Решение № 78 от 04.09.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Луковит, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20204320100413 по описа за 2020 година

Производството е във втора фаза на делба на недвижим имот - апартамент.

С влязло в сила Решение № 50 от 03.08.2021 г. е допусната съдебна делба между страните М. С. М., конституиран като страна на мястото на починалата М. П. М. и В. П. В., на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда /апартамент/ с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-89/ 29.09.2008 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект от 21.01.2013 г.; с адрес на имота:

*****; представляващ самостоятелен обект намиращ се на * в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна; разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1; ниво: 1; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***.1.6., под обекта: ***.1.1.; под обекта: ***.1.9, при права: за М. С. М. – ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор *** и за В. П. В. – ½ ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, ведно със съответния процент идеални части от общите части на сграда с идентификатор ***.

В открито съдебно заседание се явява процесуалния представител на ищцата – адв. Д.

К. Д. от ***, който поддържа подадения иск. По отношение на претендирания наем, заявява, че вещото лице не е дал заключение касаещо наем на частен имот, а е дало оценка за наема на общински имот, при което следва да се приеме, че е налице мълчаливо съгласие от страна на ответника, за наем от 150 лв.

Ответникът: В. П. В. - редовно призован, се явява лично. Представлява се от адв. Р.

М., който счита, че са налице предпоставките приоритетно да бъде възложен имота на неговия доверител, както и че е изцяло е неоснователно искането за дължимия наем от 1 страна на ответника, доколкото той по никакъв начин не е възпирал М. П. М.. Представя писмени бележки.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се формира извод, че недвижимият имот – апартамент със съответния процент идеални части от общите части на сградата /жилищен блок/, чиято делба е поискана има самостоятелен характер, тъй като отговаря на изискванията на чл. 40 от ЗУТ – то ест налице годен обект на право на собственост, който може да бъде предмет на съдебна делба.

Няма спор между страните, че са съсобственици при равни права по отношение на недвижимия имот - по ½ ид.ч. от имота.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза, средната пазарна цена на оценявания апартамент представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, намиращ се на втори етаж в сграда с идентификатор *** с брой надземни етажи 6 с предназначение жилищна сграда, многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с брой нива - 1, с площ 107 кв.м, заедно с прилежащите части: маза № 7 с площ 8 кв.м, таван № 18 с площ 12 кв.м заедно с 5.81244 % идеални части от общите части за жилището и 5.81244 % идеални части от правото за строеж върху мястото от 1989.88 кв.м. разгъната застроена площ, определена по метода на пазарните сравнения, възлиза на 54 340 лева.

Пазарната оценка на имота е определена в размер на 54 340 лева. Заключението на вещото лице е изготвено при наличието на специални знания, не е оспорено от страните и изцяло се кредитира от съда.

Самият недвижимия имот - Апартамент с идентификатор *** с адрес ***, е с площ от 107 кв.м, заедно с прилежащите части: маза № 7 с площ 8 кв.м, таван № 18 с площ 12 кв.м., заедно с 5.81244% идеални части от общите части за жилището и 5.81244% идеални части от правото за строеж върху мястото от 1989.88 кв.м. разгъната застроена площ. Жилището представлява многостайно жилище, разположено на втори етаж от шестетажна жилищна сграда с асансьор. На всяка етажна площадка са разположени по три апартамента. На всички външни стени отвътре е положена изолация от „Фибран“. Сградата е изградена по строителната система Пакетно повдигани плочи през 1983 г.

От горното следва, че имотът предмет на делбата е жилищен и е реално неподеляем на два дяла, които да съответстват на изискванията на ЗУТ. За този извод не е необходимо да се използват специални знания, предвид характеристиките на жилищния имот.

От показанията на свидетеля В.Й.В. се установява, че живее в жилищния блок, в който живее и В.. Същият е живеел с майка си, с баща си и сестра си М.. В. никога не е живял на друго място. След като починали родителите му, В. продължил да живее в този апартамент. В жилището са правени подобрения от В., тъй като апартаментите в жилищния блок са били в окаяно състояния. Както самият той, така и В. е сменял дограмата, нареждан е нов паркет на целия апартамент, правени са замаски, ел. инсталацията е на 100 процента преправяна и т.н. Според свидетеля, сестра му М. е идвала на гости редовно и никой не я е спирал да идва в апартамента.

От показанията на свидетеля Д.М.П. се установява, че познава В. от малка, защото бил съученик на нейния брат. В. е правил подобрения в апартамента, след като починали родителите му. Почти всичко е ремонтирал. Сестра му М. се е била изнесла от семейното 2 жилище преди смъртта на родителите им.

От разпита на свидетелката П.Д.Д. се установява, че е била в много добри отношения с М., която е живеела в ***, в апартамент над магазин ***. Същата искала от брат си да и изплати сумата от 30 000 лева за апартамента, в който той живеел, както и наем от 150 лева.

Според твърденията на свидетелката, М. е искала достъп до имота, дали да го ползва, дали наем да взима, тя си знаела, но си искала нейния дял от имота. Самата М. и казвала, че няма ключ за апартамента и няма достъп до нейния дял.

В първото съдебно заседание, във втора фаза на съдебната делба, ответникът заяви възлагателната си претенция към имота, преди изтичане на преклузивния срок по чл. 349, ал. 4 ГПК и е удостоверил с писмена декларация /л.98/, че не притежава друг жилищен имот.

