Решение № 1670 от 08.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1670 гр. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110214707 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. И., ЕГН ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 7689026, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 05.03.1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

В жалбата са инвокирани множество оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Представени са подробни писмени бележки от гл. юрк. Борислав Страхинов, с приложено пълномощно, който оспорва жалбата и изтъква конкретни аргументи за доказаност на вмененото административно нарушение Отправено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 08.07.2021 г. в 12:46 ч. в гр. София, по бул. „Европа“ 570 срещу магазин „Айко“, с посока на движение от „Околовръстен път“ към гр.

Божурище, при ограничение 50 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В 26, лек автомобил марка „Рено“ с рег. № РК №№№№ АТ се движи със скорост от 75 км/ч, установена след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км/ч. Направена е справка за собственост на заснетото МПС, видно от която собственик е В. И. К.. Нарушението е установено с техническо средство TFR1-M, радар TR-4D № 509 заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. номер на автомобила, за което е изготвен клип № 14501, като същото е било монтирано в служебен автомобил с ДК № СА №№№№ ММ. Отчетено е превишение от 25 км/ч на разрешената скорост за движение в процесния пътен участък.

На 06.04.2023 г. собственикът В. К. декларирала писмено пред органите на ОПП СДВР по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че на посочените 2 време и място превозното средство е било управлявано от жалбоподателя В.

И..

За констатираното нарушение бил издаден оспореният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на въззивника И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200,00 /сто/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП, като същото е реализирано в условията на повторност – в едногодишен срок след влизане в сила на електронен фиш серия К № 2786142, издаден от ОД на МВР Плевен за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

По делото липсват фактически данни за датата и начина на връчване на електронния фиш на привлеченото към отговорност лице, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.

Установява се от изисканата справка от ОПП СДВР, ведно с приложено извлечение от регистъра, че мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, радар T R 4 D № 509 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Посоченото обстоятелство не влияе върху техническата изправност на АТСС, доколкото процесният срок има отношение единствено към новопроизведени или внесени системи за измерване до етап пускане на пазара и/или в действие.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ, обн. в ДВ бр.46 от 07.05.2002 г., в сила от 09.11.2002 г./, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип, а последващата техническа проверка представлява формата за контрол на средствата за измерване, удостоверяваща тяхното съответствие и изправност.

В тази връзка, видно от приобщения по делото протокол от „Полицейска техника“, периодичността на проверките на техническото средство е една година, като последващата такава е извършена на 18.01.2021 г.

Изяснява се от изисканата по делото справка от ОПУ-София, ведно с приложена схема за организация на движението, че в процесния пътния участък е бил монтиран пътен знак B 26, който въвежда ограничение на 3 скоростта 50 км/ч. Същият попада в урбанизираната територия на район „Връбница“ при СО, но се намира след табела Д 12 за край на населено място гр. София. Това от своя страна опровергава оплакванията в жалбата за неяснота относно мястото на извършване на твърдяното нарушение, имайки предвид, че макар контролът от полицейските органи да е осъществен в урбанизираната територия на гр. София, това е сторено след поставената табела Д 12, поради което приложими са правилата за скоростния режим извън населено място.

Видно от приложената по преписката справка от централна база КАТ собственик на МПС е В. И. К., която на 06.04.2023 г. е декларирала писмено пред органите на ОПП СДВР по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, че на посочените време и място превозното средство е било управлявано от жалбоподателя В. И.. Този факт не се отрича от привлеченото към отговорност лице, видно от постъпилите писмени бележки и изричното му волеизявление в проведеното на 19.02.2024 г. о.с.з.

От представения от ОПП-СДВР сертификат става ясно, че полицейският служител Деян Чорбаджиев, експлоатирал АТСС, е преминал обучение за работа с техническото средство.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите съдът използва и изготвените при констатиране на твърдяното нарушение фотоснимки на рег. номер на автомобила, разположението на АТСС и поставения пътен знак В 26, имащи характера на годни веществени доказателствени средства, неоспорени от страните.

Видно от приложеното към жалбата копие на решение № 322 от 16.06.2020 г. по к.н.а.х.д. № 302/2020 г. по описа на Административен съдПлевен електронен фиш серия К № 2786142, издаден от ОД на МВР – Плевен, който според правоохранителните органи обуславя наличието на квалификацията повторност спрямо нарушението, предмет на настоящото производство, е влязъл в законна сила на 16.06.2020 г.

По отношение на останалите писмени доказателства и писмени доказателствени средства съдът намира, че същите са непротиворечиви, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

Възприетата фактическа обстановка се установява от приобщените 4 на етапа на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи - образец на електронен фиш, часови график, протокол за изпозлване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта, снимков материал към нарушението, справка за собственост на процесния автомобил, справка от Български институт по метрология, протоколи от първоначална и последваща проверка на техническото средство и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка от ОПУ-София, ведно с приложение, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш, според легалното определение закрепено в разпоредбата на § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, 5 начините за доброволното й заплащане. Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от министъра на вътрешните работи със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно ЗДвП. При издаването на оспорения електронен фиш е спазена установената форма и същият съдържа всички изискуеми реквизити, като в тази връзка следва да се подчертае, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП , не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на него /в този смисъл вж.

Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, което не е изгубило сила в обсъдената част/.

В разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 1 ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител, а именно нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, както и за него да не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки.

Смисълът, вложен от законодателя в израза: “в отсъствието на контролен орган и на нарушител”, се отнася до действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване на нарушението, който без съмнение в случая винаги изисква присъствие на нарушител - водач на заснетото моторно превозно средство.

По делото е установено по безспорен и несъмнен начин, че процесното нарушение е констатирано с мобилна АТТС, която е била технически изправна, както и че същото е наказуемо единствено с „глоба“.

Съгласно чл. 165, ал. 3 ЗДвП условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В изпълнение на предоставената му пряка законова делегация министърът на вътрешните работи е приел Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и 6 системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. в ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г./, в която детайлно са уредени условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата. Тези императивни изисквания са били спазени стриктно от представителите на ОПП-СДВР. В тази връзка не е било необходимо правоохранителните органи да оповестят предварително мястото на контрол на интернет страницата на МВР или чрез средствата за масово осведомяване, доколкото с ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. това задължение е отпаднало, поради отмяната на разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП. От посочения темпорален момент е отпаднало и изискването за обозначаване на контролирания пътен участък с допълнителен пътен знак Е 24, поради изменението на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП, която разпоредба понастоящем предвижда, че органите на МВР имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане. С това всъщност е преодоляна и забраната по чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България за следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия на гражданите без тяхно знание или въпреки тяхното изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи, доколкото ЗДвП регламентира изключение в очертаната насока, което ограничение на личния им живот е пропорционално на необходимостта от опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Ето защо, следва да се приеме, че Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСК на ВАС , докладчик-съдия Лозан Панов, е изгубило сила в обсъдената част и не следва да се прилага, поради различната нормативна уредба към момента на неговото постановяване.