Протокол № 565 от 30.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 565 гр. Пазарджик, 29.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20235200500646 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподател Й. И., редовно призована се явява лично и с адв. В. П., редовно упълномощен отпреди.

За ответник ДКТ „К. В.“ – Пазарджик, редовно призован, се явява процесуалния му представител адв.К.. От последният се представя договор за правна защита и съдействие.

Адв.П. : - Да се даде ход на делото.

Адв. К.: - Да се даде ход на делото. Няма процесуална пречка.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл.142,ал.1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1047/03.10.2023г., постановено по гр.д.№2545/2022г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик ул.„В. Л.” №64, вх.А, ет.2, ап.5, срещу 1

Драматично куклен театър „К. В.”, ЕИК ****, с адрес гр.Пазарджик, ул.„Ц.

С.” №10А, представлявано от директора Г. А., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за признаване уволнението на Й. Г. И. за незаконно и за отмяна на Заповед № РД 1013/13.07.2022г.; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението й длъжност „главен счетоводител“ и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер 25015,43лв. за периода от 13.07.2022г. до 13.01.2023г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането като неоснователни и недоказани.

Осъдена е Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик ул.“В. Л.” №64, вх.А, ет.2, ап.5, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 2339,21лв., сторени разноски в производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Й. Г. И., чрез процесуалния й представител адв.В. П..

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е изготвено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като освен това е и необосновано.

Сочи се, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства, като съответно същия не се е произнесъл по всички твърдения на ищеца, направените възражения, доказателствени искания и правни аргументации, свързани с предмета на делото.

По необосноваността на решението и това, че същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила се визира, че съгласно трайно установената съдебна практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд, правораздавателният орган не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора.

Сочи се, че съдът е длъжен да даде от говор на всички техни доводи и възражения, като ясно и точно изложи съображения по тях. Ако не го стори, нарушавайки чл.12 и чл.235, aл.2 ГПК, той засяга принципа за установяване па истината. разписан като основен в чл. 10 ГПК. /в тази насока са Решение 2

№ 60326 от 14.12.2021г. по гр.д. №623/2021г. на ВКС, 4-то гр. отделение:

Решение №166 от 15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г. на ВКС/.

Приема се, че това е така, защото съдът всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или ни и този отговор винаги трябва да бъде обективиран по делото- в мотивите на съдебния акт. Изготвянето на мотиви е гаранция, че съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на закона. Липсата на мотиви води до невъзможност да се провери правилността на решението и затова всякога представлява съществено нарушение на процесуални правила.

Твърди се, че в исковата молба на лист 5 е направено възражение, че в процесната заповед няма посочване времето на извършване на всяко едно от вменените нарушения на Й. И.. По нататък във второто изречение са посочени като пример три от нарушенията- тези по пункт 3, 4 и 5. Очевидно е, че това е така. Приема се, че лесно проверимо е, че в процесната заповед няма точно, ясно и конкретно посочване на датата на извършване на всяко едно от вменените на ищцата 7 дисциплинарни нарушения и най- вече кога то е открито, изискване произтичащо от чл.195, ал.1 от КТ.

Сочи се, че на лист 10 от решението съдът е записал, че е спазено изискването на чл.194, ал.1 КТ, като процесното дисциплинарно наказание е наложено в преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението, като в скоби записва, че това касае вменените нарушения по пунктове 1, 2, 5 , 6 и 7. Според изложеното в процесната заповед, казва съда и продължава, нарушенията са извършени от ищцата най- рано в началото на 2022г.

Логически следва, що за понятие използва съда- най- рано и на следващо място, какво значи в началото на 2022г. ?!

Приема се, че следващото е още по- странно, което казва съда, че това произлизало от събрания доказателствен материал и съответно, че то произлизало и от показанията на св. К., при което се установявало, че работодателят е разбрал за тяхното извършване в края на месец май. Обръща се внимание, че свидетелката не е казала коя е година, при което не става ясно кога е открито, тъй като всяка година има месец май.

Впоследствие се визира, че

3 следващото като мотиви първоинстанционния съд казва, че за нарушенията посочени в пункт 3 и 4 не може да се прецени дали е спазен посочения по- горе срок, поради непосочване от страна на работодателя на момента на тяхното извършване.

Цитира се визираното от първата инстанция на лист 11 от решението, че от събраните доказателства по делото се изяснява, че твърдените нарушения са извършени в края на месец май, началото на месец юни 2022г но е недопустимо пропуските в уволнителната заповед да бъдат запълвани в хода на съдебното заседание.

Визира се, че логически възниква въпроса защо този съд /районния/ не видял очевидното, че няма посочване в процесната заповед кога е извършено всяко едно от 7- те нарушения и второ, защо този съд веднъж приема, че от показанията св. К. е достатъчно да се определи кога се извършени нарушенията по пункт 1, 2 , 5, 6 и 7, а след това на следващия лист съдът е на противоположното мнение, като мотивира, че тези пропуски е недопустимо да бъдат запълвани в хода на съдебното заседание.

