Решение № 260362 от 22.04.2021, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. Русе, 22.04.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА при секретаря

ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и с участие на прокурора изслуша докладваното от съдията гр.дело №3429 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

Искът е с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, съединен с иск по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищцата Г.С.В. твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ - Русе под №48, том 9, дело 1645, вх. рег. №3750/15.03.2015г. е придобила собствеността на ½ ид.ч. от поземлен имот №160004 в землището на с. Мечка, община Иваново, обл. Русе, целият с площ 2.000 дка, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, в местността “Павлов бостан”, при граници и съседи: имоти №№ 160005, 000176, 160003 и 160010. Предишният собственик на имота П В Р (неин дарител) и А Т К са получили в общ дял описания недвижим имот и са станали негови съсобственици, съгласно договор за доброволна делба. Като собственик на ½ ид.ч. от описания имот е извършвала всички присъщи действия, придобиването и упражняването на правото на собственост е заявила по надлежния ред пред общинската администрация с. Иваново и пред Общинска служба по земеделие – с. Иваново. За имот №160004 и за съседния имот 160003, който е нейна собственост на основание покупко-продажба, на 19.12.2013г. е сключила Договор за наем на земеделска земя с наемателя “Бодуров и синове” ООД, ЕИК *********, за срок от три години и дружеството ги е заявявало за ползване, подавало е заявления по схеми и мерки за подпомагане. На 14.11.2013г. е подала заявление за трасиране на имот №160004, извършено на 18.12.2013г., във връзка с което от Кметството на с. Мечка била сформирана комисия и били поставени четири бетонни кола, съставен е Констативен протокол от 18.12.2013г. Ответникът оспорва правото й на собственост върху имота и премахнал трасировъчните елементи. Обжалвала действията му пред Районна прокуратура – Русе, но същата е отказала да образува наказателно производство. Последвали поредица от обжалвания, като последният отказ за образуване на наказателно производство е бил потвърден с Постановление от 17.10.2016г. на ВКП. Твърди, че с предприетите от нея действия непрекъснато във времето е отблъсквала владението от страна ответника Н.Р.К.. Същият се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност за целия имот №160004 с площ 2.000 дка. Втората ответницата М.Т.К. е негова съпруга.

Двамата ответници не са придобили правото на собственост чрез изтекла 10-годишна придобивна давност - не са налице предпоставки по чл.79, ал.1 ЗС.

Моли да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот №160004 в землището на с. Мечка, община Иваново, обл. Русе, целият с площ 2.000 дка, начин на трайно ползване – нива, четвърта категория на земята при неполивни условия, в местността “Павлов бостан”, при граници и съседи: имоти №№ 160005, 000176, 160003 и 160010, както и съдът да отмени констативен нотариален акт за собственост на описания недвижим имот за правата над ½ ид.ч., вписан в СВ гр. Русе под №66, том 43, дело №8886/2018г., рег. №17289/28.12.2018г. Претендира за разноски по делото.

Ответниците

Н.Р.К. и М.Т.К. чрез процесуалния си представител заявяват, че искът по чл.124, ал.1 ГПК е неоснователен. Описаният в исковата молба имот се намира в терен, който преди възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е представлявал “ясаци”.

Ответникът Н.К. е имал ясак в тази част от местността “Павлов бостан”, който е бил отграничен от останалите ясаци от всички страни с каменна ограда, по наследство. Наследодателите му, както и той самият са го ползвали и обработвали, както при наличието на ТКЗС, така и след реституирането на земеделската земя в производството по ЗСПЗЗ, в същите граници го владее и обработва и понастоящем, несмущавано от когото и да било. Подал е заявление за възстановяване на имота в стари реални граници, но в решението на ПК е допусната грешка, като вместо да бъде възстановена собствеността върху процесния имот, е посочено, че се възстановява собствеността върху имот 160005, собственост на негов братовчед. Независимо от това, от 1997г. до сега имотът е бил в негово владение, бил е обработван и владян от дядо му и баща му. Ищцата за пръв път е предявила претенции за собственост относно спорния имот във връзка с трасирането на имота, а впоследствие сигнализирала прокуратурата за евентуално самоуправство от негова страна. Счита грешката в решението на ПК за несъществено и дори да се установи, че поради това имотът не му е бил възстановен, то ползвайки и обработвайки го несмущаващо, го е придобил по давност преди каквито и да било претенции от страна на ищцата или на нейния праводател. Моли искът да се отхвърли с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. документите в приложената кафява папка, разпитани са свидетели и е назначена техническа експертиза, чието заключение и допълнително такова са приложени в писмен вид.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Ищцата се легитимира като собственик на описания в исковата молба недвижим имот с нотариален акт за дарение на недвижим имот №15/14.03.2013г., том ІV, рег. №1788, дело №240/2013г. на русенския нотариус Адриана Филчева, вписан в Служба по вписванията гр. Русе с вх. рег. №3750/15.03.2013г., акт №48, том 9, дело №1645/2013г. От същия е видно, че П В Р й дарява ½ ид.ч. от следния недвижим имот: земеделска земя (нива), цялата с площ 2.000 дка, намираща се в землището на с. Мечка, община Иваново, област Русе, ЕКАТТЕ 47977, местността “Павлов бостан”, четвърта категория, представляваща имот №160004 по картата на възстановената собственост, при граници имот №160005, имот №000176, имот № 160003, имот №160010.

Правният си интерес от предявяване на установителния иск за собственост ищцата доказва с нотариален акт №183/27.12.2018г., том 3, рег. №4700, дело №462/2018г. на русенския нотариус Румяна Лечева, с който ответникът Н.Р.К. е признат за собственик по давност на същата земеделска земя (имот №160004) – ПИ с идентификатор ***, съгласно скица на поземлен имот №15-1133045-0412.2020г. (л.112).

