.

Частна жалба против Определение № 342/29.09.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е подадена от адв. Й. Д., като процесуален представител на ищците Л.

Р. Ц. и Т. Л. Ц.. Счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Дължимото адвокатско възнаграждение за безплатно осъществено процесуално представителство следва да бъде определено към датата на приключване на производството пред съответната инстанция, тъй като то се дължи към този момент. Моли съда да отмени определението и вместо това да присъди адвокатско възнаграждение в размер на още 9 180 лв. съобразно уважената част на исковете.

В писмения си отговор ответникът „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД чрез адв. Д.

Х. оспорва частната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Апелативен съд – Велико Търново, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема 2 следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане” АД да заплати на ищците Л. Р. Ц. и Т. Л. Ц. суми от по 150 000 лв. на всеки един, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат от смъртта на сина им Р. Л. Ц., настъпила в ПТП на 12.05.2021 г., причинено виновно от водач на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ЕН 05****, застрахован по риск „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, в едно със законната лихва върху сумите от 17.09.2021 г. до окончателното изплащане.

С обжалваното решение исковете са били уважени до размер на 120 000 лв., като общо определеният размер на обезщетенията от по 150 000 лв. е намален поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в размер на 20%.

В частта, с която исковете са уважени до размер на 75 000 лв. за всеки от ищците и са отхвърлени за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.

Доколкото във въззивната жалба не се оспорва определения от първата инстанция размер на обезщетенията от по 150 000 лв. за всеки един от ищците, на осн. чл. 269 от ГПК съдът обсъжда единствено размера на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Видно от отговора на исковата молба, ответникът е въвел възражение по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, аргументирано с твърдения, че пострадалият е имал обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно и да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на ПТП, както и че с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 126, т. 5, 6, 10 и 13 от КТ, чл. 33 от ЗЗБУТ, инструкциите, проведени от работодателя му и правомощията и задълженията по длъжностната му характеристика.

За установяване механизма на произшествието, пред първата инстанция е допусната автотехническа експертиза и са разпитани свидетели.

От заключението на автотехническата експертиза се установява, че ПТП е настъпило на 12.05.2021 г., около 8.30 ч., на път I-3 (Бяла-Ботевград), км 70+632, посока гр. Русе, при слънчево време и сухо пътно платно, на прав пътен участък, с обща ширина на платното 8.50 м. с две ленти за движение във всяка посока – южната от дребнозърнест асфалт с ширина 4 м., а северната – от едрозърнест асфалт, разделени с осева линия и банкети – южен с ширина 1.50 м. и северен с ширина 1.20 м.

На мястото е била въведена временна организация на движението, като: 1/ на 560 м. западно от ориентирната линия, до мантинелата, вдясно от пътя по посоката на движение на т. а. „Форд Транзит“ е била поставена табела „Участък от пътя в ремонт“ и под нея знак „Забранено движението със скорост по-голяма от 60 км/ч“; 2/ на 410 м.

3 западно от ориентирната линия е бил поставен знак „Забранено движението със скорост по-голяма от 40 км/ч; 3/ на 110 м. западно от ориентирната линия е бил поставен знак „Забранено изпреварването“.

Същите данни за поставените пътни знаци се съдържат и в Протокол от 12.05.2021 г. за оглед на ПТП при условията на чл. 212, ал. 2 НПК (ДП № ЗМ-93/2021 г. по описа на ОД на МВР – Плевен).

Товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ЕН 05**** се е движил в посока гр.

Русе, в полагащата му се южна пътна лента, със скорост непосредствено преди настъпване на ПТП 94.3 км/ч. В същата лента е бил паркиран товарен автомобил „Мерцедес“, пред който е имало работници, извършващи ремонт на пътното платно, а зад автомобила – на разстояние от 8.13 м., на южния банкет на пътя се е намирал пострадалият Р. Ц. със стоп палка в ръка. Към момента, в който челната част на т. а.

