Присъда № 2 от 13.01.2025, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към Присъда № 2 от 13.01.2025г. по НОХД № 311 за 2024г. по описа на ЕРС :

Наказателното от общ характер производството е образувано против С.Ч. /S.C./, роден на *** г. в гр. ***, Р Турция, турски гражданин, с персонален номер ***, по обвинение в престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК за това, че на 10.12.2023 г., около 02.56 часа, на ГКПП Лесово на трасе вход за товарни автомобили с посока на движение от Република Турция към Република България, управлявал моторно превозно средство - товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH 540“ с рег. № *** и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.49 на хиляда, установена по надлежния ред с физикохимическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта - Протокол № ***. на сектор HTЛ при ОДМВР-Ямбол.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Ямбол поддържа изцяло повдигнатото обвинение. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени при условията на чл. 54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК да се отложи от ефективно изтърпяване за изпитателен срок от три години, глоба в размер на 200.00 лева, както и на основание чл.

343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година, а на основание чл. 343б, ал.5 от НК съдът да осъди подсъдимият да заплати и равностойността на управляваната от него товарна композиция – 229 750.00 лева.

Подсъдимият С.Ч. е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК, чрез служебният му защитник адв. С., каквото изрично искане е направил той в хода на ДП. Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимият и с участието на назначеният му служебен защитник – адв.Р. С. от АК Ямбол.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимият - адв. С. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява соченото в обвинителния акт С.Ч. да е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Желае се съдът да признае подсъдимият за виновен и му наложи наказание в минимално предвиденият от закона размер, предвид чистото му съдебно минало, самопризнанията му, изразеното съжаление за стореното и съдействието му за разкриване на обективната истина по делото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Ч. е турски гражданин и живее в родината си.

Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство и работел като водач на товарен автомобил.

На 10.12.2023 година, около 02.56 часа С.Ч. предприел управление на състав от ППС влекач марка „Волво“, модел „FH 540“ с рег. № *** и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. № *** и преминаване от Република Турция към България на трасе вход за товарни автомобили на ГКПП-Лесово. По същото време на посоченото трасе на ГКПП Лесово на работа бил св.Г.К. - ст.полицай към РДГП Елхово. При преминаване през посочения входен граничен пункт, водач на друг товарен автомобили обърнал внимание на св. К., че негов колега - водач на товарен автомобил е употребил алкохол, като посочил и номера на управляваното от този водач МПС. Св. Г. К. предприел нужните действия и установил приближаващия към пункта товарен автомобил, в който водачът пътувал сам.

Приближил се до камиона и при извършената проверка на кабината му за наличие на укрити лица, установил, че водачът мирише на алкохол. Свидетелят попитал няколкократно на турски език водача на МПС – подс. С.Ч. дали е употребил алкохол, на което той отговорил отрицателно. След това св. К. отбил товарната композиция встрани, за да не пречи на движението, водачът му бил свален извън кабината на МПС и поставен под непрекъснат 1 надзор с оглед да не употребява алкохол докато не е в движение и е отбит, и подал сигнал в сектор „ПП“ при РУ-Елхово към ОД на МВР- Ямбол, с оглед извършване на проверка на подсъдимия като водач на МПС за употреба на алкохол.

За изпробване на водача на товарния автомобил на ГКПП - Лесово бил изпратен св.

Х.М. - мл. автоконтрольор при РУ-Елхово. С помощта на лице, владеещо български и турски език, което извършвало двустранен превод от двата езика, св. Х.М. се убедил в самоличността на посоченият му водач на товарната композиция - подс. С.Ч. /S.C./ и го изпробвал за употреба на алкохол с техническо средство за измерване „Алкотест Дрегер 7510“ с № IRPM - 0846, което отчело наличие на алкохол с концентрация над 1.2 на хиляда, а именно 1.34 на хиляда в издишания въздух. Резултатът от пробата бил предявен на подсъдимия, същият го възприел и посочил, че е пил няколко били. На С.Ч. в 04.00 ч. на 10.12.23г. бил издаден и връчен талон за изследване с № 0012367 и той бил съпроводен до ФСМП - Елхово за извършване на медицинско изследване. Там С.Ч. дал кръвна проба, което било отбелязано в протокола за медицинско изследване, съставен от м.ф. Д.А..

На подсъдимият С.Ч. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AД, № 345996/10.12.2023 г. за допуснато от него нарушение по чл.5, ал.3, т.

1 от ЗДвП за това, че управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол. Така съставеният АУАН бил преведен от български на турски език от М.М., което е отразено в акта. Със съставяне на АУАН било иззето свидетелството за правоуправление на С. СУМПС № ***, издадено в Р Турция.

Със ЗППАМ № 23-0261-000172 от 10.12.2023 год., издадена от Х.М. – мл. автоконтрольор в РУ Елхово към ОДМВР Ямбол, на С.Ч. била наложена ПАМ по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

При извършено изследване на кръвта, иззета от С.Ч., отразено в Протокол № 383 от 12.12.2023 година на експерт в НТЛ при ОДМВР - Ямбол за извършена физикохимическа експертиза за алкохол на проба кръв, се установило, че в кръвта, иззета от подсъдимият, е налице концентрация на етилов алкохол 1.49 на хиляда. Заключението на в.л. М.Л., изготвено в хода на ДП се поддържа изцяло от нея в хода на съдебното производство, не е оспорено от страните и се възприема от съда изцяло като безпристрастно и обективно изготвено.

