Решение № 3453 от 06.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15325/2025
- Вид
- Решение № 3453
- Подписан
- 06.07.2026
- Състав
- Павел Тодоров Павлов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3453 гр. Пловдив, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330115325 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецъ т «Ти Би Ай Банк» ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 245, 54 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 74, 94 лева - договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 14.03.2025 г., и сумата 29, 03 лева - мораторна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 23.04.2025 г., които суми – дължими по сключен между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № ******************* г. И Извлечение от счетоводните книги на банката, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3832/08.05.2025 г., издадена по частно гр. дело № 8224/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв.
Ответникът А. К. Й. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът 1 основава претенциите си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3832/08.05.2025 г., издадена по частно гр. дело № 8224/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 245, 54 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 74, 94 лева - договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 14.03.2025 г., и сумата 29, 03 лева - мораторна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 23.04.2025 г., които суми – дължими по сключен между страните в гр. П.
Договор за потребителски кредит № ************************** г. И Извлечение от счетоводните книги на банката, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева .
В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта и ищецът, в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. П. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ***************** г., по който ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 300 лева.
Както признава самият ищец в Молба от 26.02.2026 г. и както се установява от заключението от 08.06.2026 г. на вещото лице по СТЕ С. М., текстът на Договора, разпечатан на хартия, е с размер на шрифта 10, 8 пункта - поради което, предвид направеното от ответника възражение за недействителност на Договора с отговора на исковата молба, и с оглед разпоредбата на чл.10, ал.1 във връзка с чл.11, ал.2 от ЗПК, съдът намира, че действително Договорът, на който ищецът основава претенциите си е сключен в нарушение на императивните изисквания на Закона и се явява недействителен, а оттук – че ответникът не дължи на ищеца сумите по него, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, доколкото ищецът основава претенциите си на недействителен Договор, съдът намира, че ответникът не му дължи сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на пълномощника на ответника адв. Г. М. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело (доколкото нито във Възражението, нито в отговора на исковата молба, нито в допълнително подаваните молба по делото – 2 включително и в Списъка на разноките, ответникът не е претендирал да бъде заплатено на пълномощника му адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.) в размер на 204, 52 евро – като с оглед на фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на така определеното адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от ********************* Н. Г. С. и А. Ч. Д., против А. К. Й., ЕГН **********, от гр. П., бул.
„*********************“ № **, ап.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „****************“ № ***, адв. Г. М., иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 245, 54 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 07.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 74, 94 лева - договорна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 14.03.2025 г., и сумата 29, 03 лева - мораторна лихва за периода от 25.06.2024 г. до 23.04.2025 г., които суми – дължими по сключен между страните в гр. П. Договор за потребителски кредит № **************** г. И Извлечение от счетоводните книги на банката, е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3832/08.05.2025 г., издадена по частно гр. дело № 8224/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХХ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Г. Г. М., със служебен адрес: гр.
П., ул. „**************“ № **, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. за производството по настоящето дело В РАЗМЕР НА 204, 52 евро.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ответника адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд – гр.
Пловдив – ХХ гр. състав частно гр. дело № 8224/2025 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4