От заключението на техническата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице инж. Г.И.Ф. в съдебно заседание на 21.01.2021г., се установява, че имот №160004 по стар регулационен план от 1932г., за който няма данни да е приложен, е част от имот №327, кв. 46, чиято площ е 3307 кв.м. В приложения на л.119 Разписен списък имот №327 е записан на Р К.Р., наследодател на ответника Н.Р.К. (Удостоверение за наследници №191/10.07.1995г. – вж. кафява папка), без записан акт за собственост. От същия разписен списък се установява, че Р П, който е наследодател на праводателя на ищцата, е бил собственик на имот №328. Границите на имот пл. №328 на Р П са заключени между цифрите 1, 2, 21 и 20. От допълнителното заключение на техническата експертиза (л.122а) и от комбинираната скица на вещото лице се установява, че между границите на имот №328 и на възстановения на наследниците на Р П имот №160004 няма съвпадение, няма съвпадение между възстановения по ЗСПЗЗ имот и имота, притежаван от Р П преди образуването на ТКЗС, съгласно данните от кадастралния план от 1932г. Съгласно Протокол от 20.11.1945г. по ЧГД №507/1945г. на Русенския околийски съд (л.85) братята Р и И Р получават в съсобственост с равни права нива от 3.9 дка в същото землище, но през 1991г. при влизане в сила на ЗСПЗЗ съсобственият имот №327 е извън регулация. При възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ същият имот е разделен на две части и са образувани два нови имота: 160005 и 160006. С решение №34М/04.12.1995г. на Поземлената комисия с. Иваново на Н.Р.К. е възстановено правото на собственост върху нива от 1.780 дка, четвърта категория, местност “Павлов бостан”, имот по картата на землището, а имот 160006 е възстановен на В И К.. Възстановените имоти №№160005 и 160006, както и процесният имот се намират в масив 160, чиито граници не са идентични с тези на имотите по плана от 1932г., нито с отредените за тях парцели. След справка в Общинската служба “Земеделие” с. Иваново вещото лице е констатирало, че имотите на бившите собственици са възстановени, без да са спазени точните им места по кадастралния план от 1932г., а са възстановени на принципа на план за земеразделяне. Към момента на възстановяването на земята не е имало спор за собственост между отделните собственици. Проблемът е възникнал след придобиване от ищцата на ½ ид.ч. от поземлен имот 160004 и трасирането му на терена, при което се е установило, че ответникът Н.Р. го обработва. След постъпило искане до ОСЗ с. Иваново за преработка на влезлият в сила план за земеразделяне на масив 160 по чл.26 ППЗСПЗЗ МЗХ, Дирекция “Поземлени отношения и комасации” е отговорила на Н.Р. с писмо от 18.02.2015г. (л.78), че при съгласие на всички собственици на масив 160 помежду си и за тяхна сметка следва да поръчат кадастрално заснемане на имотите според границите, които те считат за действителни и със заявление пак от тяхно име с нотариална заверка на подписите им да поискат отразяване на кадастралното заснемане по реда на Наредба №49 за поддържане на КВС. Поради несъгласие на всички собственици в масив 160 не е извършвано кадастрално заснемане на същия. По приложената към заключението комбинирана скица ясакът – имот №160004 по КВС на с. Мечка (сега ПИ с идентификатор ***), е заключен между числата 11, 12, 13 и 14 и попада върху имот пл. №327, изобразен със зелен цвят и заключен между цифрите 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Имот 160004 е съседен на възстановения на Н.Р.К. ***. Към момента Н.Р.К. владее (обработва) поземлени имоти 160003 и 160004, последният от които е предмет на констативния нотариален акт от 27.12.2018г.

Съгласно чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ (изм.

ДВ., бр.45/16.05.1995г.), Общинската поземлена комисия се произнася с решение за възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.

От приложената пълна история на имот

№160004 към 23.04.2019г. се установява, че Решение №34М от 04.12.1995г. за възстановяване право на собственост в стари реални граници на ОСЗГ с. Иваново на Р Д П е станало по реда на чл.14, ал.1 т.1 ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ).

От приложеното в преписка №50160 за възстановяване на земеделските земи на Н.Р.К. (кафява папка) Решение №34М от 04.12.1995г. за възстановяване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.780 дка – имот №160005, също се вижда, че решението е издадено по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.

Като съобрази заключението на експертизата, че имотите на бившите собственици не са възстановени в стари реални граници, а са възстановени в нови реални граници с план за земеразделяне, съгласно чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ, съдът намира, че решенията на ПК с. Иваново, като административен акт, противоречат на разпоредбите на ЗСПЗЗ за възстановяване на земеделската собственост при посочените в закона условия, поради което гражданският съд не е обвързан с тези решения. При спор за собственост на земеделски имот съдът по реда на косвения съдебен контрол зачита само валидното – съобразено със закона, възстановяване на собствеността.

По изложените съображения и с оглед установеното от фактическа страна и от заключението на експертизата, че ответникът владее (обработва) имот, заключен между цифрите 22, 2, 23 и 24 от комбинираната скица на вещото лице, както и че същият не попада в границите на имот №328 по плана за земеразделяне от 1932г. на Р П, заключен между цифрите 1, 2, 21 и 20, притежаван от него преди образуваното на ТКЗС, съдът счита, че искът по чл.124, ал.1 ГПК за установяване право на собственост на ищцата върху имот №160004 е неоснователен и следва да се отхвърли.