Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 339 от 25.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2286/2023
Вид
Определение № 339
Подписан
25.01.2024
В сила
25.01.2024
Състав
Емил Томов, Жива Декова, Филип Владимиров

Цитирани разпоредби

  • чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.270,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 , ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.2 предл. трето · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.441 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 26 · Наказателен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 339 гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Жива Декова

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002102286 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Й. С. С. чрез пълномощник адв. М. М. срещу решение № 2 от 05.01.2023г по в. гр.дело № 592/2022г. на Окръжен съд-Русе , с което е потвърдено решение от 30.06.2022г по гр.д №4945/2021г на Русенски районен съд за отхвъряне на иск на основание чл. 270 ГПК да бъде прогласена нищожност на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д № 2104/2019г по съображения ,че не е упълномощила подалият искова молба адвокат С. С. от АК-Разград да образува и води това дело ,приключило с отхвърляне на иск по чл.441 ГПК против ЧСИ В. М. и ПЧСИ А.С. и осъждане на ищцата С. да заплати съдебни разноски .За да приеме на свой ред иска по чл.270,ал.2 ГПК за неоснователен въззивният съд е прил водещото съображение на първоинстанционния съд ,че нищожността на договорите не може да се смесва механично с нищожността на съдебните актове(в този смисъл реш.№874/2002г по гр.д №40/2001г на Четвърто г.о) В случая с исковата молба са изложени обстоятелства за 1 нищожност на упълномощаването,за липса на упълномощаване адвокатът да образува въпросното дело,а не поради порок на волеизявленото в акта на съда.Търсената с иска нищожност предполага липса на валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление.Последната е налице, когато решението е постановено от незаконен състав,произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда , или не може да се направи извод за волеизявеното от съда ,защото не е изразено в писмена форма, липсват подписи, или решението е неразбираемо в неговия смисъл.

Атакуваното с иска съдебно решение не разкрива никой от изтъкнатите пороци и е валиден съдебен акт.Доколкото се твърди нищожност на упълномощителната сделка ,не може да се претендира нищожност на съдебното решение ,затова неотносими са доводите и позоваването на водено от Прокуратурата на РБ досъдебно производство по чл.309 , ал.1 вр чл. 26 НК за съставяне на неистински документи.

Жалбоподателката счита решението за неправилно и незаконосъобразно.Счита за недопустимо да търпи вреди от действието на един съдебен акт ,който не е желаела и не е предполагала,че същуствува.Злоупотребата с право на иск следва да се санкционира,нормата на чл.5 ГПК не е само „пожелателна”,тя обективира основополагащ принцип ,който съдилищата не са спазили.В изложение,като обуславящи за решението на съда се формулират въпросите (1)кои са достатъчните основания за нищожност на съдебно решение и с какви доказателства следва да се подкрепят ; (2)следва ли нормата на чл.270 ГПК да се тълкува формално и стеснително,включва ли се в нейния обхват на защита и липсата на воля на страната в гражданския процес да предяви иск ,възможно ли е без налична воля да се разгледа „искова молба”.

Изтъква се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК,защото конкретно изброени основания за нищожност на съдебно решение не се 2 съдържат в действащото право и поради това правилото на чл.5 ГПК не изключва възможността да се приеме за нищожно решение при така воден граждански процес, посочено е и основание по чл.280 , ал.1 т.1 ГПК, без да е изтъкната съдебна практика на която въззивното решение противоречи. Изтъква се и основание по чл.280, ал.2 предл. трето ГПК за очевидна неправилност на решението ,сочи се като пренебрегнат чл.5 ГПК ,нарушена е справедливостта и не е дадена защита.

В отговор ответникът С. П. С. оспорва да е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.Касационната жалба не е придружена с изискуемите в тази насока съображения Претендира да му се присъди възнаграждение съгласно ЗАдв и действащата Наредба на ВАдвС.

В отговор ответникът ЧСИ В. М. , чрез адв. Вл.В. изтъква липсата на правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд.Не се сочи и коя е неточно тълкуваната норма.Претендира се присъждане на възнаграждение по чл.38,ал.2 З Адв .в полза на адвокатското дружество,поело и осъществило защитата на ответника безплатно .

Върховен касационен съд,ІІІг.о счита, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата валидност ,или допустимост.

Разгледани свързано,формулираните от защитата въпроси в изложението имат необходимото правно съдържание и обуславящо за изводите на решаващия съд значение съгласно общото изискване в чл 280, ал.1 ГПК, тъй като съгласно правомощието на настоящата инстанция да ги уточни , се свеждат до основанията за търсената с иска нищожност на съдебно решение и налице ли е този квалифициран порок в случай на постановено съдебно решение за 3 което се твърди,че е разгледана искова молба без да е желана от ищеца, след като последният в действителност не е упълномощавал адвокат да я подава и да образува дело.

