Решение № 1141 от 29.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Силвия М. Илиева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20263110202902 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. И. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „***“ № ***, подадена чрез адвокат Р. С. Р. от Адвокатска колегия – Варна, против Наказателно постановление № 26-0460-000367 от 28.05.2026 г., издадено от временно преназначен на длъжност (ВПД) началник група в ОДМВР – Варна, Пето РУ – Златни пясъци с което за нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 255.65 евро (500.01лв) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно и е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено като отправя искане и за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивникът се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Р. Р., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като излага доводи за субективна несъставомерност на вмененото нарушение. Отправя искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание за въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к.

Л.А. в които същата изразява становище по същество и отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. Алтернативно в случай, че 1 жалбата бъде уважена и се иска присъждане на адвокатско възнаграждение моли за присъждане на такова в минимален размер.

Районна прокуратура – Варна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2026г. малко преди обяд въззивникът управлявал собственото си МПС – л.а. „Шевролет Камаро“ с рег. № *** по пътя от гр. Варна към к.

„Златни пясъци“ (Гл. път І-9) когато около 11:35ч. на км. 98.200 (до спирка Ал.

Стамболийски) бил спрян за проверка от полицейски екип на Пето РУ Златни пясъци при ОД на МВР Варна. В хода на проверката било установено, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от 10.03.2026год. поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На въззивникът бил съставен АУАН № 5283261/20.03.2026год. в който било посочено че същият е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1 пр.1 от ЗДП. Със съставянето на АУАН били иззети регистрационните табели на автомобила, СРМПС както и СУМПС на въззивника.

Непосредствено след проверката, на 20.03.2026 г. в 12:22ч., въззивникът сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG*** при ЗК „Лев Инс“ АД (с валидност от 20.03.2026 г., 13:00 ч. до 19.03.2027 г., 23:59 ч.) като заплатил и дължимата първа премия в размер на 50.79 евро (99.34 лева). В резултат на автоматизирания обмен на данни между Информационния център към Гаранционния фонд и МВР, регистрацията на автомобила е била служебно възстановена в АИС на МВР на същата дата.

На същата дата 20.03.2026год. била образувана и преписка – ЗМ № 102/2026год. с оглед престъпление по чл. 345, ал.2 от ЗДП.

С мотивирана резолюция № 26-0460-М000035/20.03.2026год. образуваното с АУАН административнонаказателно производство било прекратено, а преписката посочена по-горе била изпратена във ВРП.

С постановление от 14.05.2026год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление поради липса на виновно поведение от страна на въззивника. Акцентирал и на задължителните указания дадени в ТР №2/05.04.2023год. на ВАС и ВКС.

В постановлението прокурорът посочил препис от същото да се изпрати на началника на V РУ за сведение

На 28.05.2026год. ВПД началник група в ОД на МВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като „на 20.03.2026год., в 2

11:35ч. в общ. Варна на път първи клас І-9 в посока к. к. „Златни пясъци“, на км. 98.200 (спирка „Ал.- Стамболийски“) управлявал собствения си л.а.

„Шевролет Камаро“ с рег. № *** като МПС е съсъ служебно прекратена регистрация от 10.03.2026год. на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП без валиден договор за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за 2026год.

В НП наказващия орган посочил, че по случая е образувано ЗМ №102/2026г. по описа на Пето РУ Зл. Пясъци при ОД на МВР Варна за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, което е изпратено в РП Варна и е получено постановление № 6608/2026 по писа на РП – Варна за прекратяване на наказателното производство.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 255.65евро/ 500.01лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедлИ.стта на наложеното административно наказание, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Наказателното постановление № 26-0460-000367/28.05.2026год. е издадено от компетентното длъжностно лице. В същото време обаче съдът констатира, че то е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място съдът констатира, че в случая АНП е било образувано в нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗАНН - без да е бил съставен АУАН, доколкото образуваното със съставения

АУАН административнонаказателно производство е било прекратено и процесното производство се явява друго такова.

В НП е посочено, че било получено постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство. Действително ЗАНН дава възможност за образуване на административнонаказателно производство и без съставен АУАН - чл. 36, ал.2 от ЗАНН. За да се образува адм.наказателно производство без съставен АУАН обаче следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки. 1. производството да е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и 2. производството да е препратено на наказващия орган от съда или прокурора с оглед реализиране на адм.наказателна отговорност.

3

В случая данни още по-малко пък доказателства за това да е налице постановление за прекратяване на наказателно производство по преписката липсват. Налице е постановление с което прокурорът е отказа да се образува наказателно производство, но в него липсва разпореждане за изпращане на преписката с оглед реализиране или преценка за реализиране на адм.наказателна отговорност няма. Напротив видно от прокурорския акт в него изрично прокурорът е посочил, че няма виновно поведение, не е налице нито умисъл нито непредпазлИ.ст и С. не следва да се наказва по административен ред като е цитирал и указанията дадени с ТР № 2/05.04.2023год. на ОСС от НК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС.

От постановлението се установява, че препис от същия е бил изпратен на началника на Пето РУ, за сведение.

И след като не е била налице втората кумулативно предвидена в нормата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН предпоставка за образуване на адм.наказателно производство без съставяне на АУАН, то при преценка за наличие на данни за извършено нарушение е следвало първо да се състави АУАН и едва тогава НП.

В случая това не е било сторено.

В контекста на изложеното по-горе следва изрично да се отбележи, че нито постановлението за прекратяване на наказателно производство, съответно съдебен акт в тази насока, нито постановлението на прокурора за отказ да се образува наказателно производство сами по себе си дават правомощия на АНО да образува адм. наказателно производство направо със съставянето на НП при положение, че няма препратено производство.

На следващо място съдът констатира, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна.

Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал МПС, което било със служебно прекратена регистрация, но липсват факти досежно това и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то точно на конкретно посочената в НП дата.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на датата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС-то описано в него.

4

В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението.

От приложената по делото писмо издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР Варна и приложената към него справка от АИС „КАТ“ се установява, че към дата и часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в системата на 10.03.2026год. в 05:11ч. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП (поради липса на застраховка ГО) и е била възстановена служебно на 20.03.2026год. в 12:22ч..

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. В чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че въззивникът като собственик на МПС-то е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече в изпратеното от началника на сектор ПП писмо последният изрично е посочил, че собственикът не е бил уведомен, той като имало законодателна промяна и ЗДП вече не изисквал такова уведомяване. Липсват и каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС-то изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче е друго.

Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не дерогира задълженията на органите на МВР вменено с цитираната по-горе наредба (подзаконов нормативен акт издаден на основание чл. 140, ал.2 от ЗДП) да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе, по делото липсват.