Решение № 1175 от 18.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1175

Сливен, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - III състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА административно дело № 20257220700524 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Д. Г. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***, подадена срещу Решение № 1040-19-8 от 27.06.2025 г., издадено от Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена жалбата на Д. Г. Д. срещу Разпореждане № 191-00-1554-3 от 16.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, с което му е отпуснато парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, считано от 20.07.2024 г. до 19.05.2025 г. включително, в размер на 25,45 лева дневно.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е присъщо за процесуалните закони; разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО има изцяло материален, а не процесуален характер; към датата на подаване на процесното заявление са били налице всички предпоставки за отпускане на правото на парично обезщетение за безработица; правопораждащите факти са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54б от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото на оспорващия е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата; в случая нямаме незавършен фактически състав, тъй като материалноправните предпоставки за реализирането на правото на обезщетение за безработица са били налице още към момента на подаване на заявлението; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. вместо разпоредбата на чл. 62, § 1 и 2 от същия регламент. Моли оспореното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени писмени бележки чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на оспорения акт, претендира присъждане на направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/.

Административният орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, моли да бъде отхвърлена, счита оспореното решение за законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендиран адвокатски хонорар. Излага съображения, че: за правилното решаване на спора има значение Решението от 23.04.2026 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-116/2025, в мотивите на което е прието, че приложим в случай, идентичен с настоящия, е чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, който предвижда дерогация в правилата за изчисляване, предвидени в § 1 и § 2 на чл. 62 от същия Регламент; административният орган правилно е приложил по отношение на оспорващия, както чл. 62, § 3 от посочения Регламент, така и разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която се прилага от датата на влизането й и към заварените правоотношения. В представени писмени бележки излага допълнителни съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения акт.

Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2024 г. от оспорващия Д. Г. Д. е подадено Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица по КСО, с Вх. № 191-00-1554 от 23.07.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Сливен. Към заявлението са приложени: Заявление от 23.07.2024 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария; Декларация от 23.07.2024 г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004. В заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, Д. е декларирал осигурителен период във Франция от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г. с причина за прекратяване на трудовата му дейност – съкращаване на щата. В Декларацията относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, Д. е посочил, че: през периода на последната му заетост в чужбина, с., д. и преобладаващата част от роднините му са живели в България; разполага с постоянно жилище в България; през периода на последната му заетост в чужбина е живял под наем; през периода на последната му заетост в чужбина не се е завръщал в България.

С оглед извършване на преценка относно правото на оспорващия на парично обезщетение за безработица, в хода на административното производство, чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС, са отправени до компетентната институция на Франция искане за осигурително досие - т. работник /******/ и искане за информация за заплатата /****/, предвид което производството по отпускане на обезщетението е спряно с Разпореждане № 191-00-1554-1 от 26.07.2024 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО.

В отговор на 15.05.2025 г. са получени документи **** /осигурително досие - т. работник/ и **** /информация за заплата/, в които са удостоверени осигурителен период от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г. с основание за прекратяване на заетостта - дата на изтичане на договора, и размер от 961,10 евро брутен доход през периода от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г.

С Разпореждане № 191-00-1554-2 от 15.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 55 от АПК, производството по заявлението на Д. за отпускане на парично обезщетение за безработица е възобновено, с оглед получаване на всички необходими документи чрез системата „Електронен обмен на данни за социалната сигурност“.

Изготвени са справки с данни от ИС на НОИ за периоди на осигуряване на Д. в България – за периоди от 01.07.2022 г. до 04.07.2024 г.

С Разпореждане № 191-00-1554-3 от 16.05.2025 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62, §3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Д. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 20.07.2024 г. до 19.05.2025 г. в размер на 25,45 лева дневно. Паричното обезщетение е изчислено въз основа на осигурителен доход за периода от 01.07.2022 г. до 19.07.2024 г. в размер на 21549,85 лева, при което е определен среднодневен осигурителен доход в размер на 42,42 лева и дневно парично обезщетение за безработица в размер на 25,45 лева /60 % от 42,42 лева/. В мотивите на разпореждането е посочено, че: предвид това, че последната заетост на Д. е по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне на среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, съгласно чл. 54б, ал. 8 от КСО, се вземат предвид: доходите, получавани по време на последната работа на Д. и всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по чл. 54б, ал. 7 от КСО, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Разпореждането на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, е обжалвано от Д. по административен ред в срока по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. С Решение № 1040-19-8 от 27.06.2025 г., издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел, че: в месеца, в който е прекратено осигуряването на оспорващия - юли 2024 г., е включен осигурителен стаж, придобит по законодателството на Франция, поради което приложение намира разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, която е в сила от 13.08.2024 г.; независимо, че заявлението е подадено на 23.07.2024 г., след като не е имало произнасяне относно правото към 13.08.2024 г., за оспорващия е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 от КСО, поради което при определяне размера на паричното обезщетение за безработица на оспорващия са взети предвид всички негови доходи за периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2024 г. включително и от 08.07.2024 г. до 19.07.2024 г. включително.

Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен, е съобщено на оспорващия на 14.07.2025 г., а жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощата на 24.07.2025 г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма – оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено при наличие на компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните съображения:

Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Според чл. 54б, ал. 8 от КСО /нова – ДВ, бр. 67 от 2024 г./, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа; 2. всички доходи в Република България, включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е в сила от 13.08.2024 г. Разпоредбата е материалноправна и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.