Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 03.02.2026, Районен съд - Поморие

Съд
Районен съд - Поморие
Дело
Административно наказателно дело 108/2025
Вид
Решение № 18
Подписан
03.02.2026
В сила
20.02.2026
Състав
Ивайло Йорданов Бъчваров

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.41, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.123, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.123, ал.3, б. В · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Поморие, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Административно наказателно дело № 20252160200108 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл.ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. З. Д., ЕГН********** с адрес в с.Б..., ул.“...“ №11 срещу наказателно постановление/НП/ №25-0320-000082/24.02.2025 г. издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, РУ Поморие , с което на основание чл.185, от ЗДвП е наложено наказание в размер 20 лв. за извършено нарушение по чл.5, ал.1,т.1 от ЗДвП, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено наказание, глоба 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл.123, ал.1,т. 3, б. В от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.

Жалбата е допустима. Подадена е от субекта, посочен в НП като нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява, в с.з. , представлява се от процесуален представител- адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител с.з..

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1414404/08.02.2025 г. , съставен от С. Д. с длъжност мл.автоконтрольор в РУ Поморие, ОДМВР-Бургас . Датата и мястото 1 на нарушението, фактическото му описание и посочените като нарушени законни норми са идентични с тези, посочени в издаденото въз основа на акта НП.

Съдът не установи допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията със самостоятелни отменителни основания при съставяне на АУАН и при издаването на НП.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя при спазване реда предвиден в чл.41, ал.1 от ЗАНН и му е предявен срещу подпис при връчването му .

Наказателното постановление е издадено въз основа на съставения АУАН от Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие , действащ в качеството си на упълномощено лице с посочената в постановлението и представена по делото заповед 8121 з-1632/02.12.2021 г. , в съответствие с чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното.

На

08.02.2025 г., в 13,16 ч. в гр.П. св.Д.- служител при РУ-Поморие, в гр.Поморие, установил, че жалбоподателят с управлявания от него автомобил марка „Фолксваген Шаран“ рег.№... тръгнал от бензиноколонката на бензиностанция „Шел“ преди да е приключило зареждането, при което нанася материални щети, след като напуска местопроизшествието . Тези си констатации, свидетелят възпроизвел в съставеният от него АУАН.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от свидетелските показания и писмените доказателства, съдържащи се в представената по делото административно наказателна преписка, като по същество не се и оспорват от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна следното: В чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП предвидево, че всеки участник в движението по пътищата, с поведението си не трябва да причинява имуществени вреди. В случая се установява от доказателствата по делото и не е спорно между страните, че жалбоподателят с управлявания от него автомобил тръгнал от колонката за зареждане на процесната бензиностанция докато пистолета за зареждане на гориво е бил в резервоара на автомобила му, което довело до откачането му от маркуча свързан към бензиноколонката, като св.Д. установил, че пистолета за зареждане се намира на земята до колонката заедно с капачката за резервоара на автомобила на жалбоподателя. С тези си действия, жалбоподателят е при управление на автомобил е причинил имуществени вреди, с което нарушил задължението предвидено в чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. За това нарушение, доколкото няма предвидено друго наказание, в чл.185 от ЗДвП е предвидено наказание глоба 50 лв. В случая обаче съдът намира, че административно наказващият орган не е изложил мотиви относно наличието на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че конкретното нарушение в случая е с изключително ниска степен на обществена опасност, доколкото извършителят е с ниска степен на обществена опасност, предвид това, че не са събрани доказателства за 2 извършени от него противообществени прояви в предходни периоди , а настъпилите от деянието вредни последици- имуществени вреди са незначителни, доколкото повредата се изразява единствено в откачане на пистолета за зареждане от маркуча и лесно може да се възстанови, чрез закачането му обратно, като за това не са необходими значителни разходи, а единствено елементарни технически умения. Поради това, съдът намира, че деянието представлява маловажен случай, поради което и на жалбоподателят не е следвало да се налага наказание, а административно наказващият орган е следвало единствено да отправи към него предупреждение. Предвид изложеното, наказателното постановление в тази си част, с която е наложена глоба 50 лв.на основание чл.185 от ЗДвП е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. В чл.123, ал.3, б. В от ЗДвП, за водача на пътно превозно средство, участник в ПТП е предвидено задължение ако между участниците в произшествието, няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. Съдът намира така посочената правна квалификация за неправилна, поради следното: В посочената в АУАН и НП разпоредба, следва да е налице несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата във връзка с произшествието и едва при наличие на такова несъгласие, възниква задължение за участниците в произшествието да останат на място и да уведомят органите на МВР, като следват техните разпореждания. От събраните по делото доказателства, включително свидетелските показания се установява, че не е налице несъгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата във връзка с настъпване на произшествието, а напротив, жалбоподателят след като е разбрал от телефонното обаждане за причинените от него щети, се е върнал веднага на мястото на произшествието, съгласил се е да се състави протокол за ПТП, в който е описано същото и нанесените щети, който подписал . При това положение , съдът прие, че е налице единствено неизпълнение на задължението на участника в ПТП предвидено в чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, а именно след настъпване на ПТП, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. С неправилното посочването на квалификацията по чл.123, ал.3, б. В от ЗДвП вместо нарушението, което действително е извършил, а именно нарушение на чл.123, ал.1,т.1 от ЗДвП, е нарушено правото на защита на жалбоподателя, на който е повдигнато обвинение за нарушение, което не е извършил и на практика не е могъл да се защити срещу това обвинение.Поради това постановлението е незаконосъобразно и в тази си част.

Поради изложеното съдът прие, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН следва да се отмени изцяло .

Мотивиран от изложеното , Поморийски районен съд

3

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление №25-0320-000082/24.02.2025 г . на Началник група към ОДМВР-гр.Бургас, РУ Поморие

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4