Твърди се, че нормата на чл. 195, ал.1 от КТ е категорична, че за всяко дисциплинарно нарушение следва да се посочи в уволнителната заповед кога е извършено, а не да се извлича от свидетелски показания.

Твърди се, че съдът незаконосъобразно и в разрез е правомощия си с направил упрек към ищцата, че видите ли тя не е ангажирала доказателства, които да опровергаят изложеното от св. К..

Задава се отново логически въпрос към съда, какви ще да са тези доказателства, които ищцата е следвало да ангажира, за да опровергаят едно неуточнено твърдение на свидетел за това, кога е открито нарушение (м.май), касаещо текст от императивна норма? В тази насока се счита, че, не може със свидетелски показания да се запълват пропуски в уволнителна заповед и това е правилния извод, а не обратното.

От изложеното до тук се приема, че първоинстанционният съд е формирал погрешно вътрешно убеждение, изложил е противоречиви мотиви, които в едната си част са в противоречие и с материалния закон- чл.194. ал.1, във връзка с чл.195. ал.1 КТ, доказващо необоснованост на решението и наличие на съществено процесуално нарушение на съдопроизводствените нравила.

4

Твърди се, че е правилен упрека на първоинстанционния съд, че в ИМ няма въведени твърдения от ищцата за нарушение на чл.193 от КТ.

Сочи се, че все пак по този въпрос последният на лист 10 е изложил мотиви, които обаче приемат, че са необосновани и неправилни.

Моля да се има предвид, а това е трябвало да се съобрази и от първата инстанция, че когато е писана ИМ единствената информация, която ищцата е имала по отношение процедурата по чл.193 от КТ е тази, че до нея са отправени две искания да даде обяснения и съответно тя е дала такива, в срока в който й е указан. Но едва в хода на делото се открило обстоятелството, че тези нейни писмени обяснения са входирани в деловодството на ответника, но по тях или по- точно върху тях няма отразено каквото и да е от ответника, доказващо, че той ги е приел и се е съобразил е тях, преди да наложи процесното дисциплинарно наказание. Именно поради това се е и приело, че първоинстанционннят съд ще вземе предвид тези новооткрити факти по тази причина се въведени твърдения с писмената защита.

Сочи се, че това негово задължение произтича от чл.236, ал.2 ГПКпреценка на доказателствата.

Твърди се, че безспорно е, че тези две писмени доказателства в същността си, съгласно чл.260, т.5 от ГПК са новооткрити факти, тъй като са били представени от ответната страна с молба в изпълнение на указания на съда, която молба е с peг.№20528/12.10.2022г. от деловодната система на съда: лист 2, точка 1, където е посочено, че представят и обясненията- 2бр., при което те са и по тази причина ищцата не е имала възможност да се позове в ИМ на факта, че по тях или по- точно върху тях няма отразено каквото и да от ответника, доказващо, че той ги е приел и най- важното, че се е съобразил с тях, преди да наложи процесното дисциплинарно наказания.

Ето защо се моли при решаване на делото във въззивната инстанция да бъдат взети предвид двете писмени обяснения, които ответната страна представи. В тази насока се моли от съдът да бъде съобразено разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ съгласно която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.

5

Твърди се по делото, че работодателят на ищцата в лицето на директора на ДКТ ,,К. В.“- Пазарджик не е изслушал лично ищцата. Покана от негова страна към нея да се яви пред него, за да бъде изслушана, няма по делото.

Твърдения в тази насока няма и от двете страни. Не се представени доказателства от ответната страна за противното, тоест че той я е изслушал.

Няма данни зова да е станало по вина на служителя И. И., по смисъла на ал.3 на член 193 от КТ.

Визира се, че по делото се събрани доказателства, представени от ответника с молба вх.№20528 от 12.10.2022г., че работодателят в изпълнение на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е отправил две искания за даване от нейна на страна на писмени обяснения. Исканията са изпратени до ищцата с куриерска поща с обратна разписка, чрез фирма Ин Тайм, които тя е получила. Първото искане е с изх. №ЧР-01-202 от 21.06.2022г.

Сочи се, че видно от съдържанието на това искане в него не се съдържат никакви мотиви по отношение на констатирани трудови нарушения.

Така както се твърди, че ще бъде направено на лист 1. Второ, в него се задават въпрос във връзка е част от по- късно посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения. Реално има въпроси които не са дори във връзка е трудовите задължения на ищцата.

Визира се, че ищцата е спазила указания срок и е изготвила писмено обяснение на дата 24.06.2022г., което е входирано в деловодната система на ответника с вх.№ЧР-01- 207/27.06.2022г.

Твърди се, че след това е последвало второ искане с изх.№ЧР-01217/30.06.2022г., което е отправено до ищцата по пощата с обратна разписка.

Видно от съдържанието на това искане в него отново не се съдържат никакви мотиви по отношение на констатирани трудови нарушения, така както се твърди, че ще бъде направено на лист 1. Второ, в него отново се задава въпрос във връзка с част от по- късно посочените в процесната заповед дисциплинарни нарушения. Реално има въпроси които не са дори във връзка с трудовите задължения на ищцата.