Решение № 256 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503414 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 262338 от 13.07.2022 г., постановено по гр. дело № 3812/20г., Софийски градски съд, I ГО, 22 състав е признал за установено по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на „СЛАТИНАБУЛГАРПЛОД“ ООД срещу Х. И. Х., М. И. Х., К. М. Г. /конституиран като законен наследник на починалия в хода на процеса М. Г. Х./, С. Г. В., В. Н.

О., М. Н. Р., че е собственик, при придобивни способи- преобразуване на държавно предприятие, приватизация и правоприемство, на поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-138/24.07.2017г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес: гр.София, район Слатина, СПЗ „Слатина юг“, бул.

“Проф. Цветан Лазаров“ №13, вид собственост: частна, вид територия: урбанизирана, НТП: за друг вид застрояване, площ 1846 кв.м., стар номер 1008, квартал 4, съседни имоти: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, като на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменил нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание възстановено право на собственост по ЗСПЗЗ и наследство, вписан в СВ вх. №170, том XXX, рег. №13823, дело №6114 от 09.04.2012г. относно процесния недвижим имот с идентификатор ***. С решението СГС, I ГО, 22 състав е осъдил Х. И. Х., М. И. Х., К. М. Г. /конституиран като законен наследник на починалия в хода на процеса М. Г. Х./, С. Г. В., В. Н. О., 1

М. Н. Р. да заплатят на „СЛАТИНА-БУЛГАРПЛОД“ ООД сума в размер на 4 091.70 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано от ответниците с подробно изложени съображения за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се прави оплакване, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните писмени доказателства в тяхната пълнота, както и не е взел предвид, нито е анализирал относими към предмета на спора възражения и писмени доказателства. Поддържа се довод, че решаващият съд не е обсъдил кой и какъв всъщност е валидният документ за собственост на дружество „Булгарплод“ ЕАД, от който то черпи вещни права. В жалбата се излага становище, че АПК „Средец“ никога не е бил собственик на земята, внесена от собствениците в ТКЗС. Сочи се, че при условията на пълно и главно доказване ответниците са представили писмени доказателства за принадлежността на правото на собственост - съдебно решение от 25.10.1999г. по гр.д. № 6073/1995 г. на СРС, 43 състав, с което съдът е възстановил правото на собственост върху процесното място - ливада в местност „Чешмата“, район „Слатина“, съгласно първични документи за собственост. Твърди се, че с Решение № 255/10.01.2000 г., точка 1, ПК „Слатина“ е възстановила на наследниците по закон ливада с площ 1800 кв.м., пл. № 5198. Излага се становище, че със заповед № РД-57-49/10.06.2011 г. на кмета на СО е разпоредено да се отпише от актовите книги акт № 729/15.09.1999г. имот на „Булгарплод“ ЕАД, който включва и процесния имот, в резултат на удовлетворени реституционни претенции. Допълва се, че с тази заповед, общината прави официално изрично писмено волеизявление, с което признава, че никога не е била собственик на това място, както и държавата преди това, признавайки валидността на решението, издадено от ПК „Слатина“. Поддържа се твърдение, че реституционната процедура е приключила с влязло в законна сила решение на Поземлената комисия, Община Слатина № 255 от 10.01.2000 г., което предшества датата 16.05.2001 г. и не може да му бъде противопоставен чл.17а от ЗППДОП. Релевира се възражение, че процесният имот е свободен от застрояване, в процесния терен няма извършено строителство, като позоваването на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е неоснователно. Поддържа се твърдение, че този извод се подкрепя и от свидетеля, доведен до разпит от дружеството - К. Г.. Излага се становище, че теренът представлявал бивше амбалажно поле, а сега паркинг. Релевира се възражение срещу позоваването на придобивна давност от страна на ищцовото дружество. Прави се искане въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.

Въззиваемото дружество – „Слатина-Булгарплод“ ООД оспорва жалбата. Подробни съображения излага в депозирания отговор на въззивната жалба.

В хода на въззивното производство и на основание чл. 227 ГПК настоящият състав е конституирал на мястото на починалата жалбоподателка 2

– С. Г. В. нейната наследница по закон – Р. Т. В.. В о.с.з., чрез своя пълномощник, новоконституираната страна поддържа жалбата на своята наследодателка.

Софийски апелативен съд, след като обсъди становищата на страните във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съобразно изложените оплаквания, съдът, намира следното:

За да уважи предявения положителен установителен иск, първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата, е приел за установено, че не са били налице условията за реституция по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ на наследодателя на ответниците. За приложимо в случая е прието предвиденото в § 6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОП /отм./ ограничение, което е било в сила към момента на постановяване на решението на ПК, тъй като имотът е бил включен в активите на държавно предприятие. Позовал се е на разпоредбата на чл.17а ЗППДОП /отм./ За установено по делото е прието, че на 27.08.1987г. е бил съставен акт за държавна собственост за имота на ул.

