Определение № 44 от 09.01.2026, Районен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. гр. Хасково, 09.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Частно гражданско дело № 20255640101559 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.1 от ГПК.

Образувано е по повод постъпила Молба вх. рег. № **** от пълномощника на заявителя „Софийска вода“ АД, с която се иска изменение на постановеното по делото Определение №2258/30.09.2025г., в частта на присъдените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, като се намали същото до справедлив размер, определен от съда. В молбата се излагат доводи, че така присъденото с горецитираното определение адвокатско възнаграждение не е съобразено с Решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., съгласно което съдът не е обвързан от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. —ДВ, бр. 14 от 2025г.) и при липса на оправдан интерес следва да не я прилага, както и с конкретната фактическа и правна сложност на настоящото производство. Твърди се, че константно и последователно е прието в съдебната практика, че възнаграждението на процесуалния представител на длъжника в заповедното производство е сред неуредените в Наредба № 1 случаи, както и това, че целта на заповедното производство е единствено да провери дали едно вземане е спорно или безспорно и именно поради тази причина длъжникът бил освободен от задължението си да мотивира възраженията си, а подаването на такова се извършвало в бланка по образец.

Ето защо, по естеството си заповедното производство било такова с ниска фактическа и правна сложност и прилагането на размер на адвокатско възнаграждение, определен по правилата на Наредба №1 не отговаряло на легитимна цел и съдът не бил обвързан с установените от Висшия адвокатски съвет минимални стойности на адвокатските възнаграждения, а следвало да определи адвокатското възнаграждение по своя преценка, съобразно вида на спора, вида и количеството на действително извършена работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото.

Молбата е изпратена на насрещната страна за отговор.

1

С отговор вх. рег. № ****г., пълномощникът на длъжника- адв. Л. Г., моли да бъде оставено без уважение така направеното искане за изменение на определението в частта на присъдените разноски чрез тяхното намаляване.

Изтъква доводи в насока, че така присъдената сума касае реално направени от доверителя му разноски и същите са адекватни на фактическата и правна сложност на делото, които от своя страна произтичали от системно подавани срещу длъжника от заявителя „Софийска вода“ АД заявления за подобни суми и времеви интервали, по които били образувани 5 съдебни дела, както и от необходимостта на адвоката да се запознае с всички досегашни дела срещу клиента му с цел проследяването им. Счита, че молбата за изменение на определението следва да бъде оставена без уважение и да му бъде издаден изпълнителен лист за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, за което представя вносна бележка за платена ДТ.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор на молбата и от длъжника Ф. В. В.. Същият оспорва молбата и излага идентични с тези на процесуалния си представител доводи за нейната неоснователност. Моли да бъде оставена без уважение и да не бъде променян размера на разноските, присъдени с Определение №2258/30.09.2025г. С оглед указанията на съда, дадени с това определение, посочва банкова сметка, по която да му бъдат преведени присъдените разноски.

Съдът намира така депозираната молба за изменение на Определение №2258/30.09.2025г., в частта за разноските за допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна, по следните съображения :

Настоящото производство по ч. гр. д. № 1559/2025г. е образувано въз основа на заявление, подадено от „Софийска вода“ АД срещу длъжника Ф.

В. В., по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 674 от 16.06.2025г. В срок от длъжника е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, с което е оспорил дължимостта на претендираните суми и е направил искане за присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар. Към възражението е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е удостоверено, че е заплатена сумата от 400 лева договорно възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК и процесуално представителство в заповедното производство.

Във връзка с постъпилото възражение по чл.414 ГПК от длъжника, с разпореждане от 25.07.2025г. на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок от получаване на съобщението, като му е указано, че ако не представи доказателства че е предявил иска си в указания срок, издадената по делото заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Тъй като заявителят не е предявил иск за установяване съществуването на вземането си в указания едномесечен срок, с Определение № 2258/30.09.2025г. издадената заповед за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК. Приемайки, че с оглед изхода на производството длъжникът има право на разноски, с определението си заповедният е осъдил заявителя „Софийска вода“ АД да 2 заплати на длъжника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Видно от данните по делото, съдът е присъдил разноски на длъжника в хипотезата на обезсилване на издадената в настоящото производство заповед за изпълнение, в която хипотеза по-нататъшно исково производство за установяване на вземането не може да се развие, поради което сторените от длъжника разноски, подлежат на присъждане от съда в заповедното производство. В тази хипотеза право на разноски има единствено длъжникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като заявителят се е отказал от предприемането на по-нататъшни процесуални действия по установяване на своето вземане, като по този въпрос липсва спор между страните.