„Форд Транзит“ се е намирала на разстояние 36,68 м от мястото на удара, пострадалият е реализирал постъпателно движение към траекторията на МПС и с ход между спокоен и бърз, се е придвижил от южния банкет към мястото на удара, намиращо се в лентата за движение на т. а. „Форд Транзит“. Водачът на автомобила е възприел пешеходеца като местонахождение и посока на движение, и към момента на навлизането му върху асфалтовото платно е предприел ефективно спиране с натиск върху спирачния педал. Пешеходецът се е движел отдясно наляво спрямо МПС, а автомобилът – транслационно и закъснително се е приближавал към лявата странична част на тялото на пострадалия, при което е последвал контакт между предната дясна ъглова част на товарния автомобил и лявото бедро и подбедрица на пешеходеца. Към момента на първоначалния контакт с пешеходеца скоростта на т. а. „Форд Транзит“ е била 80,39 км/ч. В резултат на възникналия ударен импулс горната част от тялото на пешеходеца се е отклонила към дясната част на челното стъкло, предната дясна колона и дясното огледало за обратно виждане на автомобила, а после тялото е отхвърлено по посоката на движение на МПС, влязло е в контакт с тилната каната на паркирания т. а.

„Мерцедес“, след което е паднало върху асфалтовата настилка. Движението на т. а.

„Форд Транзит“ е продължило в насрещното платно, където автомобилът е спрял.

Мястото на удара е на 2.55 м. в ляво от десния край на асфалтовата настилка по посока на движение на товарния автомобил.

При скоростта, с която се е движел т. а. „Форд Транзит“ – 94.3 км/ч, опасната му зона е 90.48 м, а разстоянието, което автомобилът е изминал от момента, в който водачът е реагирал за спиране е 36.68 м., което означава, че пешеходецът е бил в опасната зона на автомобила.

При скорост на движение на товарния автомобил от 40 км/ч, както е било указано в конкретния участък, опасната зона е 25.22 м., т. е. пешеходецът не е попадал в нея.

4

Според вещото лице от техническа гледна точка първоначалната причина за настъпване на ПТП са действията на водача на т. а. „Форд Транзит“, който се е движил със скорост, значително по-висока от максимално разрешената за участъка от 40 км/ч съобразно вертикалната маркировка и пътния знак за ремонт на пътното платно.

От показанията на свидетеля Ц. Х. Ц. – работник в бригадата, извършвала ремонт на пътя, присъствал на инцидента, се установява, че ремонтираният участък е бил обозначен както и в други случаи - с пътни знаци от двете страни, през 200-300 м.

Р. регулирал пътя, спирал трафика в едната лента, за да пропусне движението в другата. Имал палка, жилетка. Стоял зад буса, в който държали инструментите си и който бил ограден с конуси, защото част от него била върху пътното платно.

Свидетелят бил на 20-30 м напред и не видял, а само чул удара, след който един бус – смачкан и със счупени огледала, преминал покрай него, отбил в ляво и спрял.

Свидетелят Н. Д. И. е пътувал отпред в товарния автомобил, управляван от К. Б..

Автомобилът бил натоварен с около 800 кг месо. Преди удара видял пострадалия с лице към автомобила, извън асфалта, в зелената площ. Изтичал перпендикулярно към автомобила - „с бързи крачки“, с „по-бързо ходене“, за да го спре с палката. Станало за секунди. Бил с работни дрехи със светлоотразителна жилетка, но тъмна. Шофьорът карал с около 50-70км/ч. Свидетелят възприел пострадалия 5-6 м преди удара. Имало и бус на фирмата, която прави ремонта, като пострадалият бил близо до този бус. Тогава не видял знаци, че пътят е в ремонт, но по-късно през деня минал оттам и видял знаците. Шофьорът първо се отклонил в ляво, след това се опитал да спре, като спирачният път бил 15-20 м. Ударът с пострадалия станал в дясната част на платното.

В свидетелските си показания шофьорът на товарния автомобил К. З. Б. заявява, че не е видял пътните знаци. Нямало движение на работници, а само спрял камион, който видял в последния момент. Нямало разкопано или кръпки по пътя. Времето било ясно и слънчево, нямало засилен трафик. Слънцето светело срещу него. Видял пешеходеца в последния момент – бил с лице към автомобила, със светлоотразителна жилетка, направил движение, за да спре автомобила. Пътят имал гърбица. Свидетелят видял пострадалия, когато автомобилът се качил на нея. Движил се с около 50 км/ч.