От писмените и гласни доказателства се установи, а и не се оспорва от другия съделител, че делбеният имот е служил за жилище на наследодателя и към момента на придобиване на съсобствеността между страните, както и при откриване на наследството Предвид това, съдът намира, че ответникът В. П. В., който е заявил претенция за възлагане на допуснатия до делба имот - неподеляемо жилище на основание чл. 349, ал. 1 ГПК е доказал подлежащите на доказване от него предпоставки за уважаване на възлагателната му претенция.

В настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на наследяване, а когато вещта е била придобита в режим на наследява заедно с други наследници на общия наследодател, не е налице т.н. „смесена съсобственост“. Съсобствеността произтича от наследяване и ответникът В. се легитимира като съсобственик в качеството си на наследник на починалия наследодател. Константната съдебна практика приема се, че при такава хипотеза състоянието на съсобственост възниква от един юридически факт – наследяване.

Видно от заключението на СТЕ, пазарната стойност на имота е 54 340 лева.

Следователно, за уравнение на дяловете В. П. В. следва да бъде осъден да заплати на съделителя М. С. М. сумата от 27 170 лева, съответстващи на неговата ½ ид. част от имота.

Сумата за уравняване на дяловете, ведно със законна лихва, следва да бъде заплатена в срок от 6 месеца, считано от влизане в сила на решението. Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите за уравняване в указания от законодателя срок. В случай, че задължението за заплащане на паричното уравнение не бъде изпълнено в този срок, възлагателното решение се обезсилва по право и делбата се извършва отново по реда и условията на чл. 346, ал. 6 от ГПК.

По изложените съображения, съдът приема, че делбата следва да бъде извършена чрез възлагане на имота в дял на съделителя В. П. В..

По претенциите по сметки.

В „Производство по сметки” съделителите предявяват искове за присъждане на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани, както с управлението, стопанисването и ползването на имотите, предмет на делбата, така и с наследяването. С уреждането на сметките в делбеното производство се цели ликвидирането на всички свързани с делбата въпроси между съделителите. Законът дава такова право, но не задължава съделителите да предявят своите претенции в това производство - те могат да осъществят своите права и в отделен исков процес, когато не са ги предявили в производството по сметките.

В настоящия случай, по реда на чл. 346 ГПК, са предявени две претенции по сметки:

От М. С. М. срещу В. П. В., за обезщетение поради лишаване от ползване на общата вещ, както и от В. П. В. срещу М. С. М., за направени от него подобрения в делбения имот.

3

По конкретно, заявена в срока по чл. 346 ГПК от ищеца срещу ответника претенция по сметки е за заплащане на сумата от 150 лв. месечно за периода от 02.07.2014г. до 02.09.2020г. /или общо 11 100 лв. - 74 месеца х 150 лв./, в едно със законната лихва, представляваща обезщетение за лишаването на ищеца от правото му да ползва процесния съсобствен имот, през посочения период. Предявените обективно кумулативно съединени искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС когато общата вещ се полза лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.

Безспорно имотът предмет на исковата претенция по чл. 31, ал. 2 от ЗС е съсобствен между страните през периода, за който се търси обезщетението. Не е спорно също така по делото, че през времето от 02.07.2014г. до 02.09.2020г. общият на страните апартамент на посочения адрес е ползван изцяло от ответника В. П. В. за задоволяване на неговите жилищни нужди, а ищецът М. С. М., конституиран като страна на мястото на починалата М.

П. М., не го е ползвал /в подкрепа на горното и еднопосочните показания относно този факт на всички разпитани свидетели/.

Не е спорно също така, че В. В. е осъществявал лично ползване на имота по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС - поведение, което възпрепятства или ограничава другия съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, без да се събират от ползващия В. добиви и граждански плодове от вещта /така ТР № 7/ 02.11.2012г. по тълк.д. № 7/ 2012г. на ОСГК на ВКС/.

Налице е и другата предпоставка по чл. 31, ал. 2 от ЗС, а именно отправена писмена покана от неползващия съсобственик /починалия първоначален ищец М. П. М./ до ползващия лично имота съсобственик - В. В., обективирана в представената към исковата молба Нотариална покана до В. П. В. от 27.06.2014г., с което починалата страна в хода на процеса /М. М./ му отправила нотариална покана да й предостави ключ на входната врата и отстъпи и предаде доброволно владението върху половината – ½ ид.ч. от апартамента, или на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС да й плаща обезщетение в размер на 150 лева всеки месец за притежавания от нея дял – ½ ид.ч., считано от момента на получаване на нотариалната покана - 02.07.2014г., ведно със законната лихва при забава.

Отправянето от ищеца на горната покана до ответника за заплащане на обезщетение за лишаването му от ползване на имота и безспорният факт на осъществявано от втория лично ползване на цялата обща вещ през процесния период, са достатъчни предпоставки за възникване на задължението на ответника да заплаща исканото обезщетение. За съсобственика, до когото е отправено искането, няма да възникне задължение за заплащане на такова обезщетение само при две хипотези: 1. ако предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общия имот заедно с него, или 2. да му предостави такава част от вещта за ползване, каквато отговаря на правата му, като и в двете хипотези претендиращият съсобственик отказва да приеме и осъществи предлаганото му ползване, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва /така мотивите към ТР № 7/ 02.11.2012г. по тълк.д. № 7/ 2012г. на ОСГК на ВКС/.