Спорният въпрос касае размера на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника в настоящото производство, по отношение на което заявителят възразява за прекомерност с постъпилата молба по чл. 248 ГПК и претендира неговото намаляване. Наведеното от заявителя оспорване, че разноските са прекомерни, съдът намира за основателно.

В случая договореното и платено адвокатско възнаграждение между длъжника и неговия пълномощник е в размер на 400 лв., който размер не съответства нито на фактическата и правна сложност на делото, нито на извършената от пълномощника адвокатска работа, доколкото не се сочат никакви доказателства за изложените в отговора твърдения по отношение на последното обстоятелство. Така договореното възнаграждение съдът счита, че не кореспондира и на постановките на практиката на СЕС, цитирана в молбата по чл.248 ГПК.

Касае се за едностранно производство, каквото е заповедното и видно от материалите по делото, единствената извършена от пълномощника на длъжника работа по това дело е подаването на възражение по чл.414 от ГПК, без извършването на каквито и да било други процесуални действия по представителство по делото. Следва да се има предвид, че за възражението по чл.414 от ГПК е налице утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, образец и не е необходимо мотивирането му. Освен това, според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, т.е. длъжникът е максимално улеснен при подаване на такова възражение. Така, наличието на образец и липсата на задължение за мотивиране на възражението по чл. 414 от ГПК изначално облекчава усилията за защита на длъжника в заповедното производство и свързаните с това процесуални действия, за извършването на които е ангажирана адвокатска защита. В случая при определянето на възнаграждението за адвокатската работа следва да се вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се има предвид обстоятелството, че извършената от адвоката работа не е свързана с процесуално представителство. Видно от материалите по делото, не е налице 3 голям обем от документи, които да е необходимо да бъдат проучени, а както бе отбелязано, извършените в заповедното производство действия от процесуалния представител на длъжника, се изчерпват единствено с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Следва да се отбележи, че Наредба № 1/2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа /Загл. изм. ДВ бр.14 от 2025г./ не предвижда ред за определяне размера на адвокатското възнаграждение на длъжник в заповедно производство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, за разлика от възнаграждението, дължимо на заявителя по чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от същата наредба. Ето защо, съдът счита, че възнаграждението на процесуалния представител на длъжника следва да се определи съгласно §1, вр. чл.6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа, в редакцията й действаща към настоящия момент, в каквато насока е и практиката на ОС-Хасково /Напр. Определение №195 от 26.02.2025г. по в.ч.гр.д. №151/2025г./, поради което адвокатското възнаграждение заплатено от длъжника в заповедното производство в размер на 400 лева, се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано. В правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. Размерът на възнаграждението следва да се определи и като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА размерът му да бъде справедлив и обоснован. В тази връзка имайки предвид обстоятелствата по делото и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С- 438/22/ съдът намира, че е налице основание да бъде определен по-нисък размер на договореното и платено адвокатско възнаграждение от длъжника в заповедното производство, а именно - такъв в размер на 200 лева, който размер съдът намира за справедлив и разумен във връзка с подлежащите на възстановяване разноски. Този размер съдът намира, че съответства на предмета на производството, материалния интерес, труда, който е положен от пълномощника на страната за защитата на съответното право, както и на фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице основания за изменение на Определение №2258/30.09.2025г в частта на разноските, като бъдат присъдени такива на длъжника в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение, вместо първоначално присъдените с определението такива в размер на 400 лева.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

И З М Е Н Я Определение №2258/30.09.2025г., постановено по настоящото ч. гр. д. №1559/2025г. по описа на Районен съд-Хасково в частта за разноските, като вместо посоченото в него: ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, Бизнес център Интерпред, бул.“Цар Борис III” №159, ет.2 и 3, 4 представляван от изпълнителния директор В. Б. Т., да заплати на Ф. В. В. с ЕГН:********** с постоянен адрес с.****, и настоящ адрес гр.****, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Красно село“, Бизнес център Интерпред, бул.“Цар Борис III” №159, ет.2 и 3, представляван от изпълнителния директор В. Б. Т., да заплати на Ф. В. В. с ЕГН:********** с постоянен адрес с.****, и настоящ адрес гр.****, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. /102,26евро/.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.