Определение № 32305 от 29.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32305 гр. София, 29.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20221110156489 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 29.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 56489/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК, във вр. чл. 312 ГПК.

Подадена е искова молба от М. Е. С. срещу „КСБ“ ЕООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор за длъжността „специалист обучение и развитие“. Поддържа, че със заповед от 24.08.2022 г., считано от 25.08.2022 г. било прекратено трудовото правоотношение, поради съкращаване в щата на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. Навежда доводи, че извършеното уволнение било незаконно, тъй като не било налице реално съкращаване в щата по отношение на длъжността, която била изпълнявала, а освен това в уволнителната заповед длъжността не била посочена правилно. Развива съображения, че дори да е налице съкращаване в щата, тъй като не се касаело за единствена длъжност работодателят следвало да извърши подбор между всички лица, които заемали еднакви или сходни длъжности. Сочи, че нито от уволнителната заповед, нито предизвестието можело да се разбере какви са правомощията на лице, което ги било подписало, съответно нямало надлежни данни, че последното било надлежно овластено да се разпорежда с трудовите отношения. Излага съображения, че последното й брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението било за м.07.2022 г., като БТВ било в размер на 3651,46 лева, поради което тъй като уволнението било незаконно работодателят й дължал и сумата от 21909,00 лева – обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 25.08.2022 г. до 25.02.2023 г. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде 1 отменено, както и да бъде възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението, както и присъждане на претендираното обезщетение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се твърди, че исковете са процесуално допустими, но неоснователно. Поддържа, че страните са се намирали в трудово правоотношение за твърдяната от ищеца длъжност, като ищцата била работила по проект MS CTS OnPrem, които бил един от множеството проекти, които дружеството изпълнявало и по който имало служители. Излага съображения във връзка с трудовите функции на ищцата, съобразно длъжностна характеристика, която била неразделна част от трудовия договор. Навежда доводи, че от представени фишове се установявало, че на ищцата били начислени трудови възнаграждения, обезщетения по чл.

220 КТ, чл. 222 КТ и чл. 224 КТ за периода м.06.2022 г. до м.09.2022 г., като същите били изплатени. Твърди, че предизвестието за прекратяването на трудовия договор и уволнителната заповед били подписани от Елена Калчева, която била ръководител на човешки ресурси, която била надлежно упълномощена от управителя на дружеството.

Поддържа, че с решение на управителя на дружеството била извършена промяна в щатното разписание на дружеството, което обосновава подробно, като длъжността на ищцата, която била единствена се съкращавала. Аргументира, че самата ищца била признала извънсъдебно, че в случая длъжността й била единствена, като прави извод, че в случая било налице реално съкращаване в щата. Инвокира доводи, че работодателят не е имал за задължение да извършва подбор по смисъла на чл. 329 КТ, тъй като единствено ищцата е заемала длъжността и само тя е изпълнявала тези трудови функции. Твърди, че с оглед неоснователност на иска за отмяна на незаконното уволнение, то неоснователен бил и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ, като за последната сочи, че не било доказано, че ищцата е останала без работа, респ. че били налице вреди и причинно-следствената връзка. Евентуално прави възражение за прихващане със сумата от 3595,46 лева – представляваща изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, както и за сумата от 2981,61 лева – представляващи изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Развива съображения, че БТВ на ищцата било в размер на 3595,46 лева, като същото, както и обезщетенията които й били дължими, били изплатени. Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели, при режим на довеждане – един за изясняване на обстоятелства свързани с реалното съкращаване в щата и организационната структура на работодателя и един свидетел за задълженията, които била изпълнявала ищцата по проекта по който работела, съответно за възлаганите й цели и че е била единствено служител изпълняващ тези функции, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължена ищцата да представи в цялост трудовата си книжка. Иска отхвърляне на предявените искове, евентуално извършването на съдебно прихващане по заявеното възражение.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени конститутивни искове и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Тежестта на доказване, тоест задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание съкращаване в щата се предпоставя от проявлението на следните юридически факти – 1) съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2) моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на 2 която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3) компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата.

Основателността на така предявения иск за обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал.

1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, като ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно, че е останал без работа за процесния период, съответно, че е работил на по-ниско платена работа, както и размерът на претенцията си, а ответникът носи доказателствената тежест да установи плащане на претендираното обезщетение.

Между страните не се спори, поради което следва да бъде обявено за безспорно, че:

1) са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор за длъжността „специалист обучение и развитие“; 2) със заповед, считано от 25.08.2022 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.

По отоношение доказателствените искания на ответника за допускане събирането на гласни доказателствени средства, съдът намира, че искането е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно и не попада в обхвата на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 1 – 6 ГПК. Въпреки това, настоящият съдебен състав намира, че следва на страната на ответника да се допусне събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел, при режимна довеждане за изясняване на обстоятелства свързани с реалното съкращаване в щата и организационната структура на работодателя, а искането по отношение на другия свидетел следва да бъде оставено без уважение, тъй като в една си част обстоятелствата, чието установяване се иска са неотносими към предмета на правния спор, а в другата си част са не необходими.

Настощият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в цялост трудовата си книжка. Въпреки, че доказателственото искане е направено своевременно, поради което е процесуално допустимо, то същото е не необходимо с оглед разпределената доказателствена тежест.

С оглед направеното възражение от ответника за извършването на съдебно прихващане, съдът намира, че ексцепцията за компенсация е извършена в срок, поради което е процесуална допустима, като следва да бъде приета за съвместно разглеждане.

За да възникне правото на парично обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, следва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1. наличието на валидно възникнало трудово правоотношение; 2. трудовото правоотношение да е прекратено на основание, което изисква да бъде дадено предизвестие и 3. работодателят да не е спазил уговорения в договора или предписания в закона срок на предизвестие.

Ответникът следва да установи, че при наличието на посочените материални предпоставки е заплатил обезщетението, а ищеца следва да установи, че е възстановил заплатеното обезщетение в случай, че претенциите по исковете са основателни.

Спорното материално право по чл. 222, ал. 1 КТ е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на валидно трудово правоотношение; 2) трудовото правоотношение да е прекратено, поради съкращаване в щата; 3) работникът или служителят да е останал без работа, съответно ако е постъпил на работа да установи разликата между получаваното 3 трудово възнаграждение и по-ниския размер на получаването възнаграждение при новия работодател; 4) да е заплатено обезщетението.

Ответникът следва да установи първата, втората и четвъртата материална предпоставка, а ищецът следва да установи третата материална предпоставка, респ. да установи пълно и главно, че е възстановил заплатеното ответника обезщетение.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.12.2022 г. от 09,00 ч. , за която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че 1) са се намирали в трудово правоотношение по силата на трудов договор за длъжността „специалист обучение и развитие“; 2) със заповед, считано от 25.08.2022 г., трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на страната на ответника, чрез разпит на свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства свързани с реалното съкращаване в щата и организационната структура на работодателя, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане в частта з разпит на още един свидетел при режим на довеждане за обстоятелства свързани със задълженията, които била изпълнявала ищцата по проекта по който работела, съответно за възлаганите й цели и че е била единствено служител изпълняващ тези функции.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.

190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в цялост трудовата книжка.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане възражение за прихващане срещу претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, със сумата от 3595,46 лева – представляваща изплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, както и за сумата от 2981,61 лева – представляващи изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.