Действително,законът не урежда изрично основанията,при наличие на които постановено съдебно решение е нищожно. В многообразието от случаи, даващи основание порокът да се установи безсрочно с иск или възражение /чл.270, ал.2, във вр ал.1 ГПК /,в установената практика на

ВКС трайно и безпротиворечиво е застъпено виждането,споделено и в правната наука,че тази нищожност и основанията за нея следва да бъдат отличавани от други пороци на съдебните актове,като недопустимост или неправилност,да бъдат отграничавани от основанията за нищожност на сделките,както и от условията за валидност при общите или индивидуални административни актове.

В решение от 04.04.2012г. по гр.д.№ N 777 / 2011г. І г.о. на ВКС,се приема, че нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение,който не е дефиниран в закона ,но е налице когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда,в незаконен състав , при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването.Посочва се, че нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици и това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл.270 ал. 2 ГПКРазяснена е причината законът да предвиди искова защита само за нищожните съдебни решения. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, необходимо е правният спор да се разреши с валиден съдебен акт.В този смисъл е и Решение № 114/13.10.2014 г. по гр. д. № 1954/2014 г., ІІ ГО на ВКС. Практиката на ВКС по въпроса кога е налице 4 нищожност на съдебно решение е консолидирана и с решение № 391/16.06.2009 г. по гр.д.№2525/2008 г. на ВКС, II г.о решение № 100/07.08.2019 г. по гр. д. № 2882/2018 г. на I-во гр. отд., решение № 60327/2021 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 911/2021 г. на IV-то гр. отд., решение № 50031/22.02.2023 г. по гр. д. № 1077/2022 г. на IV-то гр. отд. и много други Съдебното решение е нищожно,ако е постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или е постановено еднолично,вместо от съдебен състав,както и ако в съдебния състав е участвало лице, което няма качеството на съдия;ако е постановено по предмет,по който съдът не разполага с правораздавателна власт (когато делото, решено по реда на ГПК, не е гражданско) ; нищожно е устно постановеното решение или решението,изготвено в писмена форма,но останало неподписано когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите,образуващи мнозинство от членовете на съдебния състав,да го подпишат .Нарушението на служебното начало (чл.7 ГПК) е порок, относим към правилността на съдебния акт, а нарушението на диспозитивното начало (чл.6 ГПК) във всичмките му форми е порок,засягащ допустимостта на съдебния акт. Недопустимостта на съдебното решение , както и неговата неправилност са пороци ,които подлежат на отстраняване по реда на обжалването,а не чрез иск.За порочни съдебни решения влезли в сила,когато е нарушено правото на участие на страна в делото - включително порди ненадлежно представителство, за съдебни решения ,при които се установи да са основани на неистинност на документ,включително на престъпни действия на представител и пр., законът урежда извънреден способ за отмяната им (гл.ХХ IV ГПК).Законът не допуска иска по чл.

270,ал.2 ГПК да се основава на пороци , които не водят до нищожност,това би нарушило принципа на законност в чл. 5 ГПК , а не обратното, както защитата поддържа.

Обжалваното въззивно решение е съобразено с изтъкнатата и трайно установена съдебна практика на ВКС, свързана с приложното 5 поле на чл. 270ГПК. Не е налице основанието по чл. 280 , ал.1 т.1 ГПК.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива или погрешна съдебна практика,каквито данни в случая липсват.Развитие на правото би имало, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай, тъй практиката по прилагането на чл.270 ГПК е постоянна и непротиворечива.

Поради вече изложеното, не е налице изтъкваното от защитата квалифицирано основание по чл.280,ал.2,предл трето ГПК.Съответни на трайно установената практика на ВКС,съображенията на въззивния съд в решението не следва да се подвеждат под основанието очевидна неправилност.Не се констатира видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост при решаващата дейност на съда ,т.е въззивният съд грубо да е нарушил правилата на формалната и правна логика,или да е приложил закона в неговия противоположенсмисъл,нито да е основал решението си на несъществуващ , или отменен закон.

На ответника С. П. С. разноски не се присъждат, не се установява такива да са извършени за адвокатска защита. Защитавал се е сам. Ответникът В. Й. М.,Частен съдебен изпълнител, е бил защитавн с подаване на отговор по касационната жалба от

„Еднолично адвокатско дружество В. В.” , като адв. В. е оказал тази правна помощ безплатно съгласно представения договор с дата 11.04.2023г. Затова на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв възнаграждение при основанията по чл.9, ал.3 от Наредба №1/2004г на ВАдвС следва да се присъди на адвокатското дружество /както е поискано/ определено в размер на 300 лева/ както е поискано / .

Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, 6 състав на ІІІ г.о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 2 от 05.01.2023г по в. гр.дело № 592/2022г. на Русенски окръжен съд Осъжда Й. С. С. от гр. Русе ЕГН 81044216070 да заплати „Еднолично адвокатско дружество В. В.”, представлявано от адв. В. В. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за настоящата инстанция съгласно чл. 38, ал.2 ЗАдв

Определението не подлежи на обжалане

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7