Решение № 317 от 20.12.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Шумен, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Ралица Ив. Хаджииванова при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500374 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №500/20.06.2022г. по гр.д.№708/2021г. на ШРС е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на „БНП Париба пърсънъл Файненс„ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България., съществува вземане от М.Д. А., произтичащо от договор за потребителски кредит №PLUS-14846062, сключен между ищеца и ответника на 15.05.2917г., по силата на който се дължи сумата от 6933,20лв., представляваща незаплатена част от главница, което е част от вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение №260071 от 26.01.2021г. по ч.гр.д.№187/2021г. на ШРС , ведно със законната лихва, считано от датата 26.01.2021г., като установителните искове за разликата над сумата 6933,20лв. до пълния предявен размер от главницата 7112,40лв. и за 3220,74лв. възнаградителна лихва за периода от 20.03.2019г. до 20.05.2022г. и за сумата от 362,99лв. мораторна лихва за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021г., са отхвърлени като неоснователни. Присъдени са и следващите се деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ищцовата страна в частта, с която предявените срещу М. Д.

А. установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК са отхвърлени за разликата над 6933.20лв. до 7112.40лв.-дължима главница по договор за потребителски кредит от 15.05.2017г. и за сумата 3220.74лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2019г.-20.05.2022г.. Сочи, че същото се явявало неправилно.

1

На следвало да бъде споделен решаващия извод на съда, че процесният договор за кредит е недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК поради несъответствие с изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и вместо него постановено друго, с което заявените претенции бъдат изцяло уважени.

Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждения.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител адв.Кр.П. при ШАК, взема становище по неоснователността на жалбата и правилността на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въз основа на депозирано от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, представлявано от зам.управител Димитър Димитров , заявление по реда на чл.410 от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №187/2021г. на ШРС , по силата на която е разпоредено М. Д. А. да заплати на ищцовото дружество сумата 7112.40лв.-главница по договор за потребителски кредит №PLUS-14846062 от 15.05.2017г., 3220.74лв.възнаградителна лихва от 20.03.2019г. до 20.05.2022г., 362.99лв.-мораторна лихва за периода от 20.04.2019г. до 15.01.2021, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.01.2021г. до окончателното й изплащане, като са присъдени и разноски в общ размер на 263.92лв.. Срещу заповедта в срок е депозирано възражение, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск. Последният в дадения срок е сторил това и е предявил настоящите установителни искове.

На 15.05.2017г. между ищцовото дружество, в качеството на кредитор и А., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS14846062, по силата на който дружеството предоставило на ответника паричен кредит в размер на 8000лв..

Страните се съгласили да бъде сключена застраховка на плащанията със застрахователна премия 2688 лв., разделена на равен брой вноски, а освен това кредитополучателят се е задължил да заплати и такса "ангажимент", в размер на 280 лв., дължима при усвояване на кредита чрез удържането й от общия му размер/т.2 от договора/. Уговорено е погасяването му да се осъществи на 60 месечни вноски на стойност 304.80лв., с падеж 20-то число на съответния месец. Посочени са лихвения процент-30.02%, ГПР – 37.01%, общ размер на плащанията 18288лв.. Съгласно чл.5 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, 2 включително всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В договора е посочен и погасителен план, отразяващ датата на падежа на всяка от погасителните вноски, размера й и каква част само от главницата се погасява с нея.

С писмо-покана от 08.10.2019г. до А., банката е уведомила последния, че поради преустановяване плащането на вноските по договора на 20.03.2019г., вземането на банката е обявено за предсрочно изискуемо, като са посочени дължимите по договора към момента на поканата суми и е даден седмодневен срок за заплащането им. Поканата е връчена на А. на 23.10.2019г. съгласно приложената товарителница по заявка №225310.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитът е бил усвоен от ответника, като на 15.05.2017г. по банковата му сметка е преведена сумата 7720лв., представляваща разликата между размера на кредита от 8000лв. и удържаната сума от 280лв.-„такса ангажимент“. По кредита до обявяването му за предсрочно изискуем били заплатени общо 6406лв., от които банката погасила 1066.80лв. за главница, 4264лв. за договорни лихви и 1075.20лв. за застраховка. След обявяване на кредита за преoсрочно изискуем са платени суми в размер на 918.60лв./на 07.11.2019г.304.80лв., на 06.02.2020г.-304.80лв. и на 16.07.2020г.-309лв./, с били погасени 115.26лв. договорна лихва и 803.34лв.- законна лихва.

При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Заявени са претенции с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане – неиздължена главница, възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит за забава. Нормите, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски договор са повелителни, по отношение да тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които при проверка на правилността на първоинстанцинното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Доколкото предмет на настоящото производство е депозирана въззивна жалба срещу решението само в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на сумите: главница –за разликата над 6933.20лв. до 7112.40лв. / 179.20лв./ и за сумата 3220.74лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 20.03.2019г.-20.05.2022г., то само те следва да бъде разгледани в настоящото въззивно производство.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от 3

ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор за предоставяне на кредит, и в частност предоставянето на заетата сума. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимата главница и възнаградителна лихва.

В настоящия случай се установи по безспорен начин, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, и М. Д.

А. са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14846062 от 15.05.2017г.. Не е спорно/заключение на СТЕ/ и че уговорената сума е предоставена на ответника/същият е погасил и част от вноските по кредита/. Ответната страна не е ангажирала доказателства досежно изгодния за нея факт, че е погасила изцяло дължимите суми по договора.

Съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а разпоредбата на чл.11 от ЗПК, посочва изискуемото съдържание на договора за кредит. Съгласно ал.1, т.10 и т.11, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин/т.10/, както и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, същият съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

В случая, процесният договор за кредит е изготвен в несъответствие на изискванията на чл. чл.10 от ЗПК/да е сключен ясен и разбираем начин/, съответно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Посочен е ГПР с размер от 37.01%, но в същия не е включен като разход по кредита, заплащането на застрахователна премия в общ размер на 2688 лв., която се равнява на 33.6% от главницата по кредита. Това обстоятелство не е взето предвид при калкулациите на 4

ГПР/съгласно изчисления направени с прогамата Калкулатор БГ/, а според чл.19, ал.1 от ЗПК е трябвало да бъде включено, тъй като ГПР изразява общите други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Така съгласно определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия . В случая получаването на кредита при предлаганите условия/т.2 от условията по договора/ включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“.

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91b78178-532c-4a47-bef3-a3511344470e