Решение № 7076 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7076 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110144481 по описа за 2023 година

Делото е образувано по жалба от И. П. Г., М. Е. М., Н. О. М., М. О. М., Р. К. К., Ц. К. П., С. К. А., Г. Г. К. и З. Г. К., всички като наследници на ***********, чрез адв.

С., срещу решение № Р57РГ от 23.12.1998г. за възстановяване правото на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ********, издадено от Поземлена комисия, Община *********, ЕКНМ 54571, област гр.София.

Твърди се, че по заявление вх.№ 1147/03.06.1992г. било постановено атакуваното решение, с което в т.2 се възстановява правото на собственост на наследниците на *********** в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти, сред които и 2. Нива от 1.120дка, находяща са в землището на ******** в местност Ровината, к.л.446, имот № 1646 от КП, изработен 1958лв. при граници ******, частни дворове от три страни. Посочена е забележка, съгласно която имотът попадал в РП на в.з. ********, кв. 28, решението се издава въз основа на скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 от ППЗСПЗЗ № 840/21.12.1998г., одобрени със заповед № РД-09-354 от 06.11.1998г. на Кмета на район *********, заявен с пореден № 11 от заявлението. В т.3 от решението се отказвало възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на нива от 0.180 дка, находяща се в землището на ********, местност Ровината, кл.№ 466, имот № 1646 от КП 1958г. поради образуван парцел IV1646А, кв.

28 на в.з. ********, който бил застроен и следвало обезщетение по чл.10в ЗСПЗЗ. Към решението имало удостоверение и скица и решението било получено на 27.01.1999г.

Поради владение на възстановения имот от трети лица наследниците на *********** завеждат ревандикационен иск срещу тях, който бил отхвърлен като неоснователен, защото според първоинстанционния съд разглеждал делото не били налице предпоставките за реституция с оглед наличието на законно застрояване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, поради което и решението на ПК било нищожно поради противоречието му с чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното се иска прогласяване на атакуваното решението за нищожно и връщане на преписката.

1

В срока по чл.163 АПК е постъпил отговор от ОСЗ „Западна“, в който оспорва подадената жалба като недопустима поради липса на правен интерес, съответно като неоснователна, защото процесното решение не е нищожно, а възстановяване на имот на повече от едно лице не прави решението нищожно, съответно атакуваното решение не страда от пороци, от които изобщо да не може да породи правни последици с издаването му.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното решение № № Р57ГБ/23.12.1198г. ПК „*********“ е взето решение да се възстанови правото на собственост на наследниците на *********** в стари реални граници на имот нива от 1.120дка в землището на ******** местност ********** имот № 1646 от КП от 1958г., като са отказва възстановяване на 0.180дка.

Прието е удостоверение за наследници на ***********, починала на 01.06.1970г., от което се установява, че жалбоподателите са наследници на починалото лице.

Прието е влязло в сила на 18.06.2003г. решение от 22.01.2003г. на СРС по гр.д. № 4144/2001г., съгласно което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС от ******* П. К., Г. Г. К., З.

Г. К., ************* с предмет ревандикация на имот: нива от 1.120дка в землището на ******** местност ********** имот № 1646 от КП от 1958г.

Прието е заключение на вещо лице по СТЕ, съгласно което процесният имот към момента на издаване на решението е бил застроен като строителството е било преди 01.03.1991г., т.е. към момента на решението е имало пречка по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

При така установените факти от значение за спора, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.149, ал.5 АПК оспорването с искане за обявяване нищожността на оспорения административния акт не е ограничено със срок.

Настоящата инстанция приема, че проверката, която следва да упражни, се свежда до обсъждане на твърдените пороци, така и до критериите по чл.41 ал.3 ЗАП (отм.), които водят до опорочаване на волеизявлението на административния орган под формата на нищожност. В конкретния случай, решението е постановено от компетентен орган, в законен състав, така и атакуваният акт притежава необходимата форма и реквизити по чл.15 ЗАП (отм.).

При административните актове, отделните видове недействителност не са законодателно разграничени. АПК урежда основанията за оспорване, но не и основанията за нищожност. Съществуването на два вида недействителност и при административните актове се извежда от различната уредба за съдебен контрол върху тези актове. В чл.149, ал.5 АПК изрично се употребява понятието „нищожност" и се дава възможност безсрочно във времето да се предявява жалба срещу такива актове.

Критерият за разграничение между нищожните и унищожаеми индивидуални административни актове е установен от съдебната практика и правната теория и се свежда до степента на тежест на допуснатото нарушение на някое от установените в чл.146 от АПК пет изисквания за законосъобразност при издаването на акта. Поради това. подходът е индивидуален и проверката се прави за всеки конкретен случай.

Поначало три основни нарушения водят до нищожност на издадения акт: когато актът се издава от орган, който няма компетентност за това; когато е изцяло лишен от необходимата форма и когато актът е лишен напълно от законово основание. В останалите два случая: когато при издаването на акта е допуснато съществено 2 процесуално нарушение и когато актът не съответства на целта на закона, последицата е унищожаемост.

Конкретно визирания порок /положителното решението на ПК било нищожно, защото било налице пречка за възстановяване по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/ представлява основания за унищожаемост на акта, а не за неговата нищожност.

Атакуваният акт не е лишен от законово основание за издаването му. За да е налице нищожност, е необходимо акт с такова съдържание да не може да бъде издаден от нито един орган и въз основа на нито един нормативен акт. Ако действителното фактическо положение е различно от обективираните в акта констатации, това би представлявало основание за отмяна па акта като материално незаконосъобразен, но не и за обявяването му за нищожен.

Поради изложеното съдът намира, че жалбата следва да се отхвърли.

По разноските:

С право на такива разполага ответникът, поради което следва да му се присъдят сторените разноски в общ размер на 200лв., които се дължат от ответниците разделно.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 27 състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № По-15-8937/18.07.2023г, подадена от И. П. Г., ЕГН:

**********, М. Е. М., ЕГН: **********, Н. О. М., ЕГН: **********, М. О. М., ЕГН:

**********, Р. К. К., ЕГН: **********, Ц. К. П., ЕГН: **********, С. К. А., ЕГН:

**********, Г. Г. К., ЕГН: **********, и З. Г. К., ЕГН: **********, всички като наследници на ***********, съдебен адресат: адв. П. С., *********, се иска обявяване на нищожността на решение № Р57РГ от 23.12.1998г. за възстановяване правото на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ********, издадено от Поземлена комисия, Община *********, ЕКНМ 54571, област гр.София, като неоснователна.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК И. П. Г., ЕГН: **********, М. Е. М., ЕГН: **********, Н. О. М., ЕГН: **********, М. О. М., ЕГН: **********, Р. К. К.,

ЕГН: **********, Ц. К. П., ЕГН: **********, С. К. А., ЕГН: **********, Г. Г. К., ЕГН:

**********, и З. Г. К., ЕГН: **********, всички като наследници на ***********, съдебен адресат: адв. П. С., *********, да заплатят на Общинска служба по земеделие – *********, разноски по делото в размер на 200лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред АССГ в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3