Решение № 26 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500805 по описа за 2024 година

С Решение № 77/01.04.2024г., постановено по гр.д. № 1/2023г. на Ботевградския районен съд, са унищожени в полза на И. И. С. с ЕГН **********отказите на Д. Т. Е. с ЕГН ********** от наследството на баща му Т.Д. Е., починал на 13.08.1986 г., вписан в особената книга при РС – Ботевград за 2021 г. под № 123, стр. 194 по частно гражданско дело № 2132/2021 г. по описа на РС – Ботевград, и от наследството на майка му Н.Г.С. с ЕГН **********, починала на 16.09.2019 г., вписан в особената книга при РС – Ботевград за 2021 г. под № 124, стр. 194 по частно гражданско дело № 2133/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Д. Т. Е. срещу горното решение. Жалбоподателят счита същото за неправилно и незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че правото на ищцата да представя нови доказателства е било преклудирано, тъй като съдът й бил дал указания да докаже качеството си на кредитор по отношение на ответника, както и че ако в определения от съда срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат нови доказателства, те губят възможността да направят това покъсно. Изтъква, че доклад по делото е бил приет без възражения в проведеното на 21.09.2023г. съдебно заседание, откъдето прави извод, че всички представени след тази дата доказателства са недопустими и не могат да служат като основание за мотиви на сьдебния акт. Счита, че поради това исковата претенция е останала недоказана, тъй като доказването й би следвало да почива единствено на събрани по реда на ГПК доказателства.

Развива съображения, че наследството се открива от момента на смъртта на 1 наследодателя, като от този момент то се намира в едно висящо /латентно/ състояние и за да премине към патримониума на наследниците по закон или завещание, съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН, е необходимо последните да извършат приемане на наследство. Подчертава, че приемане се извършва или изрично (чрез спазване на предвидената в закона форма) или чрез предприемане на конклудентно действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството. Прави извод, че едва с приемането на наследството призованият към наследяване става наследник и придобива прехвърлимите права и задължения, включени в наследството.

Подчертава разликата спрямо отказа от наследство, който може да бъде извършен единствено изрично при спазване на реда по чл. 49, ал. 1 от ЗН, като отказалият се от наследство в нито един момент след откриването му няма право върху него. Сочи, че до вписване на отказа от наследство в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, поради което и в закона е предвидено производството по чл. 51 ЗН, целящо да позволи да бъде изяснено кои от призованите към наследяване приемат наследството. Въз основа на горните съображения счита, че, тъй като съгласно чл. 56 от ЗН иск може да бъде предявен единствено против лице, имащо качеството "наследник", това условие в настоящото производство не е изпълнено. Моли съда да отмени обжалваното решение на РС-Ботевград и да отхвърли предявените искове с всички законни от това последици. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който оспорва жалбата и споделя изводите на районния съд. Счита, че същият правилно е съобразил доводите на страните и относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел от фактическа страна и фактологично е изложил по дати всички извършени действия, каквито са влязлата в сила присъда, снабдяването с изпълнителен лист, образуването на изпълнително дело, опитът за връчване на поканата за доброволно изпълнение, отказът на сина на ответника да я получи, връчването на същата и направените откази от наследство. Оспорва наведените в жалбата доводи, като ги намира за бланкетни и неотносими към обжалваното решение. Подчертава, че разпоредбата на чл. 56 от ЗН регламентира особен вид защита на кредитора именно срещу отказалия се от наследството. Счита, че изложените доводи в жалбата са неправилни и несъобразени със събраните в производството доказателства, като всяко от твърденията е оборено по доказателствен път и е отразено в мотивите на обжалвания съдебен акт. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява, не се представлява и не изразява становище по спора.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата не се явява. Представлява се от адв. Б., който поддържа отговора и оспорва жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Счита същата за неоснователна, а изложените в нея доводи – за бланкетни и несъобразени с проведеното производство и събраните доказателства. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз 2 основа на тях фактическа обстановка са описани подробно и коректно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

По валидност

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

1.

По допустимост

Същото е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените такива.

2.

По същество

Настоящият съдебен състав споделя изложените в обжалваното решение мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът намира следното.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че Ботевградският районен съд бил допуснал процесуално нарушение, приемайки доказателства за кредиторовото качество на ищцата след изтичане на преклузивния срок за това. Видно от доклада на делото, БРС наистина е указал на ищцата, че доказването на това обстоятелство е в нейна тежест, както и е дало общо указание на страните да представят доказателства в срок до първото открито съдебно заседание, като им е указал, че, ако не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Докладът, обаче, не съдържа констатация за това, че ищцата не сочи доказателства за качеството си на кредитор, а и съдът не й е дал указания в тази насока. Поради това – противно на поддържаното от жалбоподателя – доказателствата за това обстоятелство не се обхващат от преклузията, настъпила с първото открито съдебно заседание по делото. Нещо повече: констатирайки, че не е изпълнил задължението си по чл. 146, ал. 2 от ГПК, районният съд е отменил дадения ход по същество на делото и е поправил този свой пропуск с Определение № 34 от 11.01.2024г. Именно в съответствие 3.

3 със съдържащите с в това определение коректни и процесуално законосъобразни указания, ищцата е представила заверен препис от Присъда № 25/13.06.2017г. по НОХД № 657/2016г. на ОС- София, Решение № 144/27.04.2020г. по ВНОХД № 1206/2019г. на САС, Решение № 149/11.12.2020г. по НД № 615/2020г. на ВКС, както и Изпълнителен лист от 18.02.2021г., с които е доказала качеството си на кредитор на ответника.

Във връзка с това, настоящият съдебен състав намира за неоснователен и довода на жалбоподателя, че исковата претенция била останала недоказана поради подкрепянето й с доказателства, които не били събрани по реда на ГПК. Както се обоснова по- горе, доказателствата по делото (вкл. визираните от жалбоподателя) са били събрани в пълно съответствие с процесуалните правила, регламентирани в ГПК.

Неоснователен е и доводът, че, с оглед извършените откази от наследство, процесните искове не били предявени против наследник, с което не било изпълнено заложено от законодателя условие за водене на производство. Видно от точната формулировка на чл. 56, ал. 1 от ЗН, надлежен ответник по процесните искове е не този, който има качеството „наследник“ към момента на предявяването им, а „лицето, което се е отказало от наследството“. Тъй като в случая Е. е именно такова лице, той е надлежен ответник по иска.

Неоснователни са и групата доводи, изведени от състоянието на наследството след смъртта на наследодателя, във връзка с разпоредбите на чл.

48 и чл. 49 от ЗН. Макар принципно верни и съответстващи на правната теория, те са неотносими към процесния казус, тъй като касаят единствено статуса на частта от наследството, припадаща се на отказващия се, без да отнемат възможността за унищожаване на отказите спрямо ищцата, което унищожаване е предмет на настоящите искове. Тази възможност съществува, независимо дали наследственото имущество някога е било преминало в патримониума на ответника или не.

Във въззивната жалба не са изтъкнати други доводи, поради което и на основание чл. 269 от ГПК съдът не е длъжен, служебно да формулира и обсъжда такива.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемата следва да се присъдят направените от нея разноски във въззивното производство. Такива, обаче, не се установяват, поради което не следва и да се присъждат.

4.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77/01.04.2024г., постановено по гр.д. № 1/2023г. на Ботевградския районен съд.

4

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от него.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5