„Момина чешма“ 13, с площ от 376 286 кв.м., вкл. складова площ – 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м., в който било отбелязано, че имотът е предоставен за управление на предприятие „Булгарплод“. С Разпореждане №135/21.12.1993г. на МС предприятие „Булгарплод“ Софияград е преобразувано в ЕАД с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД и решението за правоприемство е вписано по ф.д. Посочил е, че постановеното в полза на наследодателя на ответниците Решение на ПК “Слатина“ е материално незаконосъобразно и не е произвело конститутивното си действие. Допълнил е, че земята е загубила земеделското си предназначение при включването й в регулация с първия ГЕНПЛАН от 1971 г. и със застрояването й с промишлени и административни сгради, с което е било променено предназначението й, което обстоятелство съставлява пречка за възстановяването на собствеността върху нея в полза на предишните й собственици. Отбелязал е, че в тази хипотеза е без значение дали сградите са законни. Посочил е, че наличието на незастроени участъци в обхвата на двора на предприятието не променя извода, че мероприятието е реализирано, тъй като те са част от неговия терен и се ползват за нуждите му, нямат самостоятелно значение и не е възможно да бъдат реално отделени. При тези изводи за основателност на иска на първото посочено придобивно основание, решаващият съд не е разгледал второто основание – придобиване на имота по давност.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд намира следното:

При изложените от ищцовото дружество твърдения, формиращи 3 основанието на предявения иск за собственост, в негова тежест при условията на пълно и главно доказване е да докаже, че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание – преобразуване на държавно предприятие, приватизация и правоприемство.

Ищецът „Слатина-Булгарплод” ООД твърди, че е универсален правоприемник на „Слатина - Булгарплод“ ЕАД, като се легитимира като собственик на поземлен имот № 347 и изградени в него сгради, находящи се в гр. София, СО - район „Слатина”, *** (бивша

***) от квартал 4 по застроителния, регулационния и кадастралния план на м. СПЗ „Слатина-юг”, одобрен с Решение № 20 по протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС. Твърди, че имотът е включен в капитала на търговското дружество по силата на съответни актове - разпореждания и решения на МС и Столична община, а също и въз основа на приватизация. В подкрепа на тези свои твърдения ищцовото дружество е ангажирало следните относими към придобивното основание доказателства, от които се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 281/19.09.1970г. Комитетът за стопанска координация на МС на НРБ е взел решение за строителство на Зеленчукова база в гр. София, за която да бъдат отредени 395 дка поливна земя в кв. Слатина, а на 14.12.1970г. е утвърдил съставните клонове на ДСО „Булгарплод“, видно от представените протокол и списък.

Със Заповед № 368/24.08.1971г. на основание чл.60, т.1 във вр. с §58, т.1, б.“б“ и § 61, ал. ІІІ от ППЗПИНМ, ИК на СГНС е одобрил отреждането на терена за изграждане на Зеленчукова база ДСО “Булгарплод“, м. Слатина, извън регулация, заключен между ж.п. линия София, гара Искър - от север, шосе София-летище София - от изток, м. „Подстанция изток“ - от юг и терена на Средното практическо транспортно училище - от запад.

С Разпореждане № 98 от 04.06.1976г. Бюрото на МС е утвърдило общ генерален план и технико-икономически доклад за първи подетап на „Търговска база за плодове и зеленчуци и предприятие за готови храни“ София, м. Слатина. Приложен е и самият Генплан, съгласуван на 05.01.1978г.

Със Заповед № РД-34-649/03.03.1981г., на основание чл.95 ЗТСУ /отм./ в полза на държавата е отчужден недвижим имот вън от регулация /без планоснимачен номер/ в м. „Слатина“, гр.София, собственост на АПК „Средец“, за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие на ДСО “Булгарплод“ – Зеленчукова база.

С Протокол, обр.16 от 30.09.1983г. окончателно е въведен в действие обект „Зеленчукова база“ София с подобекти: вътрешни пътища и вертикална планировка, а впоследствие – на 19.01.1984г. и подобект – ограда и частично подобект – амбалажни полета.

С Акт за държавна собственост № 13 765 от 27.08.1987г. на СНС, имот, находящ се на *** с обща площ от 376 286 кв.м. и складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м.

4 са предоставени за оперативно управление на държавна организация предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци.

Със Заповед № 42 от 18.07.1988г. на Министъра на икономиката и планирането е образувано предприятие „Булгарплод“ София-град, което поема активите и пасивите на всички бивши районни такива предприятия на територията на гр. София към 31.06.1988г., видно от представената извадка от ДВ.

С Разпореждане № 135 от 21.12.1993г. на МС предприятие „Булгарплод“ София-град е преобразувано в ЕАД с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, което поема активите и пасивите на първото. Решението за правоприемство е вписано в СГС, по ф.д. № 1396/1994г.

С Разпореждане на МС № 84/13.08.1997г. собствеността върху недвижим имот – основна база на „Булгарплод“ ЕАД, представляваща терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м. са прехвърлени безвъзмездно на Столична община.

С Решение №6, по протокол № 36/24.11.1997г. на СОС е взето решение за увеличаване капитала на Общинска фирма „Яйца и птица“ с непарична вноска – терена и сгради, предмет на Разпореждането на МС № 84/1997г., като фирмата е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „СлатинаБулгарплод“ ЕАД. Посочените промени са вписани на 25.09.1998г. по ф.д. № 2318/ 89г. по описа на СГС.

По делото е представен Акт за частна общинска собственост № 0729 от 15.09.1999г., с който на осн. чл. 2, ал.2, т.1 ЗОС като общинска собственост е актуван терен от 376 286 кв.м., покрита складова площ от 67 663 кв.м. и административна сграда с площ от 486 кв.м. и други сгради, всички находящи се в гр. София, ул. “Момина чешма“ №13. Налице е отбелязване за предходен АДС № 4480/27.08.1987г., че имотът се стопанисва от Столична община – район Слатина и че е включен в капитала на „Слатина-Булгарплод“ ЕАД.