Решение № 171 от 15.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Ловеч, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200344 по описа за 2024 година

С Електронен фиш Серия К №8700930 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на В. В. А., ЕГН: ********** от гр. София, в качеството на законен представител на ************* ЕИК ******, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 20.02.2024 г. в 17:04 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, в с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а. ******* вид – л.а. с рег. № *********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743c0. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 64 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 14 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателя В. В. А., който го обжалва в срок и излага, че в обжалвания административен акт не са посочени по изискуемия от закона начин описание на нарушението, както и обстоятелствата, които то е извършено, тъй като липсвала пълно, ясно точно посочване на мястото на извършване на нарушението и преди всичко обстоятелствата, въз основа на които е било прието, че нарушението е вършено в населено място, респективно че разрешената за движение скорост участъка от пътя е била 50 км/час. Сочи че оспорва обстоятелството, че нарушението е извършено в границите на населеното място. Излага, че оспорвам и изложеното в ЕФ, че е управлявал МПС с посочената превишена скорост, като в тази връзка прави възражение относно годността на техническо средство ARH CAM SI, с номер 11743с0 към момента на установяване на нарушението. Излага, че в ЕФ като собственик, на когото е регистрирано МПС, съответно ползвател, е цитиран В. В. А. като е посочено, че същият е законен представител на ******, с оглед на което счита, че не ставало ясно дали е санкциониран като физическо лице, управлявало МПС, или като законен представител на собственика (ползвателя) на МПС, тъй 1 като било посочено, че МПС е регистрирано на негово име като законен представител на учреденото дружество, а не че е било регистрирано на юридическото лице, чийто законен представител е той. Сочи, че нито един от двата потенциални субекта на административната отговорност не са индивидуализиран така, че по категоричен начин да става ясно точно кой субект е ангажиран за извършеното нарушение. Излага, че противоречието в описанието на санкционирането лице се подчертава и от неправилната правна квалификация на нарушението. Излага, че в конкретния случай, когато собственик на МПС е юридическо лице и се ангажира отговорността на представляващото го лице, а не на конкретно посочен и установен водач - следвало нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП да бъде посочена като част от правната квалификация на нарушението. Излага, че тази препратка не е посочена в обжалвания ЕФ, което е допълнително процесуално нарушение, представляващо самостоятелно отменително основание. Излага, че в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е въведеното изискване да се посочи собственика на МПС, което не освобождавало наказващия орган да посочи в ЕФ, че се ангажира конкретно административнонаказателатана отговорност на представляващото дружеството физическо лице, като това следвало от разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалвания от тях ЕФ, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него, редовно призована, не се явява и процесуалният му представител адв. М. С. от АК София, която е депозирала писмени бележки с вх. №6380/10.06.2024 г., и вх. №9532/28.08.2024 г., с които е направила искане за разглеждане на делото, в нейно и на жалбоподателя отсъствие, и е изложила подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя А. на 03.04.2024 г., а жалбата е подадена с вх. рег. №УРИ295000-4932/16.04.2024 г.

Съдът намира, че от формална страна обжалваният електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че с процесното МПС е извършено административно нарушение, което е квалифицирано по чл. 21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че процесния автомобил на 20.02.2024 г., в 17.04 часа се е движил със скорост от 64 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км, като е налице превишение от 14 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС, поради което направените в жалбата възражения, касаещи мястото на извършване на нарушението се явяват неоснователни. В случая, като място на извършване на нарушението е посочено – ПП І –4, км. 34+900, в с.

Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС –96 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр. Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения 2 снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 67 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 64 км/ч, като именно тази скорост е отразена в обжалвания ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

На следващо място, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (в с.

Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.

Безспорно е установено по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС - АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка № 009-СГ-ИСИС от 22.02.2023 год. на БИМ, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 11743С0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.

ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната 3 отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

ЕФ е издаден от ОД на МВР – Ловеч, която именно дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на 22.02.2024 г., т.е. в срока визиран в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя като в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на понятието "електронен фиш", а в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП е дадена дефиниция на понятието "Автоматизирани технически средства и системи" - Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. По изложените по – горе съображения, съдът намира, че Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ е неприложимо, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използване на мобилни устройства за заснемане на нарушения. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод. Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено изключение от общото правило за ангажиране на административнонаказателната отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се изисква присъствието нито на нарушител, нито на 4 контролен орган, като са разписани и обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС.