Решение № 202 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501906 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба подадена от Г. С. М. чрез адв. Р. Станчев, против Решение № 161/14.09.2023г. по гр. дело № 41/2023г. по описа на РС гр.Айтос с което съдът е възстановил по предявените от С. С. С., ЕГН: **********, и М. С. С., ЕГН: **********, съд. адрес: гр.Карнобат, ул."Г.Димитров" № 6, чрез адв.С.Савова, против Г. С. М., ЕГН **********, съд. адрес: гр.Бургас, ул.“Хан Крум“ № 38, чрез адв. Р.Станчев, искове с правно основание чл.30, ал.1 ЗН, запазената част на С. С.

С. и на М. С. С. от наследството на баща им С. С. М., ЕГН **********, поч. на *** г., като намалил дарението на 5/8 ид.ч. от двуетажна масивна жилищнa сграда, находяща се в *** и навес, построени на основание отстъпено право на строеж върху УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.Айтос, с площ от 245 кв.м., ведно с 5/8 ид.ч. от правото на строеж върху горепосочения УПИ извършено от С. С. М. на Г. С. М., ЕГН **********, с НА № 107/26.11.2002г. на нотариус Б.Демирев, с размера на запазените части на С. С. С. и М. С.

С., а именно – от по 25/192 ид. ч. за всеки от ищците.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като счита същото на първо място за недопустимо тъй като ответницата – Г. С. М. не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск и на следващо място излага оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение,за неправилно. Моли БОС да обезсили постановеното решение или да отмени същото и да отхвърли исковата претенция. Сочи във в.жалба че по делото са събрани доказателства, че ищците и ответницата са наследници на С. М. и ищците са получили от баща си по 2000лв. като равностойност на техните дялове от наследството, а на ответницата наследодателя е прехвърли своите 5/8 ид.ч. от процесния имот след като 1 същата е поела грижите за него и затова, че ще поеми грижите и за в бъдеще време. В тази връзка сочи, че запазена част на ищците не е нарушена. На следващо място, сочи, че съдът е следвало да определи масата по чл.31 от ЗН и стойността на запазените и разполагаемите части и само ако е накърнена запазената част да прецени налице ли са условията на закона надарения да запази имота и да заплати на наследниците със запазена част нейната равностойност по цени по време на намаляването. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на в.жалба, в който С. С. и М. С. чрез адв. С.Савова оспорват жалбата, като неоснователна и недоказана, и сочат че решението на Районен съд Айтос е правилно и обосновано. Считат, че от събраните доказателства не се е установило, че ищците са получили по 2000лв. и че правилно е намалено дарението, тъй като когато е извършено разпореждане с единствено имущество , не се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН и намаляването се извършва в дробна част равна на запазената част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършена проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

С оглед твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството и по чл.37 от ЗН.Ищците - С. С. С. и М. С. С., в исковата молба са посочили, че заедно с ответницата Г.

С. М., са законни наследници – деца на С. С. М. починал на ***г. и след смъртта на тяхната майка Е. А. М. на ***г. наследниците са станали собственици на недв.имот, находящ се в ***, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 60 кв.м и Р3П от 120 кв.м, навес с площ от 3 кв.м, изградени въз основа на отстьпено право на строеж върху общински УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.Айтос, при следните квоти: за С. С. М. - 5/8 ид.ч. и по 1/8 ид.ч за всяко от децата. Сочат, че баща им се разпоредил чрез дарение, обективирано в н.акт № 63/26.11.2002г., в полза на ответницата, прехвърляйки й собствените си 5/8 ид. ч. от гореописания имот, както и че извършената сделка изчерпвала имуществото на починалия и накърнявала запазената част на ищците от наследството на починалото лице – за всеки от двамата ищци, поради което за тях е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН. Твърдят, че ответницата прехвърлила собствените си 6/8 ид.ч. от посочения имот на дъщеря си Е. Р. Б. по силата на дарение, обективирано в н.акт № 170/13.11.2015г. Молят да бъде възстановена запазената им част от наследството на С. С. М. до размера от по 10/72 ид. ч. за всеки от ищците, искайки намаляване на дарението от 26.11.2002г. до размера на притежаваните от тях запазени части от наследството на починалия, претендирайки разноски по делото и да бъде отменено дарението в полза на Е. Р. Б..

РС Айтос с Определение № 251 от 29.03.2023г. е разделил производството и по 2 настоящото дело е останал предявения иск по чл.30 ЗН.

С отговора на исковата молба ответникът заема становище за недопустимост респ. неоснователност на предявения иск. На първо място сочи, още при издаването на констативния н.акт страните и техният наследодател постигнали уговорка, че ответницата ще се грижи за бащата им, срещу което той следвало да й прехвърли 5/8 ид.ч. от имота.

Поддържа, че единствено тя се грижела за починалия, ищците се съгласили с прехвърлянето, а в замяна получили по 2000 лв. всеки /компенсация за наследствената им част от имота/.

Счита, че ищците били удовлетворени по този начин, като част от сумата платила лично, а друга част била платена от починалия преди извършване на атакуваното дарение.

Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Е. А. М. е починала на ***г. е и оставила за наследници: С. С. М. - съпруг, С. С. С. - син, М. С. С. - син и Г. С. М. – дъщеря. По делото се установява от представения н.акт за собственост на недвижим имот /констативен/ № 106, том VII, дело №959 от 26.11.2002г., че С. С. М., С. С.