В хода на досъдебното производство е назначена оценителна автотехническа експертиза, възложена на вещото лице – доц. д-р инж. С.К.С., заключението по която се поддържа от в.лице Станчев в хода на съдебното следствие, а като обективно, обосновано и неоспорено от страните се възприема изцяло и от съда. От това заключение е видно, че средната пазарна стойност на управляваната от подсъдимия композиция, съобразена с годината на производство и котировката на подобни марки и модели на автомобилния пазар, се определя като сума от пазарните стойности на товарния автомобил – влекач марка „Волво“, модел „FH 540“ и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ и същата към датата на деянието – 10.12.2023г. е общо 229750.00 лв., като средната пазарна стойност на управляваното от подс. С.Ч. МПС - товарен автомобил марка „Волво“, модел „FH 540“ с рег.

№ *** към датата на извършване на деянието е била 171000.00 лева, а средната пазарна стойност на прикаченото към него полуремарке марка „Тирсан“ е 58750.00 лева. В заключението си експертът е посочил, че същото е изготвено на базата на наличната документация по ДП, като не е извършван оглед на товарната композиция.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимият С.Ч. е видно, че същият не е осъждан.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият С.Ч. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.343 б, 2 ал.1 от НК, като на 10.12.2023г., около 02.56 часа на ГКПП - Лесово, общ. Елхово, на трасе вход за товарни автомобили с посока от Република Турция към Република България, управлявал МПС - товарна композиция, състояща се от влекач марка „Волво“, модел „FH 540“ с рег. № *** и прикачено полуремарке марка „Тирсан“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.49 на хиляда, установена по надлежния ред с физикохимическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта Протокол № ***. на сектор HTЛ при ОДМВР-Ямбол.

Това обвинение се доказа изцяло от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от показанията на свидетелите Г.К. и Х.М., дадени пред съда и от обясненията на самия С.Ч., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК. Безспорно се установи, че подс. С.Ч. е управлявал на 10.12.2023г. около 02.56 часа в района на ГКПП Лесово моторно превозно средство след употреба на алкохол, със съдържание на алкохол в кръвта си над 1.2 промила, а именно – 1.49 на хиляда. Авторството на деянието се установява по категоричен начин от показанията на двамата свидетели Г.К. и Х.М., първият от които е видял как именно С.Ч. управлява състава от ППС в района на ГКПП Лесово при подхода му към входа от Р Турция към Р България за товарни автомобили, а вторият е извършил проверката на водача с техническо средство за употреба на алкохол непосредствено след спирането на товарната композиция на ГКПП Лесово, както и от приетите по делото писмени доказателства. Подсъдимият е предприел действия по управление на МПС след като е бил употребил алкохол, като сам признава че е употребил няколко бири преди да предприеме управление на МПС.

Съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия е установено по надлежен начин – по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, като след извършената проверка с техническо средство на подсъдимия, на последният е бил издаден талон за медицинско изследване и същият е дал кръвна проба за физикохимическо изследване и последното е показало наличие на алкохол в кръвта - 1.49 на хиляда, видно от приложеният по делото Протокол № 383/12.12.2023 г. за изготвена физикохимическа експертиза от експерт в НТЛ при ОД на МВР Ямбол.

От субективна страна - деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, същият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние. Установената фактическа власт върху автомобила и привеждането му в движение след употребата на алкохол сами по себе си обективират в достатъчна степен умисъла на подсъдимия. Анализът на действията на подсъдимия сочат за наличието на представи у същия за факта, че управлява моторно превозно средство – състав от ППС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда. Видно от обясненията на самия С.Ч., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебното производство, подсъдимият признава, че е употребил алкохол преди да предприеме управлението на МПС на 10.12.23г. С оглед на изложеното, съдът обосновава извод, че у подсъдимият съзнаването за общественоопасния характер на деянието обхваща всички обективни признаци от престъпния състав.

Причините за извършване на деянието съдът намира в незачитането от страна на подсъдимия на установените в страната ни правила за движение по пътищата и неоценяване обществената опасност от управление на МПС след употреба на алкохол.

По вида и размера на наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия съдът съобрази следното: За извършеното от подсъдимият престъпно деяние към момента на извършването му са предвидени кумулативни наказания лишаване от свобода от една до три години и глоба от 200.00 до 1000.00 лева. Като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която е значителна, а като смекчаващи обстоятелства се прецениха добросъвестното поведение на подсъдимия в хода на проверката и в хода на наказателното производство, спомогнало за 3 изясняване на обективната истина по делото, неговата възраст и социален статус. Предвид изложеното съдът прие, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства – изброени по-горе, но същите не са нито многобройни, нито изключителни, за да се приеме, че и найлекото, предвидено в закона наказание се оказва в случая несъразмерно тежко, поради което на подсъдимия следва да се определи наказание при условията на чл.54 от НК. Ето защо съдът наложи на С.Ч. наказания в предвидения минимален размер, а именно - една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 200.00 лева. За да отложи изпълнението на наказанието съдът прецени, че са налице материалноправните предпоставки на цитираната по-горе норма - подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание.