Определение № 22 от 05.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Стара Загора, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20235500500869 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба от „А.*Б.“- ЕАД гр.С. против Разпореждане № 1236/03.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 766/2023г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Х. П. /Х./ от гр.Ч., обл.С., за 1340, 20 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и приложенията към него, както и 139,79 лв. за мораторна лихва. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част, като излага подробни съображения в ч. си жалба и моли настоящия въззивен съд да отмени обжалваното Разпореждане и издаде съответната Заповед за изпълнение за всички претендирани от него вземания. Претендира и за разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, данните по първоинстанционното дело и мотивите на РС, намери за установено и доказано следното:

Първоинстанционното производство е образувано по Заявление по реда на чл.410 от ГПК от ,,А.*Б.“- ЕАД гр.С. срещу длъжницата В. Х. П. /Х./ от гр.Ч., обл.С. за издаване на Заповед за изпълнение за сумата общо 2 346,94 лв., от които 777,20 лв. за неплатени суми за ползване на електронни съобщителни услуги; 229,54 лв. за устройство по договор за продажба на изплащане; както и общо 1340,20 лв. съгласно чл.54,12 от Общите условия за неустойки, както и 139,79 лв. за мораторна лихва върху цялата сума.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от сключен между „А.*Б.“ ЕАД и В. Х. П. за електронни съобщителни услуги № М6665506 като част от рамков договор идентифициран с неговия уникален номер 503737731.

1

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения в закона срок за обжалване срещу подлежащ на институционално обжалване първоинстанционен съдебен акт, но разгледана по същество се явява изцяло неоснователна и недоказана, като съображения за това са следните:

С обжалваното Разпореждане РС е отхвърлил Заявлението в частта, с която ,,А.*Б.“- ЕАД, гр.С. е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата 1340,20 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на рамков договор за електронни съобщителни услуги и приложенията към него, заедно с 139,79 лв. мораторна лихва. За да постанови този акт, РС е приел, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в тези части, тъй като искането е в противоречие със закона/чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД/, според който при разваляне на договора кредиторът- заявител има право на обезщетение от длъжника само за вредите от неизпълнението, а не и от развалянето на договора. Приел е, че не може да се уговаря неустойка за вреди от разваляне на договора, като уговорените неустойки имали само компенсаторен характер, защото били уговорени за предсрочно разваляне по вина на длъжника,и защото компенсират вредите от развалянето, а не от неизпълнението им, за което заявителят претендирал обезщетение по чл.86 от ЗЗД. Затова е приел, че е без значение дали те са уговорени в размер само на три или на всички останали до края на срока месечни абонаментни такси плюс възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и устройствата, съответстващи на оставащия му срок, защото последното било относимо само към прекомерността, а не към валидността им поради противоречие със закона.

Въззивният съд намира, че като краен резултат обжалваното Разпореждане е мотивирано, правилно и законосъобразно, като с оглед характера на уговорените в договорите насрещни престации - за продължително изпълнение на заявителя (по предоставяне на мобилни услуги по договорите и споразуменията към тях и предоставяне ползването на устройство по договор за покупко-продажба на изплащане) и за периодично изпълнение на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси, мобилни услуги и вноски за изплащане на устройството), развалянето на договорите за предоставяне на електронно съобщителни услуги има действие занапред съгласно чл.88, ал.1 от ЗЗД. Не е вярно приетото от заповедния РС, че при условията на посочения по-горе текст от закона кредиторът има право само на вредите от неизпълнението, а не и от развалянето. Това не следва от текста на закона, тъй като подобно ограничение в него не е предвидено - не е употребено наречието „само“. При двустранни договори за продължително или периодично изпълнение се дължи неустойка като мораторно обезщетение само за онази част от сделката, чието действие се запазва, тъй като в тази хипотеза развалянето е за в бъдеще. Съответно кредиторът ще може да търси и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била 2 уговорена съгласно ТР № 7/13.11.2014г. на ОСГТК на ВКС- С.. В случая такава неустойка за разваляне е уговорена и тя цели обезщетението на вредите на кредитора като изправна страна по договора. Липсва нормативно ограничение в рамките на предоставената договорна свобода на основание чл.9 от ЗЗД страните да не могат да уговарят неустойка за вредите от предсрочно прекратяване на договор за продължително или периодично изпълнение, но само в рамките на присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Поради което тази неустойка е за разваляне на договора и по своя характер не е компенсаторна. Същевременно компенсаторна е неустойката за пълно неизпълнение, каквото в случая не се твърди, поради което в случая обаче търсената неустойка съобразно размера й противоречи на принципа за добрите нрави.

Съгласно чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на формалните законови изисквания на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р. Б. и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Р. Б. съгласно чл.411, ал.2 от ГПК.

Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря , че в случай на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и независимо от техния размер. Страните уговарят свободно вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по арг. от чл.288 от ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.

Съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока, договорът се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, като по своята същност това съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД. Поради предсрочното прекратяване на договора по вина на абоната са начислени неустойки в размер на общо 1340,20 лв. В заявлението се твърди, че тази сума съставлява трикратният размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Видно обаче от съдържанието на описаните в заявлението счетоводни документи такава неустойка е начислена за повече от 3 три месеца- следователно търсената сума не съставлява 3- кратния размер на месечната абонаментна такса. В случая, упражнявайки своето потеснативно право да развали договора поради неизпълнение от страна на абоната, мобилният оператор се освобождава от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и въпреки това претендира заплащане на сума под формата на неустойка множество стандартни месечни абонаментни такси, и по този начин необосновано се достига до неоснователното му обогатяване. Това обуславя фактическия и правен извод, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

По въпроса за търсената неустойка за предоставено за устройство на преференциални цени на услугите- всъщност това не е неустойка, а сума за разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната цена на същото устройство. Цената на устройството обаче е определена още при сключването на договора и не може да бъде променяна, в т.ч. и при неизпълнение. Дори и да се приеме, че уговореното при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги или споразуменията към тях по вина на длъжника, че същият дължи суми за разликата в цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство, има характер на неустойка за вредите от развалянето, то тази неустойка излиза извън специфичните й функции. Мобилният оператор по вече развален договор било то за лизинг или покупко-продажба на изплащане би получил имуществена облага от насрещната страна за времето, през което договорът е бил изпълняван, а при развалянето на договора се дължи връщането на вещта, т.е. няма да се дължат никакви вноски. Това води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в ч.жалба на ч.жалбоподател/заявителя/ за неправилност на обжалваното Разпореждане за необосновани и неоснователни. Предвид което обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло, ведно със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на самостоятелно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо водим от горните мотиви, въззивният ОС- Ст.Загора ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 1236/03.11.2023г., постановено по ч.гр.д.№ 766/2023г. по описа на РС- гр.Ч., обл.С..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5