С., М. С. С. и Г. С. М. са признати за собственици на следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищнa сграда, находяща се в *** и навес, изградени въз основа на отстъпено право на строеж върху УПИ № VI- 1604 в кв.№ 41, no плана на гр.Айтос, с площ от 245 кв.м., ведно с правото на строеж върху УПИ, пpи гpaници на последния: изток- УПИ № VII1605, запад- УПИ № V-1603, север- улица и юг- улица, при следните квоти: за С. М. - 5/8 ид.ч. и по 1/8 ид.ч за децета му - С. С. С., М. С. С. и Г. С. М.. Видно от представения н.акт за дарение № 107, том VII, дело №960 от 26.11.2002г., наследодателя на страните по делото - С. М. дарил на ответницата собствените си 5/8 ид. ч. от имота.

Първоинстанционния съд изрично е дал указания на страните да посочат всички елементи на наследствената маса с оглед разпоредбата на чл.31 от ЗН – имотите които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, задълженията му, увеличаването на наследството, извършени дарения. Доказателства за друго имущество собственост на наследодателя не са представени и се установява, че с дарените 5/8 ид.ч. от недвижимия имот се изчерпва наследството на починалия С. М..

От представеното удостоверение за наследници № 213 от 19.01.202г. изд. от Община Айтос се установява, че С. М. е починал на ***г. и е оставил за наследници: Д. И.

М.-съпруга, С. С. С. - син, М. С. С. – син и Г. С. М.-дъщеря

Видно от НА № 170/13.11.2015г. ответницата е прехвърлила Е.Б. чрез дарение 6/8 ид.ч. от описания по-горе имот.

По делото са разпитани трима свидетели. В показанията си св. Шакиров твърди, че познава наследодателя на страните, който от 1989г. живеел в Турция и е идвал в Айтос за 15-20дни, срещали са се и са разговаряли, но не му е споделял, че е прехвърлил дела си на Г. и не знае С. и Г. да са плати на братята дела им от имота. Сочи, че С. миналата година е разбрал, че баща му е прехвърлил имота и бил учуден от това. Свидетеля К. също свидетелства, че познавата страните по делото и баща им и че в имота бащй им е живял до 1989г. като след смъртта на съпругата му, той се оженил отново и заминали за Турция. Не 3 знае братята да са получавали пари за да остане къщата на сестра им. Свидетеля М. – съпруг на ответницата свидетелства, че братята са знаели, че баща им ще прехвърли имота на сестра им, и на големия син - С. дал 2000лв., а на малкия който бил в Турция, обещал да даде по късно. Свидетелства, че след смъртта на първата жена на С., Г. се грижила за него и затова той искал да прехвърли имота си на нея. Сочи, че не е присъствал на даването на парите и не знае дали има документ за сумата и не е виждал такъв.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна.

Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото, съобразно въведените от страните към този момент твърдения и представените доказателства, а изводите му по фактите са обосновани – изградени след обсъждане на доказателствата по делото поотделно и тяхната връзка.

С предявяването на конститутивния иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения или завещания. Субективно потестативно право да се иска намаляване на безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и съпруг. Правото да се иска намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената част от наследството е имуществено право, което може да бъде упражнено само от титуляра му или неговите наследници.

Относно изложените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира, че не се доказа, наследодателят приживее да е дал на ищците по 2000лв. като равностойност на техните дялове в имота. Единствено св. М. свидетелства, че наследодателя е дал на С.

2000лв. и е имал намерение да даде и на другия си син 2000лв., но не е присъствал на предаване на пари, както и не се доказа ответницата да е полагала някакви грижи за наследодателя, за който свидетелите сочат, че е от 1989г. е живял в Турция.

Следващото възражение изложено в жалбата, е че не е образувана масата по чл.31 от ЗН, като имущество и стойностно изражение и съдът не е извършил преценката по чл.36 ЗН, а именно налице ли са условията надарения да задържи имота.

В случая ищците са заявявали в исковата молба, че дареното имущество е единственото притежавано от наследодателя към момента на смъртта му. В тежест на ответницата е да установи, че наследствената маса на завещателя не се изчерпва с дарения имот. Ответната страна не проведе по делото подобно доказване и не се доказа, че наследодателя е притежавал и друго имущество към момента на откриване на наследството.

По делото се установи, че дарения имот е единственото имущество на наследодателя и с него се изчерпа имуществото му. В тази връзка, разпореждайки се с единствения си недвижим имот представляващ цялото имущество в полза на ответницата, наследодателят е накърнил запазената част на ищците в настоящото производство. В този 4 случай намаляването се извършва в дробна част, равна на запазената част от наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН и не се формира наследствена маса по чл. 31 ЗН.

Практиката на ВКС по този въпрос е константна /Р ешение № 657 от 01.12.1995 г. по гр. д. № 636 от 1995 г. на ВС, Първо г. о. , Решение № 752 от 10.10.1994 г. по гр. д. № 628 от 1994 г. на ВС, Първо г. о., Решение № 25 от 12.02.2016г. по гр.дело № 4119/2015г. първо г.о. /

Разпечатката съдържа 39 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91b1f654-eeeb-4573-b955-44558ac5130a