Решение № 81 от 09.06.2023, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Административно наказателно дело 209/2023
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 09.06.2023
- В сила
- 26.06.2023
- Състав
- Иван Пламенов Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- Чл. 14, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. гр. Лом, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Пл. Йорданов при участието на секретаря Анетка П. Р.а като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Административно наказателно дело № 20231620200209 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят В. Е. М. от гр. Монтана, ж****, обл. Монтана, с ЕГН ********** е недоволен от издаденото от Началника на РУ - Лом Наказателно постановление № 22-0294-001084 от 17.11.2022 г., с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление за срок от 6 /шест/ месеца.
В с. з. жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. Николай Кръстев от МАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:
С Наказателно постановление № 22-0294-001084 от 17.11.2022 г. на 1 жалбоподателя В. М. на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - „глоба“ от 200,00 лв. и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 месеца за това, че управлява лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, негова собственост, като при направена справка с РСОД-АНД се установява, че МПС-то е с прекратена регистрация от 04.10.2022 г. и не е регистрирано по надлежният ред.
Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 14-дневен срок за обжалване.
По същество се явява и основателна.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:
На 15.10.2022 г. служителите на РУ - Лом – ** Р. и И. Г. били дежурен автопатрул, като осъществявали служебните си задължения по осигуряване безопасност на движението в гр. Лом. На ул. „Белоградчишко шосе“ спрели за проверка лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ***, управляван от В. М.. При проверката установили, че автомобилът бил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а оттам – и че автоматично му е прекратена регистрацията на 04.10.2022 г. На М. е съставен АУАН от полицейския служител И. Г. за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред. Материалите са изпратени на РП – Монтана, като на 15.11.2022 г. с Постановление на прокурор при МРП е отказано да се образува досъдебно производство, а преписката е изпратена на Началника на РУ – Лом за налагане на административно наказание. Въз основа на съставения АУАН и Постановлението на прокурора, АНО е издал атакуваното НП № 22-0294-001084/17.11.2022 г., с което наложил съответните административни наказания.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените в закона срокове. По същество съдът констатира, че В. М. не е извършил административното нарушение, за което му е издадено наказателно постановление.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗДвП: „ По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, 2 поставени на определените за това места“.
За да е налице нарушение на ЗДвП обаче, действието или бездействието на едно лице следва да е виновно. В случая, за да понесе жалбоподателят административнонаказателна отговорност, следва да е безспорно доказано, че същият е ползвал автомобил, за който знае, че не е регистриран, но въпреки това го е управлявал. В случая е безспорно, че лекият автомобил е бил управляван от М., като видно от събраните по делото писмени доказателства, както и от разпитаният в съдебно заседание свидетел, е бил с прекратена регистрация. Обстоятелството, че процесният автомобил фигурира в масивите на контролните органи като такъв с прекратена регистрация, не води автоматично до извода, че жалбоподателят е знаел за това (независимо, че същият е негова собственост). Вярно, според чл. 143, ал.
15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“. Тази разпоредба намира приложение и в случаите, когато по друга причина (например както е в случая – неплащане на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“) се прекратява регистрацията на дадено МПС. За това служебно прекратяване на регистрацията обаче собственикът (жалбоподателят) не е уведомен, каквото задължение имат контролните органи. Затова и същият не следва да се наказва с предвиденото в чл. 175, ал.
3 от ЗДвП административно наказание. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Това е така, защото жалбоподателят не е предвидил, но не е и бил длъжен да предвиди, че управляваният от него автомобил е служебно отрегистриран. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН:
„Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ В случая описаното в АУАН и НП не осъществява състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като липсва субективният елемент от състава: вината. Не е налице умисъл като форма на вината, но също така не е налице и непредпазливост, в никоя от формите .
Жалбоподателят не е целял, нито допускал настъпването на 3 общественоопасните последици, не е и могъл, нито е бил длъжен да ги предвиди. Чл. 14, ал. 1 от НК гласи, че „Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление“. Този текст е субсидиарно приложим и по отношение на административните нарушения – аргумент от чл. 11 от ЗАНН. В случая се касае именно за незнание на факт от обективната действителност /служебното прекратяване на регистрацията на МПС-то, за което собственикът не е уведомен/, т. е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (както е възприето и в съдебната практика – Решение по КАНД № 1359/2022 г. на АС – Бургас, Решение № 147/12.07.2022 г. по КАНД № 144/2022 г. на АС – Видин и др.).
След отказа на прокурора да образува досъдебно производство, преписката е изпратена на АНО с оглед преценката за наличие на административно нарушение. АНО обаче е следвало да извърши проверка по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН – да прецени всички обстоятелства и събраните по делото доказателства и едва тогава, при безспорна доказаност на нарушението, авторът му и неговата вина, да издаде НП. В случая това не е сторено, тъй като не е доказано нарушението да е извършено от М. виновно.
Затова и не е следвало да се издава НП, а производството да бъде прекратено.
Вместо това на жалбоподателя са наложени административни наказания на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено, ето защо същото следва да бъде отменено.
С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0294-001084 от 17.11.2022 г. на Началника на РУ - Лом, с което на В. Е. М. от гр. Монтана, ж****, обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от 6 /шест/ месеца като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.
4
Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5