Решение № 380 от 26.06.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Видин, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20241320100426 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на В. И. В. от гр.Видин,ЕГН ********** ,с която против ТД на НАП-Велико Търново,ЕИК ********* е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК.

Твърди се, че на основание съдебно решение, влязло в сила на 16.03.2016г. по адм.д. №822/2014г. по описа на АС -В.Търново, е издаден ИЛ от 25.03.2016г. за сумата в размер на 1244,76лв. в полза на взискателя Дирекция - Велико Търново „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” НАП - офис/дирекция/ Видин. Разноските на ответника са частно вземане, в размер на 1244,76лв., представляващи присъдено е юрисконсултско възнаграждение по адм.д. №822/2014г. по описа на АС -В.Търново.

Сочи се, че И.Д. № 16/2024г. е образувано с молба от 10.01.2024г. С представените по платежни документи, ищцата твърди, че е заплатила преди образуване на И.Д. № 16/2024г. сумата в размер на 700лв. В останалата част вземането го оспорила с възражение вх.№ 6126/08.07.2022г. по описа на НАП - офис/дирекция/ Видин, като погасено по давност. След направеното възражение не е получила покана за заплащане на остатъка до настоящия момент на Съобщение за образуване на Изпълнително дело. С настоящото Съобщение й е наложен запор върху банковите сметки на ищцата в ПИБ АД, 1

БАНКА ДСК и ИЗИПЕЙ АД.

Изрично заявява, че задължението по ИЛ от 25.03.2016г., издаден по адм.д.№822/2014г. по описа на АС - В.Търново, в остатъчен размер на 544,76лв. към 16.03.2021г. е погасено по давност и възразява, че не го дължи, поради следните съображения:

Горепосоченото задължение е частно държавно вземане съгласно чл.162, ал.4 от ДОПК. На основание чл.163, ал.2 от ДОПК частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания - в ДОПК. Общата давност за частни вземания е петгодишна /чл.110 от ЗЗД/. Ако обаче вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги петгодишна. Чл.114, ал.1 от ЗЗД регламентира като начален момент на давностния срок денят, в който вземането е станало изискуемо. Срокът тече от момента на възникване на задължението, а не от подаването/получаването на поканата.

В настоящия случай вземането е станало изискуемо от влизане в сила на решението - 16.03.2016г. Счита, че с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността не е била прекъсвана. Следователно не е налице прекъсване на давността и е текла давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. При това положение вземането по влязлото в сила решение по административното дело към датата на образуваното 10.01.2024г. на изпълнително дело № 16/2024г. вече е било погасено по давност с изтичането на 5 годишния срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Излага съображения, че задължението е погасено по давност към 16.03.2021г. и не съществува право за взискателя да пристъпи към принудително изпълнение поради настъпилата погасителна давност.

Поддържа, че на 16.03.2021г. е погасено по давност правото на взискателя да иска принудително събиране на сумата срещу нея въз основа на изпълнителния титул по съдебно решение по адм.д.№822/2014г. по описа на АС Велико Търново, поради което твърди, че не дължи сумата от 544,76лв., присъдени разноски по изпълнителен лист, като погасени по давност съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД. Подкрепя твърдяното от нея, като сочи, че изрично е посочено в Решение №141 от 17.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018 г., III г. о., ГК, „Разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото 2 право по смисъла на чл. 117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на материалното право.

Производството по издаване на изпълнителен лист е "друго, различно от исковото производство", то няма характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Молбата по чл.

405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК.

Сочи , че в мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т.1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405 - чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В това производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право.

Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се 3 разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

Твърди, че при съобразяване с даденото задължително нормативно тълкуване за характера на производството по чл. 405 - чл. 408 ГПК, следва да се приеме, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл.117 ЗЗД, именно защото този акт не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на материалното право“.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от 544,76лв., представляващи остатък по изпълнителен лист от 25.03.2016г.

,присъдени разноски на основание изпълнителен титул по съдебно решение по адм.д.№822/2014г. по описа на АС - Велико Търново, като погасени по давност съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочва се, че на длъжника е изпратено уведомително писмо с покана за доброволно изпълнение, след което ищцата е заплатила частично задълженията си.

Длъжникът отново е поканен да плати задължението си, в отговор на което е получено възражение, че задължението е погасено с изтичане на петгодишна давност. Излагат се основанията на ответника, според които считат, че дългът не е погасен по давност, а именно, че длъжникът е прекъснал давността като е платил част от дълга, както и че не е изтекла абсолютната погасителна давност, разписана в чл. 112 от ЗЗД. Сочи се, че с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ е наложен запор на банковата сметка на длъжника и е предприето действие за принудително събиране, с което давността отново е прекъсната.

Претендират се и сторените по делото разноски.

4

Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: няма спор между страните,че въз основа на постановено съдебно решение по адм.д. №822/2014г. по описа на АС -В.Търново,влязло в законна сила на 16.03.2016 г. след обжалване , е издаден изпълнителен лист от

25.03.2016г.срещу ищцата за сумата в размер на 1244,76 лв./разноски за юрисконсултско възнаграждение/ в полза на взискателя Дирекция - Велико Търново „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” при ЦУ на НАП.

Не е спорно между страните ,че във връзка с издадения на 25.03.2016 г. изпълнителен лист от АС-Велико Търново,на 10.01.2024 . е образувано изпълнително дело №20248980400016 по описа на ЧСИ,рег.№ 898,с район на действие ОС-Видин за сумата от 544.76 лв.,както и че в останалата част до пълният размер задължението е погасено.

По делото е приложено посоченото по-горе изпълнително дело.

При горната фактическа обстановка Съдът приема за установено от правна страна следното:

Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е погасено по давност.

Искът с правно основание чл. 439 ал.1 ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на решението по отношение на вземането,визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

При така очертания предмет на делото страните по него са съответно длъжник и взискател по изпълнителното такова . Длъжника се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание-изтекла погасителна давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство. Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищцата и допустимостта на иска.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два 5 елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск.

В конкретния случай Съдът приема,че вземането на ответника по отношение на ищцата е погасено по давност,по следните съображения: по изпълнително дело №20248980400016 по описа на ЧСИ,рег.№ 898,с район на действие ОС-Видин е наложен запор върху банковите сметки и вземанията на ищцата за сумата от 544.76 лв.,присъдени разноски в полза на ТД на НАП Велико Търново,както и за сумата от 179.38 лв.-такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.

Претендираното от НАП вземане в размер на 544,76лв е частно държавно вземане по смисъла на съгласно чл.162, ал.4 от ДОПК. На основание чл.163, ал.2 от ДОПК частните държавни и общински вземания се събират по общия ред. Давността за частните вземания се урежда в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а за публичните вземания - в ДОПК.

Общата давност за частни вземания е петгодишна /чл.110 от ЗЗД/.

Съгласно чл.117 ал.2 ГПК ако вземането е установено със съдебно решение,както е в случая , срокът на новата давност е винаги петгодишна.

Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД началният момент на давностния срок е денят, в който вземането е станало изискуемо.

В настоящия случай процесното вземането е станало изискуемо на 16.03.2016 г.-датата на влизане в сила на решението по адм.д. №822/2014г. по описа на АС -В.Търново.