Определение № 22557 от 18.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22557 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Частно гражданско дело № 20231110168466 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от заявителя за изменение на Определение № 15743/24.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 68466/2023г. по описа на СРС, в частта относно разноските.

В срока за отговор, насрещната страна по молбата изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като взе предвид подадените молби и материалите по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на определението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което са процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна, поради следните съображения:

По заповедното дело към възражението по чл. 414 ГПК е приложен: Договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. В. П. и С. Х. с възнаграждение по реда на чл.38, ал.1. т.3 ЗАдв., както и списък от адв. П. с претендирано възнаграждение в размер на 360 лв с ДДС. С Определение № 15743/24.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 68466/2023г. по описа на СРС, в полза на адв. П. са били присъдени 184,07 евро/ 360 лв. с ДДС в заповедното производство.

Съдът намира за относима посочената съдебна практика – Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК и Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК. Съгласно тази практика чл. 7, ал. 7 Наредба МРАВ е неприложим при определяне на възнаграждението на адвокат, представляващ длъжника, отправящ възражението по чл. 414 от ГПК. Съображенията на съда за това са, че на първо място чл. 7, ал. 7 НМРАВ урежда едностранни по своя характер производства – заповедно, обезпечително и производство по издаване на ИЛ. В случая заповедното производство е приключило с издаване на заповед за изпълнение, като възражението по чл.

414 ГПК води единствено до започване на друго по вид производство, а именно исково производство по иск по чл. 422 ГПК. На следващо място подаването на възражение по чл.

414 ГПК не налага обосновка и запознаване с делото, като чисто формалното депозиране на бланкетно възражение също води до необходимост от предявяване на иска по чл. 422 ГПК.

На последно място касационната инстанция е счела, че при заплащане на възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и защита в исковото производство по последващо предявен иск по чл. 422 ГПК ще се осъществи неоснователно двойно плащане.

Обстоятелството, че производство по чл.422 от ГПК не е проведено след това не влияе на 1 изводите, посочени по-горе относно начина и обстоятелствата, които се съобразяват от съда при изчисляване на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че минималното дължимо възнаграждение за заповедното производство следва да се определи по реда на чл. 6, ал. 1, т. 5 НМРАВ, а именно същото да е в размер на 25,56 евро /50 лв., като присъденото възнаграждение за заповедното производство по настоящото дело следва да бъде в този размер.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 15743/24.04.2026г. постановено по ч.гр.д. № 68466/2023г. по описа на СРС, в частта относно разноските, като:

ОСЪЖДА Софийска вода АД с ЕИК 130175000, да заплати на адв. В. П. при САК с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв., сумата от 25,56 евро с ДДС, адвокатско възнаграждение по производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2